Тези дни министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов съобщи, че се обмисля възможността за увеличение на максималния осигурителен праг от сегашните 2000 лв. Публикуваме анализа по темата на Петър Ганев от Института за пазарна икономика
През 2011 г. 91 хил. души са се осигурявали на максимума от 2000 лв. Ако приемем някакво покачване на доходите на най-квалифицираните и високо платени кадри в страната, то нека предположим, че към момента хората, осигуряващи се на максимума, са достигнали 100 хил. души. Покачването на максималния осигурителен праг до 2400 лв. означава повече внесени осигуровки – малко над 120 лв. на месец или 1500 лв. на година[1] за всеки от тях. С други думи по-високият осигурителен праг означава годишен трансфер на допълнителни 1500 лв. върху труда на най-високо платените към осигурителната система.
Не всички пари обаче са насочени към солидарните пенсии. Има вноски за здраве, за майчинство, безработица и т.н. Дори и вноските към частните пенсионни фондове, които са включени в сметката, са различни, тъй като те са лични (тоест се натрупват) и не подлежат на солидарно раздаване. От тези 1500 лв. на година, едва около 615 лв. ще отидат за солидарните пенсии. Ако приемем, че всичките 100 хил. души направят тези допълнителни плащания, то вдигането на максималния осигурителен праг на 2400 лв. ще означава трансфер на 150 млн. лв. от работещите към осигурителната система (включително лични пенсионни сметки), от които близо 62 млн. лв. за солидарни пенсии.
В същото време знаем, че през 2011 г. близо 49 хил. души са получавали пенсия от 700 лв., тоест това са тези, чиито пенсии са ограничени на максималния праг. Най-вероятно тази бройка е нараснала до над 50 хил. през последната година. Ако се запази връзката между максимален осигурителен праг и максимална пенсия обаче, е пълен абсурд да очакваме покачване на максималните пенсии с прокламираните 7,6%. Те ще се покачат спрямо новия максимален осигурителен праг[2], а не спрямо произволно избран процент от управляващите.
При 2400 лв. максимален осигурителен праг новата максимална пенсия ще бъде 840 лв. Разбира се, не всички от въпросните 50 хил. пенсионери ще се класират за тази сума. Ето какво показва една груба сметка[3]:
12 хил. пенсионери[4] ще получат допълнителни 50 лв. на месец;
9 хил. пенсионери ще получат допълнителни 100 лв. на месец;
Всички останали близо 30 хил. пенсионери ще получат въпросните 140 лв. на месец.
Крайният резултат от всичко това е, че разходите за солидарни пенсии ще скочат с близо 67 млн. лв. Това не би било ефект от идеята за покачване на пенсиите, а просто от покачването на максималния осигурителен праг и запазването на връзката с максималната пенсия.
Накратко, покачването на максималният осигурителен праг на 2400 лв. означава нови приходи от 62 млн. лв. за фонд "Пенсии" и нови разходи в размер на 67 млн. лв. Това не е политика, която ще доведе до подобряване на финансовото състояние на фонд "Пенсии" и съответно за покачване на всички пенсии. Това е решение, което просто ще направи законен трансфер на над 60 млн. лв. от една група (100 хил. работещи и високо платени) към друга група (50 хил. получаващи максимална пенсия).
Една от причините подобно предложение да се подкрепя от радетелите на солидарното осигуряване, разбира се, са тези другите 87-88 млн. лв., които ще попаднат в осигурителната система – близо 63 млн. лв. от тях ще бъдат за здраве и за обезщетения за майчинство, безработица и т.н., докато останалите ще попаднат в личните пенсионни сметки.
Повечето пари за обезщетения звучат добре, но и тук имаме обратния ефект – повече разходи за обезщетения. При обезщетенията имаме обвързаност с приноса в осигурителната система – майчинските например зависят от това, на колко си се осигурявал, а не от това какво е състоянието на системата и има ли пари. Така че, ако някой се осигурява на по-висока сума (например 2400 лв.), то той след време ще получи и по-високо обезщетение. Това по никакъв начин няма да помогне на някой друг, осигуряващ се на 500 лв. например – повечето вноски на другите няма как да му помогнат за по-високи обезщетения. Ето, че и тук политиката е насочена към конкретна група – насилствено да осигурим в по-голяма степен получаващите високи доходи.
Единственият "социален" ефект от покачването на максималния осигурителен праг ще бъде по отношение на здравето. Не за друго, а защото там вноските потъват в общият кюп и после всички харчат от него и приносът просто няма значение. Това са 38-39 млн. лв., които от високоплатените работещи ще попаднат в здравеопазването. Нищо чудно въпросните "богати" работещи така и да не се възползват от "безплатното" здраве у нас и съответно тази сума да има характер на социален трансфер. На фона на пълният хаос в здравеопазването у нас обаче, това само ще засили недъзите на системата – едни плащат, други ползват, а накрая всички са недоволни.
[1] Това са вноски, както на работодател, така и на работник. Сметките са статични и са благосклонни към осигурителната система, тъй като предполагат всички да внесат повече – пренебрегва се например вариантът някой да получава точно 2000 лв., като така новият максимален осигурителен праг няма да доведе до повече вноски.
[2] Максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход (КСО)
[3] Използвани са данни от НОИ – Статистически годишник "Пенсии" 2011
[4] Дори и да се класира реално точно за 700 лв. пенсия, тази група ще бъде засегната от масовото увеличаване на пенсиите с над 7%, което е именно 50 лв.
