Почти всяка част от нашето ежедневие е тясно свързана с интернет – ние зависим от него за комуникация, забавление, информация, управление на нашите домакинства, дори управление на нашите
автомобили. Не всички хора по света обаче имат достъп до едни и същи функции и съдържание в интернет, като някои правителства налагат ограничения върху това, което може да се прави онлайн. Това
сериозно ограничава свободата на интернет, а с това и качеството на живот и други права на засегнатите потребители. Свободата в интернет е широко понятие, което обхваща цифрови права, свобода на
информация, право на достъп до интернет, свобода от интернет цензура и неутралност на мрежата.
В опит да покрие тази обширна тема изследователски екип на PIA анализира 50 характеристики, които дават ясна картина за състоянието на свободата в интернет по света. Анализът е публикуван в
privateinternetaccess.com. Заради огромния обем на информацията тук поместваме анализа с
незначителни съкращения.
Цифровото население по света
Към януари 2021 г. в света има 4,66 милиарда активни интернет потребители, което е 59,5% от цялото световно население. От тях 4,32 милиарда или 92,6% са потребителите, които активно използват
мобилните си устройства за достъп до интернет. За същия период са регистрирани 4,2 милиарда активни потребители на социални медии, което представлява 90% от активните потребители на интернет. От
този брой 4,15 милиарда или 98,8% са използвали мобилните си устройства за активно участие в каналите на социалните медии.
Растеж на глобалното цифрово население
През последната година се случиха много неща и това важи не по-малко за дигиталния растеж, който отбеляза зашеметяващи ръст в периода между юли 2020 г. и юли 2021 г. Интернет стана по-богат с 257
милиона нови потребители, което представлява годишен ръст на потребителите от 5,7%, или приблизително 700 000 нови потребители на ден. За същия период броят на потребителите на социални медии се е
увеличил с 13,1%, или общо 520 милиона нови потребители. Това означава, че всеки ден повече от 1,4 милиона души се присъединяват към различни социални платформи. Броят на уникалните мобилни
потребители нараства с 2,3% годишно, или 117 милиона сравнено със същия средногодишен период.
Ежедневно използване на компютър и интернет в ЕС
През 2019 г. 94% от младите хора (на възраст 16-29 години) в 27-те страни от ЕС са имали достъп до интернет ежедневно. За сравнение, 77% от цялото възрастно население на ЕС-27 (на възраст 16-74)
има достъп до световната мрежа. Процентът на възрастното население, което ползва мобилен телефон или преносим компютър за връзка с интернет, е 73%. През същата година 92% от младите хора са
използвали интернет през мобилните си телефони у дома или на работа. За разлика от тях, 52% са използвали преносим компютър по този начин. 71 на сто от възрастното население е използвало мобилен
телефон, срещу 39% използвайки преносим компютър.
Процентът на младите хора в ЕС, използващи компютър (лаптоп или настолен) дневно през 2017 г., е с 14 пункта по-висок, отколкото при възрастното население (62%).
Онлайн поверителност
През 2016 г. повечето хора изпитват силна загриженост за наблюдението на техните онлайн дейности. Загрижеността е най-висока в Германия, където 82% от хората казват, че ги е грижа за
поверителността в интернет; следват Франция със 70%, Дания с 67%, Белгия с 66% и Люксембург с 62%. В 28-те страни от ЕС (преди Обединеното кралство да напусне) общият дял на лицата, загрижени за
своята онлайн поверителност, е 61%.
Технологични компании и защита на дигиталните права
През 2019 г. Microsoft е посочена като най-добрата компания за интернет и мобилна екосистема по отношение защитата на цифровите права на потребителите (получавайки 62% от 100 точки), следвана от
Google (61%), Verizon Media (61%), Facebook (57% ) и Twitter (55%). Microsoft пое лидерската позиция от Google благодарение на силното си управление и последователното прилагане на политиките за
поверителност в четирите услуги – Bing, Skype, OneDrive и Outlook.
Само осем от 24 от най-мощните технологични компании в света имат 50% или повече в индекса за дигиталните права: Microsoft, Google, Verizon Media, Facebook, Telefonica, Twitter, Vodafone и
Kakao.
Кои държави са най-малко отворени за цифрова търговия?
Няколко държави налагат значителни ограничения върху традиционните сделки (като правни, телекомуникационни и финансови услуги), които се предлагат цифрово. Наложените бариери могат да включват
ограничения върху онлайн рекламата, ограничения за изтегляне или стрийминг и задължително използване на локален софтуер или трансфер на технологии.
