Експертите са обезпокоени, че при бързо топене на снега ще има опасност от ерозия и свлачища, съобщава БТА, цитиран от lev.bg. Заради тежката зима учените очакват повишаване на нивото на подпочвените води, което е една от основните предпоставки земни маси да започнат застрашително да пълзят към населените места. Това каза доц. Николай Добрев от секция „Геоложки опасности и рискове” към Геологическия институт при БАН.
Всички регистрирани свлачища се водят на отчет в държавните геозащитни дружества към МРРБ с клонове във Варна, Плевен и Перник. Но не всички свлачища обаче са регистрирани - със сигурност има много селища, за които се знае, че има проблеми със свлачища, поради което е полезно да се наблюдават признаци за свлачищни активизации, като разширения на пукнатини по къщи или по пътната настилка, отбеляза доц. Николай Добрев.Свлачищата се активизират основно пролетта - април-май и през есента - ноември, когато водите са най-високи, напомнят учените. Последното мащабно активизиране на свлачища е от 1996-1997 г. като най-тежка беше ситуацията по Северното Черноморие.
Учените са притеснени от факта, че последната актуализация на картата със свлачищата в страната е от 2006 г. В редица държави, например Турция или Италия, подновяването на данните се прави непрекъснато. Според данни на „Геозащита”
Плевен само в район, наблюдаван от фирмата - 11 области, всяка година се появяват между пет и двадесет нови свлачища.
Имахме кореспонденция с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), но за съжаление не се стигна до резултат. Нещо повече, ние бяхме започнали да работим върху карти на свлачищата в стохиляден мащаб по области и успяхме да направим карти за десет области, след което финансирането на тази дейност спря, разказа доц. Добрев. От министерството пък МРРБ обясниха, че за тази година за такава дейност средства не са предвидени.
В момента страната разполага с картата на свлачищата в мащаб 1:500 000, в която могат да се видят районите с най-голяма концентрация на свлачищата. Тя е изготвена по поръчка на МРРБ от 1999 г. и е актуализирана през 2006 г. с включени около 1 100 свлачища. При по-детайлното проучване на свлачищата е необходимо довършването на картите в мащаб 1:100 000, обясни доц. Николай Добрев. Той отбеляза, че в сегашната карта са описани само свлачищата в урбанизираните територии и отчасти по пътната и железопътната мрежа на България, но не са правени разчети при евентуално активизиране на свлачищата животът на колко души би бил застрашен.
Близо 200 са опасните свлачища
Преди няколко години е съставена Национална програма за борба със свлачищата и по нея за 172 свлачища учените са посочили, че са с най-висок риск за населението. Най-невралгичните райони са разположени основно по северната част на Черноморското крайбрежие, Дунавското крайбрежие, Източните Родопи, някои котловини в Западна България. Свлачища обаче практически има по цялата страната, но не всички са обхванати, каза доц. Николай Добрев.
Грижата за свлачищата е на МРРБ - там е и най-подробната информация. Всяко новопроявено или активизирано свлачище се регистрира от съответното геозащитно дружество и се представя информация за него в МРРБ. Те са в ангажиментите и на Гражданска защита.
По Закона за устройство на територията министерството извършва консултантски услуги в помощ на общини, областни управители и ведомства, и мониторинг на свлачищата чрез режимни изследвания, осъществяван от трите поделения на „Геозащита”, обясни Виолина Василева, експерт от МРРБ. До началото на март всяка година държавните дружества подготвят и представят доклад до министерството за състоянието на свлачищата (резултат от извършените режимни изследвания от предходната година), екземпляр от който се предава и в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Броят на наблюдаваните свлачища зависи от бюджета на министерството.
За тази година за превантивни геозащитни дейности са предвидени 450 000 лева при средно през предходните години около 700 000 лева. Система за предупреждения от активизиране на свлачище няма. Разчита се на подавана информация от органите на местното самоуправление към МРРБ и съответните геозащитни дружества. Общините пък са задължени да се грижат за вече укрепените свлачища, предадени им за стопанисване.
Според доц. Николай Добрев има разнобой в данните за свлачищата, регистрирани от учените и от Гражданска защита. Причината е, че Гражданска защита регистрират свлачищата, където вече са станали. Гражданска защита не прави предварителна оценка на потенциалните места за възникване на свлачища, а само регистрира станалото.
