Финансовият свят в последната половин година показва макар и бавно приемане на биткойнът като съхранител на стойност
Дигитализацията постепенно обхваща всички аспекти от живота ни. Затова не е и странно развитието на блокчейн-крипто сектора. Централните банки заявяват интерес към въвеждане на дигитални валути, криптовалутите и в частност биткойнът започва да се приема като съхранител на стойност, набира скорост и DeFi сектора (децентрализирани финанси). Вижте анализ по темата от екипа на MoitePari.
Наблюдава се увеличаване на интереса от страна на "стандартния" финансов свят към биткойна и разпознаването му като съхранител на стойност. Това до голяма степен е обусловено от увеличението на
паричната маса в обращение и оттам идващото с това намаляване на покупателната способност на паричната единица.
През 2020 г. биткойн започна с цена от $7195. По време на корона кризата достигна нива от $4000 за кратко. Оттам насетне има само ръст с кратки 20% корекции.
Подобен тип ръст не е издръжлив без да има по-дълбоки корекции (40%) и временно охлаждане на цените. Ако тези темпове се запазят още няколко месеца, ще се навлезе в територия на балон, която може
да наложи нужда от по-голямо охлаждане (60-80% надолу) преди да продължи отново нагоре. Това се обуславя от цикличността в цената, характерна за инвестициите. Всеки интерес обикновено приключва с
надценяване (балон получаващ се при нереално завишена цена) и отново последваща корекция на цената.
Истината е, че цената не нараства само спекулативно, но и фундаментът за употреба се покачи много през изминалата година. Заради печатането и раздаването на пари, като основен начин за стимулиране
на икономиката, в резултат на Корона кризата биткойн става по-разпознаваем съхранител на стойност. Тази потребност от актив, който не може да бъде обезценен и е суверенна лична собственост, бива
оценена и призната от все повече хора, компании и фондове. Някой от най-големите частни инвеститори известни в публичното пространство обявиха, че вече притежават от криптовалутата или възнамеряват
да закупят единици (Stanley Druckenmiller, Paul Tudor Jones, Марк Фабер и др.).
Към настоящия момент в 99,6 % от дните, в които се е търгувал биткойнът, инвеститор който е закупил от криптовалутата, ако не е на печалба, то поне е съхранил стойността на инвестицията си. На
загуба към момента са само тези, закупили през 2017 г., когато има голям пик на цената.
Дигитални валути, издавани от централните банки
Към момента няма действаща дигитална валута от централна банка (CBDC – Central Bank Digital Currency), но има заявен интерес от почти всички големи и значими централни банки. САЩ разглеждат тази
възможност; според Европейската централна банка е време да има публична дискусия по-темата и да се обърне внимание на обществото какво иска; Китай са най-напреднали в тази посока, като има данни,
че вече се тества мрежата, която е базирана на блокчейн и тази година се очаква да стартират.
Интересен е моментът защо се обмислят и разработват тези проекти. Една от причините може би е световният тренд към дигитализация и налагащата се от това промяна на сега действащия модел. Безспорно
принос има и проектът Libra на Facebook, който показа на централните банки, че ако не помислят в тази насока и изостанат технологично, някоя частна компания може да изземе голяма част от функциите
им.
Предимствата на едно такова разплащане, разбира се, основно се коренят в ефективността му – моментно, работещо 24 часа, без почивен ден, потенциално междуконтинентално и т.н.
Но безспорно има и много рискове. Една от основните функции на парите е съхранение на стойност и когато една дигитална валута е изцяло под контрола на една централна банка, ние нямаме никаква
гаранция, че ще успее да съхрани стойността си, т.к. и сега над 95 % от паричната маса е дигитална вече и е под контрола на същите тези централни банки.
Друг проблем може да се окаже и сигурността. Като цяло поне към момента държавите на са известни с това, че са много добри в технологичните си проекти. Създаването на дигитална валута е много
сложен технологичен процес, свързан с безопасност, криптография, избягване на хакове и бъгове и експлоатация в мрежата. Друг риск, който може да се появи, е да се застрашат търговките банки и
страните със слаби валути. Ако хората имат възможност да притежават, например, дигитален лев и с него да се разплащат, ще отпадне нуждата от разплащателна сметка и така при изтеглянето на средства
може да доведе до ликвидни проблеми при търговките банки. Или да се застраши левът като парична единица и да бъде изместен от долар, което пък ще доведе до проблеми за БНБ.
Децентрализирани финанси (DeFi)
Децентрализираните финанси (ДеФи) са платформи, базирани основно на етериум мрежата. През миналото лятото се видя 10-кратно покачване на парите в ДеФи платформите, като децентрализираните борси се
наредиха сред челните места в света по обем търговия. Дигиталните активи, създавани върху Етериум – крипто долари, евро, злато – започнаха да стават заместител на реалните такива. Вече се появяват
дори акции, а постепенно очакванията са и всичко, което го има в реалния финансов свят, да се премества и върху Етериум или друга подобна платформа.
Какво може да се прави в тези платформи? Може да се депозира някакъв вид криптовалута, може да се вземе заем, може да се обмени една криптовалута за друга и да се експериментира със синтетични
активи, които следят цената на други активи от реалния свят.