Според Индекса за ограничаване на търговията с цифрови услуги (STRI) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD),
Казахстан се класира като мястото с най-много бариери, които засягат търговията с цифрово активирани услуги през 2020 г. Подгласник на Казахстан е Китай, следван от Саудитска Арабия, Индия, Южна
Африка и Русия.
Коста Рика, Канада, Норвегия, САЩ, Обединеното кралство и Швейцария са класирани като страните с най-малко ограничения в тази област.
За повечето страни резултатите не са се променили драстично от 2014 г. Индексът леко се влошава за най-рестриктивните места: Казахстан, Китай, Саудитска Арабия, Индия и Русия, с изключение на Южна
Африка, където остава същият.
Ситуацията леко се подобрява през същия период за Канада, Норвегия и Мексико.
Дигитална разлика между половете
От 2015 г. приблизително 200 милиона жени по-малко (около 14% в световен мащаб) от мъжете притежават мобилни телефони, 250 милиона жени по-малко от мъжете са активни потребители на интернет и само
6% от разработчиците на приложения са жени.
По региони разликата между половете е най-голяма в Южна Азия. Най-малка разлика между половете се отчита в Европа и Централна Азия, като в някои случаи дори жените имат превес. Изненадващо,
дигиталната разлика между половете по отношение на жените като създатели на технологии е очевидна и в развитите страни. През 2016 г. в САЩ жените представляват 57% от всички професии, но само 25%
от всички компютърни професии. Само 2% от всички патенти за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) са изобретени от женски екипи, в сравнение с 88% от патентите принадлежат на мъжки
екипи.
Дигитална готовност в ЕС
Индексът за цифрова икономика и общество (DESI) на Европейската комисия за 2020 г. показва, че Финландия, Швеция, Дания и Холандия са водещи в цялостното цифрово представяне в ЕС.
Данните на DESI също така показват, че 42% от населението на ЕС все още няма поне основно ниво на цифрови умения. Въпреки това делът на домакинствата в ЕС, притежаващи абонамент за фиксиран
широколентов достъп, се е увеличил до 78% през 2019 г., спрямо 70% през 2014 г.
Въпреки че 4G мрежите покриват почти цялото европейско население през 2019 г., само 17 държави-членки вече са определили честотния спектър за 5G.
Делът на потребителите, подаващи формуляри в публичната администрация чрез интернет, е 67% през 2019 г., което е драматично увеличение от 57% през 2015 г. Най-добре представилите се страни в тази
област са Естония, Испания, Дания и Финландия.
Свобода на изразяване и прозрачност
Няколко големи интернет, мобилни и телекомуникационни платформи придобиха такова значение, че контролират достъпа до информация и обществения дискурс. Ето защо е важно тези компании да бъдат
държани отговорни, осигурявайки максимална прозрачност за техните практики.
Индексът за корпоративна отчетност на Ranking Digital Rights за 2019 г. показва, че средното цялостно представяне на компаниите по отношение на свободата на изразяване се е увеличило само леко
между 2018 и 2019 г.
Google увеличава общия си резултат за свобода на изразяване до 61%, но други компании не могат да се похвалят с такъв резултат. Facebook постига известен значителен напредък по отношение на
прозрачността на прилагането на услугите. Резултатът за свобода на изразяване обаче намалява поради намалената прозрачност по отношение на исканията на трети страни и правителството (47%).
Facebook, Google и Twitter публикуват повече информация за премахването на съдържание поради прилагане на условията на услугата, отколкото през предходните години. Microsoft публикува известна
информация, но не толкова систематично.
Закони за свобода на информацията в държаите
Първата страна в света, която прие закон за свобода на информацията, е Швеция (Закон за свободата на печата от 1766 г.). Свободата на информацията се счита за толкова важна, че през 2015 г.
Организацията на обединените нации й посвети свой ден – 28 септември, добил известност като Ден на достъпа до информация. Днес все по-голям брой държави приемат закони за свобода на информацията.
Най-значителният ръст е регистриран през 2016 г., когато осем нови държави приемат подобни законодателни актове, с което общият брой на държавите със закони за свобода на информацията е 112.
Спад на свободата на медиите в световен мащаб
Според Световния индекс за свобода на печата за 2016 г. на неправителствената организация "Репортери без граници" (RSF), годината бележи обезпокоителен спад по отношение на свободите на медиите
както на глобално, така и на регионално ниво. През 2016 г. Финландия, Нидерландия и Норвегия са най-добрите страни по отношение свободата на печата. Най-лошите места в тази област са Еритрея и
Северна Корея, които заемат последните места сред 180 държави. Сирия също е назад в класацията – на 177-мо място. Китай се класира по-добре от Сирия, с по-малко от една точка. Германия е на 16-то
място, докато Обединеното кралство е на 38-мо място. САЩ са доста след тези две страни, като заемат ниска позиция сред развитите нации – 41-ва.
