Те са "ловци на растежа", критици на сегашния икономически модел, искащ винаги едно и също - повече и по-бърз икономически растеж
Те са "ловци на растежа", критици на сегашния икономически модел, искащ винаги едно и също - повече и по-бърз икономически растеж. Част от аргументите им се споделят дори и от представителите на
едрия капитализъм.
Американският режисьор Дейв Гарднър е един от тях. Той носи белезите на истински "ловец на духове". Но за разлика от героите на едноименната комедия от осемдесетте години на 20-ти век Гарднър не
гони духове, а... блюстителите на растежа. Той е един от т.нар. "Growth-Busters".
Така се нарича един документален филм на Гарднър, в който стремежът за по-висок растеж е довел света до катастрофа - недостиг на питейна вода, глад и масова депресия. И макар лентата да не е
стигнала до киното, тя се върти с голям успех на сбирки, организирани от църквата или у дома в тесен семеен кръг. И въпреки това авторите на филма могат да се чувстват като част от едно голямо
общество, защото всеки ден се увеличават противниците на стремежа на глобалния капитализъм за "по-високо, по-бързо, по-далече" в икономиката, коментира "Дойче веле".
Не всички обаче са склонни, както Гарднър, да винят растежа за всички злини на света. Една част от противниците на по-високия растеж се противят на това, БВП да бъде смятан за най-важната мярка за
благосъстоянието. Колко погрешно е това, показаха напр. събитията в Япония през миналата година. 2011-та беше катастрофална за третата икономика в света: първо земетресение, после цунами и накрая -
атомна катастрофа. Колко тежки са пораженията от Фукушима върху здравето на хората, това тепърва ще се изяснява.
Подобни събития би трябвало да оставят трайни следи и в икономиката. Не и в този случай, обаче: през 2011 г. японската икономика спадна само с половин процент, а през тази година Япония се очаква
отново да е сред страните с най-добре развиваща се икономика! Причината: възстановяването помпа икономиката.
Привържениците на тази теория смятат, че икономическият продукт не измерва, доколко дадено общество е благоденстващо. Тяхната критика се споделя и от много представители на едрия капитализъм. Още
бащата на германското икономическо чудо Лудвиг Ерхард навремето е смятал, че е "крайно наивно да се поставя знак за равенство между икономическия ръст и колективното благосъстояние".
Ще рече, че Брутният вътрешен продукт трябва да бъде допълнен с други индикатори, като напр. разпределението на богатствата или щетите, нанасяни върху природата. Казано по друг начин - аршинът, с
който сега измерваме благосъстоянието, трябва да бъде спешно ремонтиран.
Междувременно расте броят на хората, които вече не са склонни да вярват така сляпо в пазарната икономика. Така напр. проведено наскоро проучване в Германия показа, че ако в средата на 90-те години
70 % от германците са одобрявали пазарните принципи, то днес броят на техните привърженици е спаднал до под 50 процента! В същото време се засилват гласовете на тези, които настояват за
"благосъстояние без растеж". На привържениците на това течение очевидно не им е достатъчно само това да бъде ремонтиран аршинът, с който измерваме благосъстоянието. Те настояват, той да бъде
основно саниран.
