Високата безработица, спадът на доходите и обезценяването на активите са ударили и богатите, и бедните, но последните са пострадали по-силно и са станали още по-бедни
Високата безработица, спадът на доходите и обезценяването на активите са ударили и богатите, и бедните, но последните са пострадали по-силно и са станали още по-бедни. Държавната подкрепа и бюджетната помощ им е помогнала да не обеднеят тотално, но техният дял в националното богатство на развитите страни намаля драстично. Това се казва в анализ на специализирания руски бизнес сайт "Финмаркет", цитиран от БГНЕС.
Само на пръв поглед изглежда, че кризата е ударила еднакво силно и по богатите, и по бедните: спаднаха и доходите, и стойността на активите – недвижимост, ценните книжа и т.н. Но в действителност
не е така. През първите две години на кризата неравенството в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ рязко нарасна, при това колкото по-лоша беше
ситуацията в икономиката, толкова по-големи ставаха различията между богатите и бедните. Пазарният доход на домакинствата през 2007-2010 г. средно намаля с 2% годишно, но бедните ставаха по-бедни
много по-бързо.
В най-голяма степен от безработицата пострадаха Исландия, Гърция, Естония, Мексико, Испания и Ирландия. Пазарните доходи на домакинствата в тези страни спаднаха с 5% и повече процента.
Доходите на самонаетите значително се съкратиха в Мексико, Гърция, Ирландия и Япония. Домакинствата в Исландия и Ирландия също пострадаха от свиването на доходите от капитала, но в по-малка
степен.
Едновременно с това в ОИСР имаше и страни, които регистрираха ръст на доходите, например, Полша и Чехия, и в по-малка степен – Словакия, Германия и Австрия. Но бремето от последиците от кризата не
беше разпределено справедливо.
През първата половина на кризата неравенството в доходите значително нарасна. То се измерва с помощта на коефициента Джини /0 – равно разпределение на доходите, 1 – всичко е концентрирано в ръцете
на един човек/. От 2007 г. до 2010 г. коефициентът нарасна с 1.3 процентни пункта.
Преди това неравенството в доходите растеше на практика три десетилетия поред. След кризата тази тенденция продължи.
Ако разглеждаме 18 стари страни от ОИСР, данните за които са достъпни в течение на продължителен период време, то през последните три години неравенството по пазарен доход в тях е нараснал
по-силно, отколкото за 12 години преди това.
В 19 страни от ОИСР неравенството е нараснало с 1 процентен пункт, или повече в периода от 2007 г. до 2010 г.
То е нараснало особено силно в страни, които са изпитали сериозно намаляване на средния пазарен доход, като Ирландия, Испания, Естония, Унгария, Япония и Гърция. А също така във Франция и Словения.
Неравенството е намаляло в Полша и до някъде в Холандия.
Разполагаемият доход, т.е. това, което хората фактически могат да похарчат, в действителност е намалял в по-малка степен, отколкото пазарните доходи. Намаляването на държавните трансфери и данъците
помогна да се компенсира този ефект. По време на рецесията много хора започнаха активно да получават помощи за безработица или други социални помощи.
През 2008-2009 г. в няколко страни от ОИСР предложиха също така пакети за бюджетно стимулиране на търсенето – това също помогна, за да не се сринат съвсем доходите.
От 2007 г. до 2010 г. всички страни-членки на ОИСР увеличиха своите държавни трансфери. Единственото изключение беше Турция.
Колкото повече страната беше пострадала от кризата, толкова по-голямо влияние оказаха трансферите върху ръста на разполагаемите доходи. В Ирландия, Нова Зеландия и Естония те нараснаха толкова
силно, че ако останалите източници на доходи не бяха намалели, тогава доходите на домакинствата щяха да се увеличат с 2% годишно.
Държавните трансфери нараснаха значително в Словакия, една от малкото страни, където средните доходи на населението, продължиха да растат през 2007 - 2010. Във Финландия, Люксембург и Норвегия
растежът на държавните отчисления се оказаха или по-високи, или компенсираха спадът на другите доходи.
Освен това, в период на криза обикновено се свиват правителствените доходи: а това означава, че значителният спад на разполагаемия доход на домакинствата е избегнат за сметка на по-малките данъци.
Това беше приложено в Нова Зеландия, Исландия, Гърция и Испания. В Ирландия, Холандия и Норвегия данъците растяха успоредно със спада на доходите.
Данъците и трансферите също така помогнаха да се удържи неравенството, ако се вземе предвид именно "разполагаемия доход". През 2007-2010 г. коефициентът Джини за разполагаемия доход беше стабилен в
почти всички страни от ОИСР.
Промени над 0.2 процентни пункта бяха регистрирани в 10 страни. Неравенството по разполагаем доход спадна в Исландия, Португалия, Нова Зеландия и Полша, а нараснаха в Испания, Словакия и Швеция. В
Израел коефициентът Джини за разполагаем доход нарасна повече, отколкото пазарния. А в Чехия и Полша спадна по-силно. Във всички страни правителствата вече няма да могат с помощта на данъци и
трансфери да контролират растежа на неравенството.
Като цяло 10% най-бедни жители да загубили повече от рецесията и кризата и са спечелили по-малко от последвалото икономическо възстановяване, отколкото най-богатите 10%.
Средният разполагаем доход на 10% най-богати през 2010 г. малко се е променил в сравнение с 2007 г., а на 10% най-бедни е намалял с 2%. Тези тенденции са особено забележими в Испания и Италия. С 5%
са спаднали доходите на най-бедните 10% от домакинствата в Мексико, Исландия, Гърция, Ирландия и Естония. Изключение са направили само Австралия и Португалия, където доходите на най-бедните 10% са
нараснали повече, отколкото на богатите.
Средното равнище на бедност в страните от ОИСР достига 11%. В Дания и Чехия то е 6%, а в Турция, Чили, Мексико и Израел 18-21%.
Като цяло в много страни равнището на бедност за последните две десетилетия е нараснала.
