КНСБ обяви своите приоритети за социално-икономическото развитие на страната

КНСБ обяви пред политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната.
Синдикатът настоява за ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5%), като с предимство нараства минималната работна заплата (средно със 18.5%). Заложената визия е към 2023 г. минималната заплата да бъде не по-малко от 50% от СРЗ за полугодието на предходната година, а към 2026 г. тя да стане не по-малко от 50% от средната заплата за текущата година.    Поне половината от наетите работници и служители трябва да получават "заплата за издръжка" към 2025-2026 г. Минималната работна заплата трябва да ускори приближаването си до "заплатата за издръжка" и към 2026 г. да надхвърли 80% от нея. КНСБ настоява за увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 15%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 20% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
Сред другите синдикални приоритети е за темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по ППС, които гарантират достигане на нива 60% (2024 г.) и 67% (2026 г.), при ЕС27=100.
Данъчната система в България също се нуждае от реформиране. Синдикатът предлага въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната; въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15%.
Разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 90 лв. за 2023 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек през 2023 г., ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 140 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2023 г., работещите на СРЗ биха спестили на годишна база общо 1080 лв., през 2024 г., 2025 г. и 2026 г. съответно – 1320 лв., 1488 лв. и 1680 лв. Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на МРЗ. Така през 2023 г. на месец ще се спестяват 74 лв. /888 лв. годишно/, а в края на периода през 2026 г. – по 122 лв. на месец, или общо 1464 лв. на година.
За ограничаване на равнището на безработица от КНСБ посочват, че са необходими разнообразни мерки на пазара на труда, гъвкави подходи и отразяване на спецификата на отделните региони и характеристики на работната сила. Те трябва да генерират икономически растеж чрез повишаване на заетостта, доходите и социалното включванe, като приоритет на националното финансиране бъдат целевите групи на младежи до 29 г. възраст, безработните над 50 г. и регионалните програми за райони с висок процент на безработица. Нова квалификация и преквалификация на заети лица над 50-годишна възраст ще допринесе за удължаване на трудовия им живот и за повишаване на заетостта.
Създаването на "зелени” и "бели” работни места ще осигури допълнителни възможности за устойчива заетост в екологични дейности, обществени услуги, домакински, социални и дългосрочни грижи, в областта на спа- и уелнес- услугите, за които в България съществуват достатъчно налични природни и добре подготвени човешки ресурси, както и търсене.
В сферата на пазара на труда КНСБ подчертава необходимостта от стабилна и управляема политика за законната миграция и ограничаването на нерегламентираните миграционни потоци.
КНСБ настоява за предприемане на мерки за запазване на баланса на българския пазар на труда между местни и чужди работници, като наемането на чужденци в различни сектори на икономиката не става за сметка на свободна работна сила на национално ниво.
Успоредно с планираните реформи в системите на социално осигуряване и социално подпомагане, разходите за социална защита трябва да достигнат ниво от 18% от БВП към 2026 г., което би ни доближило до дългосрочната цел на КНСБ за преразпределяне на 20% от БВП за социални разходи, каквато е ситуацията сред водещите страни в Източна Европа. Тази цел е осъществима при ежегодно нарастване на социалните разходи с ок. 3,3 – 3,4, млрд. лв. при номинален ръст на БВП с ок. 12 – 13 млрд. лв. на година.
Очакванията са БВП към 2026 г. да нарасне с 72 млрд. лв. повече спрямо 2021 г. От тях, 18,4 млрд. лв. е необходимо да бъдат заделени допълнително за социални разходи (без здравеопазване), за да достигнем стойност на преразпределяне от 18%. В дългосрочен период, настояването на КНСБ е това съотношение да достигне поне 20% от БВП. Ако през следващите няколко години успеем да се доближим до тази стойност, то това би било стъпка в правилната посока за постепенно приближаване към исканите от КНСБ 20%. Това означава среден прираст от около 3,3 – 3,4 млрд. лв. на година, което е напълно постижимо с оглед динамиката на БВП от последните години и изпълнението на приходите в бюджета. Този макроикономически сценарий е консервативен и напълно изпълним на база прогнозните стойности на номиналния БВП за следващите години, посочват от КНСБ.
По отношение на минималното обезщетение за безработица до 2026 г. КНСБ предлага то да нарасне от 383,40 лв., колкото е в момента на месец (18 лв. на ден), до сума, която към 2026 г. да е равна на 60% от установената минимална работна заплата за страната. Това означава, че в 2026 г. размерът на минималното месечно обезщетение за безработица трябва да бъде – 840 лв. (39,40 лв. на ден при МРЗ 1400 лв. по КНСБ). Разходът за тази политика изисква допълнителни средства за периода до 2026 г., вкл. в размер на ок. 140 млн. лв.
В пенсионната система синдикатът предлага за 2023 г. увеличението на пенсиите да бъде осъществено чрез прилагане на "швейцарското правило" на ниво от поне 12%, но не по-малко от средногодишната инфлация за 2022 г. Всяка следваща година до края на разглеждания период, да се прилага комбинация от нарастване на приноса на всяка година осигурителен стаж и осъвременяване на пенсиите, така че през 2026 г. да се достигне коефициент на заместване най-малко 65%.
За по-нататъшното модернизиране на законодателството и повишаване адекватността на пенсионната защита, КНСБ ще продължи  да работи амбициозно в контекста на Европейския процес и в изпълнение на ЕССП и ще се бори за: повишаване дела на пенсиите в БВП, подобряване баланса приходи/разходи в ДОО и укрепване финансите на фондовете, основно "безработица" и "болест и майчинство"; ежегоден ръст на основните параметри на приходите и разходите на ДОО; отмяна на нормативно установения "таван" на пенсиите, определени от осигурителните доходи на лицата от 2000 г. и до момента на придобиване на права; по-нататъшно модернизиране на медицинската експертиза; договаряне на МОД по икономически дейности и групи професии, обвързване с договаряне като минимални работни заплати в съответните ИД; наблюдение на т.н. "фаза на изплащане на пенсиите" от ДЗПО, с цел предприемане на евентуални корекции, според ефекта, в т.ч. обвързване правата от двата стълба.
Останалите искания на синдиката включват виждания в областта на здравната системаq екологията, както и в други области.