Въздействие на Covid-19 върху световната свобода на печата
Световният индекс за свобода на печата на RSF за 2020 г. демонстрира дълбоко въздействие на пандемията Covid-19 върху свободата на медиите. По-конкретно, глобалният показател е спаднал с 12% след
въвеждането на метриката през 2013 г., докато процентът на страните с "много лошо" положение със свободата на печата се е увеличил с два пункта до 13%.
През 2020 г. Норвегия е класирана като най-добрата страна за свобода на медиите за четвърта поредна година. Следват я Финландия и Дания. В края на списъка са Северна Корея (180 място), Туркменистан
(179), Еритрея (178) и Китай (177).
Сирия леко подобрява медийните си свободи в сравнение с 2016 г., но все още се класира много назад – на 174-то място през 2020 г. Следва я Иран, който слиза с три места в сравнение с предходната
година и се нарежда на 173-та позиция.
Германия подобрява индекса си за свобода на медиите с 5 пункта от 2016 г. насам, като се класира на 11-то място през 2020 г. Обединеното кралство напредва с три места през 2020 г. до 35-та позиция.
Ситуацията в САЩ се влошава, поставяйки страната на 45-та позиция през 2020 г.
Най-добрите и най-лошите държави за свобода на медиите
Според световно проучване на Gallup от 2016 г. делът на хората, съгласни, че медиите имат много свобода, е най-висок в Западна Европа. Страните, които се открояват, са Дания, Норвегия, Финландия,
Швейцария, Нидерландия, Ирландия и Швеция. Този процент е най-нисък в Мавритания (22%), ДР Конго (26%), Южен Судан (28%), Габон (29%), Украйна (29%) и Венецуела (29%). След тях са Йемен и Република
Конго, и двете с 30%, Беларус с 32% и Молдова с 35%.
Американците приемат по-добре различните форми на изразяване от останалия свят, като 52% смятат, че трябва да бъдат разрешени изявления на сексуална основа, а 44% подкрепят призивите за насилствени
протести. В световен мащаб 80% от хората казват, че трябва да бъде позволено свободното критикуване на политиките на правителството. Само 35% смятат, че трябва да им бъде позволено да изразяват
публично обиди към малцинствените групи или религиозни обиди. Още по-малък брой подкрепя призивите за насилствени протести или сексуално откровени изявления.
Според индекса на Freedom House 2020, Исландия е страната, в която хората се радват на най-висока степен на онлайн свобода, с най-висок индекс (95). На следващо място са: Естония (94 индексни
точки), Канада (87) и Германия (80). Обединеното кралство има 78 точки, докато Франция има 77 индексни точки. Австралия, Грузия, Италия и Съединените щати имат същия индекс на свобода в интернет от
76 точки.
Глобален достъп до интернет в различни региони
Въпреки че делът на възрастните, използващи интернет по света, се увеличава, разликата между регионите остава голяма. На преден план са региони като Северна Америка (94%), Австралия и Нова Зеландия
(93%), ЕС (87%) и европейски страни извън ЕС (82%).
Най-слабо представящите се региони са Южна Азия (21%), Африка на юг от Сахара (31%) и Югоизточна Азия (55%).
В Индонезия, страна с относително нисък процент на използване на интернет, 89% от 18-29-годишните използват интернет, в сравнение с 58% от 30-49-годишните и 24% от възрастните над 50 години.
В САЩ почти всеки възрастен човек на възраст 18-49 години използва интернет, в сравнение с 84% от тези над 50 години.
Държави с най-висок и най-нисък процент на хората, използващи интернет
През 2015 г. Исландия, Люксембург, Андора, Норвегия, Дания, Бахрейн, Монако, Япония, нидерландия и Катар са имали най-висок дял на хората, използващи интернет (всички над 90%), според изследване на
Международния съюз по телекомуникации на ООН .
На другия край на скалата са Нигер, Чад, Гвинея-Бисау, Конго, Мадагаскар, Гвинея, Бурунди, Танзания, Либерия и Бенин. Тези страни имаха по-малко от 7% от потребителите на интернет по това
време.
Развитите икономики в по-голяма степен използват интернет
През 2015 г. Pew Research Center анализира 40 различни държави, като 67% от респондентите в тях или използват интернет от време на време, или притежават смартфон (класифицирайки ги като потребители
на интернет). Първите страни по този показател са Южна Корея (94%), Австралия (93%) и Канада (90%). Високи проценти (над 80%) регистрират и САЩ, Обединеното кралство, Испания, Израел и
Германия.
