Дружествата са в неведение кого ще обслужват и с какви услуги
Без ясни регламенти добър бизнес не може да се прави. До този извод достигнаха дружествата за доброволно здравно осигуряване. Затова пътят, който те избраха, беше този на обединението. Три от вече
шестте лицензирани към момента дружества - ОЗОФ Доверие, Булстрад - Здравно осигуряване и Здравноосигурително акционерно дружество ДЗИ, учредиха в началото на юли т. г. Асоциация на лицензираните
дружества за доброволно здравно осигуряване. Идеята им бе със съдействието на институциите да се търси създаването на този регламент в рамките на закона. Но тъй като регламентът в днешното си
съдържание и текстове остана в нишата извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, компаниите проведоха поредица срещи. Целта бе да се изясни каква е философията на
законодателно-изпълнителната власт и как те смятат да решат проблема, тъй като според дружествата към днешна дата той не е решен. Има известна яснота в първата част, където се уточняват дейностите,
влизащи в пакета, но няма решение в основната част - да бъде гарантиран от бюджета на НЗОК, смята д-р Мими Виткова, председател на УС на асоциацията и изпълнителен директор на ОЗОФ Доверие. Според
нея има широк пакет от дейности, които са вписани в основния, но те фактически не се покриват от общественото здравно осигуряване поради липса на достатъчно финансиране. Така ние сме принудени да
обръщаме философията на закона, т. е. да предлагаме по-голям обем дейности от основния пакет. Но ако го разгледаме внимателно, за нас дейности извън него, особено в извънболничната помощ, не
остават, допълва тя.
Открито се говори, че предстои да се създадат определени регламенти за доплащане. Но на какво, на коя част от медицинските услуги, в какви размери, кой ще го извършва и как ще се извършва, ние
нямаме яснота, твърдят дружествата. Това, което заяви министърът на здравеопазването в пресата, е, че ще има доплащане и в извънболничната, и в болничната помощ. Тук обаче трябва да е ясно, че има
една категория хора, които не могат да доплащат и които не трябва да бъдат оставени без осигурително покритие, коментира д-р Виткова. Управляващите трябва да кажат коя ще е категорията и кой ще
плаща изцяло нейните здравни услуги 100%. Ако се реши, че държавата ще поеме доплащането, то ще трябва да се заложат средства в бюджета, както и да се изгради механизмът, по който ще бъдат
предоставени те. Така и ние ще можем да структурираме своите дейности, ако сме наясно кого ще покриваме и с какви услуги ще покриваме. Твърде е възможно да се наложи да променяме своите пакети.
Това обаче можем да направим с процедура на прелицензиране, което не е никак лесно съгласно разписаното в закона, заяви д-р Виткова.
Задачата е преди всичко на управляващите, но ние можем да предложим своето експертно съдействие, за да може нещата да бъдат решени, заявяват дружествата. Според тях в противен случай нито
задължителното осигуряване ще тръгне по някакви правила, които да са ясни за осигурените, нито пък доброволното. Нека има едно социално покритие, но да остава известен периметър за развитие на
доброволното осигуряване, след като държавата и обществото като цяло не са в състояние да платят всички здравни услуги, смятат от бранша. Според тях това е и единственият начин да се ограничи т.
нар. черен пазар на здравни услуги, тъй като е ясно, че българинът днес плаща за своето здраве, въпросът е, че плаща нерегламентирано. На него не му е ясно нито какво получава срещу платената
здравна осигуровка, нито пък, ако плати "под масата", дали ще получи онова качество на услугите, от които се нуждае, и най-вече дали това е реалната цена, твърдят дружествата.
Основният акцент на доброволното здравно осигуряване е в това, че допълва задължителното, обясни Светослав Борджуков, зам.-предс. на УС на асоциацията и изп. директор на Булстрад - Здравно
осигуряване. Фигуративно казано, ако има една къща, доброволното здравно осигуряване е вторият етаж, но за да го има, трябва да има основи и първи етаж, допълни той. Едва когато има ясни правила и
регламент, ние можем да съществуваме в реална среда, в която да предлагаме максимално добри цени и условия за клиентите си. Не че и сега не го правим, но в момента до голяма степен доброволното
здравно осигуряване извършва дейности, които би трябвало да извършва задължителното, коментира той. Тогава потенциалните ни клиенти пък биха могли да планират собствените си разходи в областта на
здравеопазването, да преценят дали прехвърлят част от риска на здравното дружество или да поемат изцяло риска и в случай на сериозно заболяване да заплатят сами от джоба си, обобщи той.
Голяма част от нашите пациенти не ползват нищо от вноската си по задължителното осигуряване, твърдят дружествата. Влизайки в нашата система, те отиват при специалист и ние заплащаме за всички
назначени изследвания. Ако се наложи престой в болница извън клинична пътека, ние плащаме и за това, заплащаме и дължимите административни такси, както и за останалите прегледи.
Казус
Наредба 27 от 17 декември 2002 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, на практика е нашият договор по задължителното здравно осигуряване, обясни д-р
Мими Виткова. Там са изписани дейностите, на които всички задължително здравноосигурени лица имат право. След като автор на наредбата е Министерството на здравеопазването, а лицето, което
преподписва Националния рамков договор, е министърът на здравеопазването, някой от юристите погледна ли, че в Наредба 27 няма никакъв текст, в който да се каже, че всеки от нас има право на тези
здравни услуги, при условията, разписани в Националния рамков договор, заяви тя. На какво основание, при положение че всички ние имаме право на изброеното в наредбата, след това в рамковия договор
започват да се налагат ограничения, допълни д-р Виткова. Юридически погледнато, договорът се явява в противоречие на съдържанието на основния пакет, защото внася ограничения в него. Така всеки от
нас не трябва да се съобразява с Националния рамкови договор, а да си търси правата по основния документ, който е Наредба 27, съветва тя.
