29 Март 2024, 13:11 Днес (7) | Вчера (11)

Износът ни за ЦЕФТА не е голям, но в ЕС можем да загубим и тези пазари

21 Ноември 2003 в-к "Монитор" по статията работи:
A+ A-

Договорените споразумения за свободна търговия се заменят с общата търговка политика на Брюксел

Какво ще се случи след половин година, когато 5 от сегашните членки на ЦЕФТА ще денонсират сключените търговски споразумения за свободна търговия с България, заради приемането им в ЕС е въпрос, който малко интересува българският бизнес. На ниво министерства експертите обаче твърдят, че преходът в търговията ни ще е плавен и драстична промяна на структурата на българския износ не бива да се очаква. Според тях на страните от ЦЕФТА се пада 5,4% от износа ни през 2002 г. и 7,28% от вноса в страната. Ако трябва обаче да го сравним с общата тенденция за увеличаване на отрицателното търговско салдо и нетарифните органичения, които се налагат от ЕС, проблемът с отмяната на сегашните договорки с Полша, Чехия, Унгария, Словения и Словакия става значим.

Досега с тях имахме преференциални споразумения, търгуваме безмитно с промишлени стоки и сме договорила относително добри позиции за селскостопанските продукти. От 1 май 2004 г. тези страни обаче ще трябва да прилагат общата търговска политика на ЕС, системата за преференции и митническата тарифа. Пред българските износители ще стои и въпроса за непреработените селскостопански стоки, за които все още нямаме договорени производствени квоти и субсидии от ЕС.

По информация на Министерството на икономиката, делът на преработените стоки в общия износ на български селскостопански стоки за ЕС възлиза на 1,56%, докато във вноса от ЕС той е 32%. Износът на България за страните от ЦЕФТА през 2002 г. е бил 21,53% от селскостопанската ни търговия, а вносът оттам - 8,92 на сто. Съществуват обаче доста преработени селскостопански стоки, чиито износ в страните от ЦЕФТА е по-голям от договорените квоти с ЕС. Подобен на случая с бисквитите, гофретите, вафлите са и храните за животни. Преговорите за тях ще се водят за разширяване на квотата и договаряне на нулев достъп до пазара на разширения ЕС. При износа на сухи супи и бульони пък ще се стремим да намаляваме вносните мита, които на този момент в рамките на ЦЕФТА са при 4%, а при вносът им в ЕС – 35%, обясниха от икономическото министерство.

За млечните продукти – сирене и извара България е договорила с 5-те страни от Централна и Източна Европа квоти на двустранна основа за внос в размер на 450 т при намалени мита, като само за Унгария той е 150 т е при нулево мито. В същото време безмитната ни квота за внос в ЕС на сирене и извара е в размер на 6 400 т с годишно нарастване от 300 т. За кетчупа страните-членки са предоставили квота от 2 400 т с годишно нарастване от 200 т при нулеви мита. Досега от страните от ЦЕФТА само Унгария беше предоставила преференции при внос на кетчуп от България под формата на квота от 200 т и мито от 30%. Подобни диспропорции при българския износ за двете групи държави съществуват и по отношение на консервираните краставици, корнишони и домати. За съжаление предоставените ни квоти по вноса в ЕС надвишават значително реализирания износ за двете групи държави.

Горещата тема покрай разширяване на съюза през май обаче ще са непреработените земеделски стоки. За тях България е договорила по-големи преференции за внос, отколкото е предоставила на страните-членки, въпреки че българските износители не могат да се възползват от тях, заради различните нетарифни бариери, прилагани от ЕС като лицензиране на вноса, минимални вносни цени и входни цени или субсидиране на селскостопанското производство. Догодина тези ограничения ще се прилагат и от бившите страни-членки на ЦЕФТА, което означава допълнителни бариери пред българския износ. За да ги компенсира, съветват експертите, България би следвало да върне позициите си на пазари като Русия, Украйна и Молдова, ако не иска да се превърне в нетен вносител на стоки от разширения ЕС.

ИСТОРИЯТА

Споразумението обединяваше пазар с 90 млн. потребители

Централноевропейското споразумение за свободна търговия е създадено през 1992 г. и обединява 8 бивши комунистически страни - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Румъния, България и Хърватия. То бе сключено с идеята за облекчи търговията между тези страни, които представляват пазар с 90 милиона потребители. Бариерите за бизнеса в ЦЕФТА падаха една след друга. Първо бяха отстранени митата за голяма част от промишлени стоки, после се намалиха и ставките за селскостопански продукти, където страната ни получи значителни преференции за износ.

ЦЕФТА обаче изчезва от картата на Европа точно когато търговията на България с тези страни набира скорост. За 2002 г. търговията със 7-те членки на Споразумението стигна рекордните 849 млн. долара, което е 6,5% от общата ни търговия със света. За сравнение, износът през първата година от участието ни в ЦЕФТА - 1999 г., е бил 178 млн. долара при 291,5 млн. долара през 2002 г.

От 1 януари 2004 г. България трябва да поеме председателството на ЦЕФТА. Пет месеца по-късно ще се стигне до куриоза на форумите да присъстват само българи, румънци и хървати, защото Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения стават членки на ЕС от 1 май 2004 г. Тогава споразуменията на България за свободна търговия с тези страни в рамките на ЦЕФТА престават да бъдат валидни и влизат в сила общата търговска политика, митническа тарифа и системата за преференции в ЕС.
 

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 28 Март 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8082
GBP 2.4796 2.4887 2.2803
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив