54% от българите нескрито заявяват, че заобикалят хазната по най-разнообразни причини
В България напоследък се предлагат някои доста екзотични идеи за борба срещу укриването на доходи. От тях едва ли има нужда, още повече, че всичко, което е нужно за тази борба, отдавна вече се
прилага в други страни, сочи в коментар по Дойче веле Бистра Узунова.
Шведите, след като си издължели годишните данъци към държавата, издигали националното знаме на покрива на къщата си - в знак на радост, че са изпълнили задълженията си на данъкоплатци. В Германия
дори отбелязват онзи ден в годината - обикновено някъде по средата и или през ранната есен, до който данъкоплатците работят - така да се каже - само за да пълнят държавния бюджет. Оттам нататък -
работата е за личните им доходи.
Тез примери дават представа какво е общественото отношение към плащането на данъците в Западна Европа. Което не означава, че там няма злоупотреби и укриване. Има, разбира се, но разликата с
България е в степента на вероятност тези злоупотреби да бъдат разкрити и осъдени. Факт е, че за подобни престъпления наказанията са драстични в сравнение с други провинения. Само така обаче се
създава онзи обществен морал, в който укриването на доходи не се толерира, нито се развива като масов спорт.
Хубаво е, че управляващите в България напоследък активно обсъждат мерки за борбата срещу сенчестата икономика и скритите доходи. Нуждата от подобно нещо е очевидна, а разминаването между реални и
укрити доходи - огромно.
Според преценката на Националната Агенция за приходите /НАП/ загубата от неплатени осигуровки върху укритите доходи е колкото парите за всички български пенсионери за три месеца. В същото време
всички, включително и онези, които нямат навика да плащат данъци, искат от държавата пари - за здравеопазване, за образование, за научни изследвания и недоволстват, когато те не достигат.
Вина за сегашната слободия има и самата държава, която допуска наличието на минимални осигурителни прагове. Другият проблем е липсата на данъчна полиция или на данъчно следствие, които да
разследват сигнали за укриване на доходи. Предлаганите от министъра на икономиката персонални данъчни карти едва ли са най-доброто, макар, че на пръв поглед идеята крие известен чар.
Всъщност, редно е държавата да се отнася към гражданите като към пълнолетни и отговорно действащи лица, а не като към затворници. Тези отговорно действащи лица трябва да имат възможност да покажат,
че са честни в доброволно декларираните си доходи.
За измами обаче наказанията трябва да са тежки. За това пък са нужни промени в законите, свързани с данъчните и банкови тайни. Че държавните власти сега работят с вързани очи и ръце, говори и
фактът, че общо 54 процента от българите нескрито заявяват, че заобикалят хазната по най-разнообразни причини - включително и поради това, че са убедени, че няма да ги хванат.
ххх
