Конституционалисти откриват необходимост от приемане на закон за служебното правителство
Министрите, които са в отпуск от заеманата преди това държавна служба, се намират в състояние на несъвместимост. Това коментираха пред "Правен свят" конституционалисти, като се позоваха на решение
на Конституционния съд № 18 от 2001 г. Според тях несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията (забрана министрите да заемат друга държавна служба или да извършват дейност, която според
закона е несъвместима с положението на народен представител) изключва възможността министрите да заемат длъжност на държавна служба, дори и когато ползват отпуск.
Друга група конституционалисти обаче, опонират на тази теза с аргумента, че РКС 18/2001 г. говори за изборно, а не за служебно правителство, което се назначава за кратък срок. Поради това не може
да се говори за несъвместимост на министри от служебното правителство, смятат опонентите.
Така или иначе въпросът е доста деликатен. Както става ясно от публични изявления в хода на приемане на властта, доста от членовете на настоящото правителство са уредили именно по този начин
предишните си трудови/служебни правоотношения, воглаве с премиера-дипломат Марин Райков, президентските секретари Екатерина Захариева и Деяна Костадинова, които са в неплатен отпуск, директорът на
Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов (също в неплатен отпуск), Калин Христов спрямо БНБ и т.н. Изброяването не е изчерпателно, но е очевидно, че в определен момент може да се
постави под въпрос легитимността на правителството. От това никой в държавата в момента няма интерес, но поводът е налице.
РКС №18/2001 г. е прието по инициатива на депутати от 39-то Народно събрание, които през лятото на 2001 г. са поискали задължително тълкуване на чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от
Конституцията, мотивирано с това, че тогава "в състава на Министерския съвет са избрани министри, които в същото време са кметове на общини" и като не са подали оставка, а "молба за излизане в
неплатен отпуск" те продължават да "запазват кметската си длъжност". Тълкуването, което КС дава в своето решение, е недвусмислено: ползването на отпуск (платен, неплатен, служебен) при условия и по
ред, определени със закон, е конституционно право на работниците и служителите. Неговото упражняване не може да бъде основание за преустановяване заемането на длъжността. Като правно положение с
по-голяма или по-малка продължителност във времето заемането на длъжността продължава и през времетраенето на надлежно разрешения и ползван отпуск. Ето защо, ако съществува ограничение за
съвместяването й от изпълняващите определени функции - примерно от народни представители по чл. 68, ал. 1 от Конституцията или от членове на Министерския съвет по чл. 113, ал. 1 от Конституцията,
това ограничение не отпада при ползването на отпуск.
КС се позовава на своята практика при тълкуването на понятието "държавна служба", като "дейност по осъществяване на функциите на държавата", която "се извършва от името на държавата и за
реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи", без обаче тя да е "непосредствено свързана с производството на материални ценности"."
Нещо повече – в друго свое решение (РКС № 5 от 1993 г.) КС приема, че държавна служба в контекста на чл. 68, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 от Конституцията включва даже и длъжностите в органи на държавни
и общински предприятия, фирми, търговски дружества с държавно и общинско имущество, възлагани им с актове на органи на изпълнителната власт и свързаните с тях договори за управление, както и
членовете на правителствени комисии, съвети, агенции, центрове и други подобни държавни структури.
В крайна сметка, в диспозитива на РКС № 18/2001 г. КС приема, че: "Несъвместимостта по чл. 113, ал. 1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членове на Министерския
съвет и това ограничение за съвместяване не отпада при ползването на отпуск от заемащите тази длъжност."
Тълкуванието, дадено в това решение е съвсем ясно – министрите, също както и народните представители, не могат да заемат друга държавна служба, дори и ако са в състояние на отпуск.
Има, разбира се, и друго становище, основано на спецификата на служебния кабинет, съставен от експерти за кратко време и най-вече върху факта, че това правителство е назначено, а не избрано.
В Конституцията никъде не се говори за несъвместимост на служебно правителство и това не е случайно, казват опонентите на тезата за несъвместимост на част от новите министри. Уредбата на
несъвместимостта на министрите в действащата Конституция е чрез препращане към текста за несъвместимост на народните представители, което представлява някаква индикация, че несъвместимостта се
преценява с оглед на действащо Народно събрание. С решение на КС не може да се допише Конституцията и КС не може да излиза извън въпроса, с който е сезиран, коментират юристи, като припомнят, че
РКС № 18/2001 г. не само, че не е произнесено по повод на служебно правителство, но и от мотивите му става ясно, че в него се говори изключително за избрано правителство.
Според друг авторитетен конституционалист, служебното провителство е всъщност преходният период между две нормални Народни събрания, които трябва да излъчат правителство. Съществуват редица други
случаи, при които Конституцията дори изрично пренебрегва несъвместимост, която тя самата създава, за да гарантира запазването на правовия ред в държавата и плавното преминаване към нормалното
състояние. Отличен пример в това отношение е ситуацията, при която пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно (примерно той почине), а вицето му не може да встъпи в длъжността му. В
този случай правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание, който обаче може да не отговаря на конституционните условия за президент – да е например на 30 години
(президентът по Конституция трябва да е навършил 40 години), да не е български гражданин по рождение и т. н. Така, въпреки изричните конституционни изисквания за президент, в този преходен период
въпросният човек няма избор – на него му се възлага да изпълнява длъжността на президента.
Налага се мнението, че трябва да има закон за служебното правителство или поне по-ясен запис в конституцията, отчитат конституционалисти и от двете групи.
Иначе, към момента едва ли има пречка да се уредят отношенията със служебните министри с едно прекратяване на служебните им правоотоношения и назначаване отново след разпускането на служебното
правителство. Ако съответният служебен министър дотогава не си е намерил ново поприще.