През последните години все повече се изостря проблемът с експертността при оценката на свлачищната опасност - върху проблемите със свлачищата работят какви ли не „специалисти”, некомпетентни в тази област, каза доц. Николай Добрев. Той напомни, че с тази проблематика се занимават инженер-геолозите.
Наблюдението на свлачищните райони
По данни на управителя на „Геозащита”-Варна Йордан Йорданов фирмата наблюдава областите Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол и Сливен. На тази територия има 265 свлачищни райони, от които на 77 са направени укрепителни дейности. От всички свлачища, наблюдавани от „Геозащита”-Варна, активните към началото на минала година са били 28. „Геозащита”-Варна разполага с информация за свлачищата само в населените места, курортните комплекси и в зоните със статут на вилни зони. Не се наблюдават евентуални свлачища в горски фонд или край пътищата.
Според Йорданов заради навлизането във влажен период е възможно частично или катастрофално свличане на земни маси в някои от свлачищните райони. Например в района на Варна - Трифон Зарезан, е активно свлачище, по което не е правено нищо и то е от типа свлачища в движение, каза Йорданов. Такива свлачища има в района на Галата в близост до кварталите.
В последните години на свлачищата покрай основните пътища са били направени укрепителни дейности и по-мащабните свлачища се водят от геозащита като условно стабилизирани, отбеляза Йорданов. Според него проблем би възникнал не само от активизирало се свлачище, но и заради някои от противоабразионните съоръжения по бреговете, които имат промени в конструкцията или бетонна част, заради въздействието на водата. Техният гаранционен срок е между осем и десет години. Тези съоръжения са сторени през 90-те години и такива има в района на Варна.
За това съоръжение има подготвен проект за ремонт. Стари и неподдържани съоръжения има и по Южното Черноморие. Те са сторени през 80-те години.
„Геозащита”-Плевен наблюдава най-много регистрирани свлачища - 1003, които са разположение в 11 области в Дунавския регион - от Видин до Силистра и от Дунав до Балкана, каза управителят на фирмата Тинко Пеев. При последната редакция на картата на свлачищата на България през 2006 г. в този район е имало над 700. По думите му ограниченията в бюджета налагат специалистите да правят мониторинг само на няколко от най-активните свлачищни зони. В района, наблюдаван от плевенската геозащита, най-опасните свлачища, които периодично се активизират са 636. Най-много от тези опасни свлачища са по Дунавското крайбрежие.
Особено активни са свлачищните процеси, които биха нанесли големи поражения, в района на село Сливата, Орсоя (община Лом), Лом, селата Горно Линево, Станево, Горни Цибър, районът на Оряхово, селата Долни и Горни Вадин.
Стабилизираните свлачища са 143, което е едва 15 на сто, каза Тинко Пеев. Според него опасност след затоплянето ще има, ако дойде висока вълна на река Дунав, което ще доведе до ерозия на брега и активизиране на свлачищата. Ако снегът започне бавно да се топи, тогава ще има и повишаване на нивото на подземните води, което би активизирало някои от по-дълбоките свлачища. При бързо топене на снега ще се появи силен повърхностен оток и отново ще има опасност от ерозия и свлачища, обясни Тинко Пеев.
Управителят на „Геозащита”-Перник Стоянка Карадинкова каза, че фирмата наблюдава 404 свлачищата в 11 области от Южна и Югозападна България. От наблюдаваните свлачища най-опасните - периодично активизиращите се, са 17. Те са съсредоточени в региона на Родопите, Смолян, Доспат, Симитли, където има изключително активно свлачище в квартал „Ораново” на града. По данни на Карадинкова има проблем в наблюдаваните от фирмата свлачищни територии, заради откраднати или унищожени репери, които показват движението на земните маси.
При топенето на снега се очаква да бъдат най-засегнати в района свлачищата, които са без изградени укрепителни съоръжения, както и тези в участъци с голяма снежна покривка, каза Карадинкова.
Парите
По данни на МРРБ освен средствата по линия на оперативна програма „Регионално развитие” пари за борба със свлачища са вложени и по линия на два държавни инвестиционни заема на обща стойност 40 млн. евро. Единият е заем от 25 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, а другият - от 15 млн. евро от банката на Съвета на Европа, каза Йорданка Стоянова, директор на Дирекция „Европейски инфраструктурни проекти" в регионалното министерство. С тези пари до края на 2009 г. са укрепени зони в района по поречието на река Дунав от Видин до Силистра и свлачища на север от Варна. По Дунавското крайбрежие са укрепени седем зони, а по Черноморието - 11 обекта.