Степента на достъп до интернет е най-ниска в Етиопия (8%), Уганда (11%), Пакистан (15%) и Буркина Фасо (18%), демонстрирайки силна корелация между богатството на страната и достъпа до
интернет.
Въпреки по-ниските темпове в развиващите се икономики, използването на интернет в тези страни се увеличава. Особено забележими са тенденциите в Турция, Йордания, Малайзия, Чили, Бразилия и Китай,
всички от които са регистрирали двуцифрено увеличение на процента на използване на интернет.
Селските райони по целия свят изостават в достъпа до интернет
Около 72% от домакинствата в градските зони по света са имали достъп до интернет през 2019 г. За сравнение, този дял за селските райони е едва 37%. По правило разликата между градските и селските
райони е по-малка в развитите страни. В развиващите се страни 2,3 пъти повече домакинства в градските райони имат достъп до интернет, отколкото в селските райони. Различията са най-очевидни в
Африка, където само 28% от градските домакинства са имали интернет връзка, но дори и това е 4,5 пъти по-високо, отколкото в селските райони (6,3%). Както в повечето други райони, достъпът до
интернет на домакинствата в градските зони варира между 70-88%. В селските райони този дял е между 37-78%.
Глобалният достъп до интернет нараства все по-бавно
Според Business Insider само 47,1% от световното население е имало достъп до интернет през 2016 г. Това означава, че близо 4 милиарда души, предимно в развиващите се или по-слабо развитите страни,
нямат достъп до интернет.
Ръстът на годишна база е най-висок през 90-те години. Оттогава ръстът до голяма степен намаля и между 2013 г. и 2016 г. падна под 10%. Въпреки това по-скорошно проучване на Gallup показва, че през
последните няколко години отново се наблюдава развитие.
Свобода от интернет цензура
Интернет цензурата е най-ниската в Исландия, която е с най-висока оценка в индекса на Freedom House 2020 по степен на свобода в интернет. С 95 точки от 100, Исландия е следвана от Естония (94),
Канада (87), Германия (80) и Обединеното кралство (78).
Интересното е, че Грузия (76), Армения (75) и Унгария (71) се нареждат сред първите 15 страни. САЩ имат същия брой точки като Грузия и Кения (76).
В самия край на списъка са Китай с едва 10 точки, Иран (15), Сирия (17), както и Виетнам и Куба (и двете по 22).
Само 24% от глобалните интернет потребители могат свободно да се изразяват онлайн, сочи проучване на Freedom House от 2016 г. Две трети (67%) от потребителите на интернет са пребивавали в страни,
където критиките към правителството, военните или управляващото семейство са били обект на онлайн цензура. През 2015 г. 38% от потребителите на интернет са живели в страни, които блокират социални
медии или приложения за съобщения.
Според Комитета за защита на журналистите десетте най-цензурирани страни в света са Еритрея, Северна Корея, Туркменистан, Саудитска Арабия, Китай, Виетнам, Иран, Екваториална Гвинея, Беларус,
Куба.
Изразяването на мнение може да ви вкара в затвора в някои страни
През 2015 г. 58% от потребителите на интернет са пребивавали в страни, където е известно, че блоговете за политически, социални или религиозни въпроси вкарват хората в затвора.
До 45% от потребителите на интернет пребивават в страни, където се използват цензура и затвор срещу тези, които публикуват сатирични текстове, видеоклипове или карикатури онлайн.
Тридесет и осем процента от потребителите на интернет са живели в страни, които блокират социални медии или приложения за съобщения.
Интернет цензура и обществена загриженост
Между 2004 и 2014 г. 26 от 45 държави филтрират интернет съдържание на съответните си територии.
Бахрейн широко филтрира социално съдържание (т.е. съдържание, което противоречи на обществените норми на дадена страна, включително порнография, LGBTQ+ съдържание, онлайн запознанства, хазарт,
алкохол и наркотици и др.).
Китай повсеместно блокира политическо съдържание (съдържание, свързано с новини и медии, религия, човешки права, противоречия в областта на околната среда и свобода на изразяване), съдържание за
конфликти и сигурност (съдържание, възприемано или заявено като заплаха за националната сигурност) и интернет инструменти (напр. анонимизатори , инструменти за заобикаляне на цензурата, стрийминг и
P2P сайтове за споделяне на файлове, платформи за социални медии).
Индонезия се фокусира предимно върху политическо съдържание, социално съдържание и интернет инструменти. Йемен, Иран и Обединените арабски емирства широко филтрират и четирите категории –
политическо съдържание, социално съдържание, конфликт/сигурност и интернет инструменти.
