Повече от 175 млн. души по света използват валути, фиксирани към еврото
Всички държави от Европейския съюз са част от Икономическия и паричен съюз (ИПС) и координират създаването на политики помежду си в подкрепа на икономическите цели на ЕС. Някои държави-членки замениха националните си валути с единната валута — еврото. Тези държави членки образуват еврозоната. Темата за влизането на България в чакалнята на еврозоната ни провокира да разгледаме какво знаем и какво не знаем за това обединение. Предлагаме ви анализа на утвърдения експерт Румен Гълъбинов.
Еврото е официална валута на 19 от 28-те страни от ЕС. Тези страни образуват Европейския валутен съюз. Евромонетите и Евробанкнотите бяха пуснати в обращение на 1 януари 2002 г. Еврото се използва
ежедневно от около 340 млн. души в ЕС.
Повече от 175 млн. души по света използват валути, фиксирани към еврото.
Еврото е втората по значимост международна валута след щатския долар.
Страни от Еврозоната: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция.
Страни извън еврозоната: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешка република, Швеция.
Страни с клауза за неучастие: Дания, Великобритания.
За да могат да се присъединят към Еврозоната, държавите — членки на ЕС, трябва да отговарят на т.нар. "критерии за конвергенция". Това са икономически и правни условия, които са договорени в Договора от Маастрихт през 1992 г., и са известни още като "критерии от Маастрихт". В Договора не се посочва конкретен график за присъединяване към Еврозоната. Държавите от ЕС сами определят стратегиите си за изпълнение на условията за приемане на Еврото.
Формално за влизане в Еврозоната има четири количествени измерители:
Дългосрочен лихвен процент, годишната инфлация, бюджетен дефицит и брутен държавен дълг/БВП. Петият критерий не е количествен - задължителен престой в механизма ERM II. Влизането в ERMII е решение,
което се взема след гласуване от всички членове на Еврозоната, плюс гласа на Европейската Централна Банка (ЕЦБ).
Еврозоната предлага различни предимства:
- Премахват се колебанията на валутните курсове и се понижават разходите за трансфер на валута и таксите по банкови преводи.
- Лихвените проценти са по-ниски, а доверието на международната инвестиционна общност е по- високо.
- Банковата ни система ще ползва евтин ресурс от ЕЦБ.
- Ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите и лесен достъп до финансиране, както и повече инвестиции в икономиката.
- Покачване на кредитния рейтинг, което в повечето страни се наблюдава още при влизането в ERM II.
- Влизането в ERM II и Еврозоната може да даде възможност за структурни реформи в икономиката.
- За банките в България приемането ни в Еврозоната означава и включване в Европейския банков съюз.
- Влизането в Еврозоната дава достъп до общите гаранционни фондове на Европейския механизъм за стабилност, Единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъп до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ.
- ЕЦБ отговаря за общия банков надзор и паричните въпроси на държавите в Еврозоната.
- Основната цел на ЕЦБ е да поддържа лихвената и ценовата стабилност в Еврозоната.
- ЕЦБ също така определя основните лихвени проценти важни за Еврозоната.
- Правителството трябва да направи един график от действия, с който да представим намерението си да кандидатстваме в ERM II и да ги изпълняваме последователно.
- Все още не сме готови – удовлетворяваме количествени изисквания, но не и качествените.
- Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от различни скорости.
- Членството ни в Еврозоната е гаранция, че България няма да е на друга скорост в ЕС.