До неотдавна се смяташе, че перспективите пред развитието на глобалният банкинг са безгранични. Благодарение на приетия в САЩ закон Грем-Лич-Били (Gramm-Leach-Bliley Act) бяха отстранени останалите още от времената на великата депресия бариери между банките и другите бизнес-субекти, откривайки по този начин пътят за създаване на "супермаркет за финансови услуги", привличащи клиентите с възможно най-пълно обслужване във финансовата сфера.
От управление на фондове - до застраховане на туристи.
От своя страна стимул за мащабна международна консолидация на сектора трябваше да стане създаването на еврозоната.
Това, обаче, не се случи. Независимо от това, че банкерите не се отказаха от своите намерения, амбициите им не можаха да се осъществят. Отчитайки опита от минали грешки, идеята за "супермаркета"
пропадна, като в събирането на множество финансови дейности "под една шапка", акцентира върху тези сегменти, които са най-близки на основната дейност.
В известна степен предпазливостта на банките беше предизвикана от краха на фондовите пазари през 2000 година и последвалото намаляване на разходите. Изпробвайки идеята за "супермаркет за финансови
услуги", в крайна сметка банките установиха, че всъщност и заявките към него не са чак толкова много.
"Предполаганото преструктуриране не получи дължимата подкрепа", коментира отчет за финансовия сектор, наскоро публикуван от косултантската компания PriceWaterhouseCoopers. - "Приоритет получават
тези сделки, които способстват за закриването на специфични пробойни в портфейлите на финансовите институции", се казва още в документа.
През миналата година сливанията и поглъщанията в сектора на финансовите услуги съществено се активизира - като цяло на този сектор се дължат около 1/3 от обема на сливанията и поглъщанията в
световен мащаб.
Обаче сделките бяха в тези сфери, където дадена компания е профилирана. Застрахователи се обединяваха със застрахователи - Manulife с John Hancock; Travelers Property Casualty с St Paul
Companies.
Citigroup, лидер на пазара на кредитни карти и sub-prime финансиране, закупи от Sears подразделението за кредитни карти, а от Washington Mutual подразделението за отпускане на потребителски
кредити.
Даже най-голямата сделка на миналата година закупуването от Bank of America за $47 млрд. (26 млрд. британски лири или 37 млрд. евро) на FleetBoston Financial - не променя общите тенденции.
За Bank of America придобиването на Fleet даде възможност да се разшири на американския пазар на банкинга, носещ най-голям доход на ВоА.
Всъщност Bank of America не се поддаде на изкушенията, от които бяха обхванати търговските банки през 1990-те години - игра на Wall Street, управление на фондове, застраховане и активно разширяване
на присъствието си на чуждите пазари.
Идеята за първото международно придобиване - на Barclays утихна, а Кен Люис (Ken Lewis), главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Bank of America, заяви преди два
месеца, че е против стъпването на банката на брокерския пазар или в сферата на инвестиционното банкиране.
Други финансисти са настроени не по-малко решително. Новият изпълнителен директор на Citigroup Чък Принс (Chuck Prince) заяви пред инвеститорите, че засега банката се ограничава само до сделки
"които покриват традиционните ниши на дейност".
Според аналитици от Goldman Sachs, " в банковия сектор ще се запази тенденцията за сключване на неголеми сделки". А влиятелният американски юрист, специализиран в банковата сфера Роджин Коен
(Rodgin Cohen) заяви на Конференция, организирана от Prudential Financial, че такива структури като AIG, American Express, Goldman Sachs, Morgan Stanley, Merrill Lynch или Prudential никога няма да
тръгнат към покупка на обикновена търговска банка.
"По-голямата част от сделките в сектора ще продължат да се сключват с цел - намаляване на разходите", коментира Марк Сироуър (Mark Sirower), шеф на отдела в Boston Consulting Group по сливанията и
поглъщанията в Северна Америка.
"В този смисъл много от сделките ще се окажат безинтересни, защото ще бъдат насочени към разширяване на вече съществуваща дейност в дадена компания от финансовия сектор", коментира той.
А за началото на консолидация в сектора съществуват всички предпоставки - независимо от ниските темпове на растеж на приходите на банките, тяхната печалба остава на достатъчно високо ниво, което
означава наличие на големи обеми свободен капитал. Парадоксалното е, че множество банки предпочитат да не харчат пари за поглъщания, а предпочита да ги раздадат на акционерите си под форма на
дивидент.
Какво не беше харесано в идеята за "супермаркетите"
На първо място, банките така и не успяха да се убедят в изгодата от окруняването. Разбира се, за да се кредитират с милиарди големите интернационални корпорации, трябва да са гиганти. (с пазарна
капитализация над $100 млрд.). Но според резултатите от проучване на Morgan Stanley, "не съществува статистическа връзка между обемите на активите и резултатите от дейността на банката. Данните
сочат, че големината на дадено финансово учреждение най-често влияе негативно на ефективността на дейността му, като в същото време желаният резултат може да бъде постигнат при относително по-малко
дялово участие на пазара".
В подкрепа на това твърдение сочи фактът, че стратегията на диверсификация в банковия сектор - модерна през 90-те години, не донесоха съществени печалби на инвеститорите.
Според Morgan Stanley, "в последните години несигурността на инвеститорите по повод изпълняването на основната си дейност от страна на банките се засилва".
В Европа като следствие на диверсификацията бяха отчетени огромни загуби, по-конкретно финансовите резултати на банките, въвлечени в застрахователния бизнес.
Действително пазарният риск се оказа много по-голям проблем от кредитния риск, който е техен стандартен ориентир.
След като през 2000 година английската компания Lloyds TSB придоби Scottish Widows, специализирана в животозастраховането, загубите по инвестиционните фондове можеше да се сравнява със
загубите по "лошите кредити" за 2001 и 2002 година.
Новото ръководство на Lloyds TSB съобщи, че планира да продаде Scottish Widows, но не можа досега да намери купувач за исканата сума.
Аналогична е ситуацията и при Credit Suisse, след като придоби през 1997 г. застрахователната компания Winterthur. Освен това на печалбата на швейцарската банка се отрази зле и покупката на
инвестиционната банка Donaldson Lufkin & Jenrette.
В крайна сметка Credit Suisse дойде до идеята, че осъществените поглъщания доведоха до съществено повишаване на размера на рисковия капитал. А що се отнася до застрахователните подразделения на
Credit Suisse, банката успя да се освободи от тях на части.
Неоправдан се оказа и обратният модел
При който застрахователни компании придобиват банка. Репутацията на Allianz като водещ застраховател в Германия сериозно пострада от закупуването на Dresdner Bank. Понижаването на приходите и
"лошите" кредити принудиха Allianz да предприеме унизителното за нея стъпка тази зима - дисконтово емитиране на акции.
Всъщност тук е място да се припомнят думите на Ричард Ковачевич (Richard Kovacevich), шефът на FleetBoston, когато Bank of America я закупи - "парите никога не стават по-малко, те просто се местят.
При нас всичко ще е на мястото си до този момент, когато успяваме да привличаме и задържаме капитала на нашите клиенти".