В Унгария и Ливан има селективно филтриране на социално съдържание, докато Сингапур избирателно филтрира социално и политическо съдържание.
Изключването на интернет като тактика на цензура
Освен селективното филтриране на интернет, някои страни прибягват и до пълно спиране на интернет, като Индия регистрира 20 инцидента през първите шест месеца на 2017 г. Бахрейн, Етиопия, Пакистан,
Ирак, Турция и Малайзия изключват интернет в цялата страна или частично през 2016 г. Тези спирания, които могат да продължат с часове или дори дни, се прилагат най-вече в отговор на социални и
политически събития. Например, индийското правителство ги използва, за да "предотврати насилието, подхранвано от слухове, разпространявани в социалните медии или мобилни приложения за
съобщения".
Изключването на интернет като тактика на цензура е въведено от Непал през февруари 2005 г., когато всички интернет връзки на негова територия бяха прекъснати при обявяване на военно
положение.
Нововъзникващите икономики предпочитат свободата в интернет
През 2013 г. по-голямата част от хората в развиващите се и нововъзникващите страни (22 от 24) казват, че е важно да има достъп до интернет без правителствена цензура.
Противопоставянето на цензурата е най-широко разпространено във Венецуела (89%), Ливан (86%), Чили (86%), Египет (83%), Аржентина (80%) и Бразилия (80%). Само в Пакистан (22%) и Уганда (49%)
по-малко от половината от респондентите не са съгласни.
Огромната подкрепа за свободата на интернет също има тенденция да съвпада с високото използване на интернет. Най-очевидните примери са Чили и Аржентина, където две трети от населението вече има
достъп до интернет.
Неутралност на мрежата по целия свят
Първата страна, която прие законодателство за неутралност на мрежата, е Чили. През 2010 г. страната приема закон, който забранява на компании като Facebook или Wikipedia да субсидират използването
на мобилни данни за потребителите.
През 2014 г. Бразилия приема рамка за граждански права за интернет, която позволява на компаниите за интернет услуги да приоритизират определени видове трафик по технически причини (например
претоварен мрежов капацитет).
Аржентина също въвежда законови разпоредби през 2014 г., защитавайки правата на потребителите за достъп до всяко съдържание без ограничения и въвеждайки забрани за компаниите да се намесват в тези
права съгласно принципа на неутралност на мрежата.
Европейският съюз въведе подобни регулации за първи път през 2015 г. Те изискват от доставчиците на достъп до интернет да третират целия трафик еднакво, като позволяват гъвкавост за ограничаване на
трафика само в ситуации, когато мрежовото оборудване работи с максимален капацитет, за защита на мрежовата сигурност и при извънредни ситуации.
В Съединените щати правилата за неутралност на мрежата влязоха в сила през юни 2015 г., след като Федералната комисия по комуникациите (FCC) публикува окончателното правило за новите разпоредби за
неутралност на мрежата през април.
През 2016 г. Регулаторният орган за телекомуникациите на Индия прие правила, забраняващи на доставчиците на услуги да предлагат или начисляват дискриминационни тарифи за услуги за данни въз основа
на съдържание. През 2017 г. органът въведе и правила за защита срещу дискриминация по съдържание и приложения.
Интернет неутралност според европейското потребителско мнение
Проучване от 2015 г. на мнението на потребителите в четири държави от ЕС – Хърватия, Чехия, Гърция и Швеция, дава някои интересни резултати.
На въпрос за приоритизирането на важни данни в интернет, като тази на правителството и службите за спешна помощ, само 25% от потребителите в Гърция и Хърватия казват, че са "напълно съгласни" с
това. Общественото мнение по този въпрос е значително по-високо в Швеция (39%), но малко по-ниско в Чешката република (22%).
От друга страна, потребителите и в четирите страни изразяват огромна подкрепа за мерките за управление на трафика, които поддържат стабилно тяхното интернет изживяване. Това е особено забележимо в
Чешката република, където делът на "напълно" или "по-скоро съгласни" с подобни мерки е 78%.
Заключение
В общество, което става все по-глобализирано, взаимосвързано и зависимо от интернет, онлайн свободите никога не са били по-важни. Въпросът обхваща всички сфери на живота: регион, пол, възраст и
ниво на грамотност. За съжаление, достъпът до интернет не е еднакъв за всички и често е жертва на политически, религиозни, социални, образователни и инфраструктурни ограничения. Някои хора изобщо
нямат достъп до интернет. Да се надяваме, че с напредването на нашите общества условията ще станат равни за всички и навсякъде, което ще направи свободата на интернет еднакво право по целия свят.
