Не се учудвайте, ако отидете във вашата банка с намерение да теглите пари или да нареждате плащания и се окаже, че сметката ви е запорирана и празна
Иван Георгиев*
Не се учудвайте, ако отидете във вашата банка с намерение да теглите пари или да нареждате плащания и се окаже, че сметката ви е запорирана и празна. Помислете, дали сте си платили данъците и осигуровките; дали някой не ви е осъдил за нещо; дали не сте получавали призовка или съобщение от съдия-изпълнител, публичен изпълнител, данъчни. Не, нищо! Тогава? Разбира се, това не е откъс от антиутопичен роман в стила на "1984" на Джордж Оруел. Просто НОИ си събира вземанията. Ама това не били ваши задължения! Вие сте изряден! Сигурно е. Задълженията са чужди - вие го виждате от запорното съобщение, което ръководството на банката със съчувствие ви дава. Сметката ви е изпразнена, защото акционерно дружество Х има задължения към НОИ. Спомняте си, че това е предприятието, чиито акции си купихте от борсата с компенсаторни бонове преди 6 месеца. Не бяха много - 5-6 % от капитала му. Спокойно, всичко в гореописаното е законно. Случва се реално и може да се случи на всеки. Всъщност НОИ прилага на практика изменената разпоредба на чл. 110 ал. 5 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Тя предвижда сумите по влезлите в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, да се събират чрез запор в банките по сметките на длъжниците и на свързани с тях лица за вземания на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Текстът е изменен с публикация в "Държавен вестник" бр. 67 от 29.07.2003 г. НОИ вече е приел указания изх. № 91-01-259/05.11.2003 г., които са публикувани официално на сайта му Error! Hyperlink reference not valid., и в които дава с примери разяснения на понятието "свързани лица". Това понятие е законово дефинирано в § 1 т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. То съдържа 6 категории свързаност, но най-фрапантни са третата и шестата. Така свързани лица с длъжника на НОИ се оказват дружество или физическо лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството, както и съдружниците, включително в дружествата по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (т. нар. граждански дружества). Анализирайки тези текстове, стигаме до извода, че те са в противоречие с основни принципи на правната теория и на конкретни разпоредби на Търговския закон. Да се спрем по-подробно на този въпрос. Безспорно с изменения текст на чл. 110 ал. 1 т.5 от Кодекса за социално осигуряване се ангажира отговорността на посочените по-горе категории лица. За да е налице отговорност на определено лице (физическо или юридическо) обаче най-общо следва да има: правна норма, която да изисква определено поведение; противоправно поведение на лицето и предвидена санкция. В случая обаче няма разпоредба, която да изисква посочените лица да отговарят за чужди задължения. Липсата й не дава възможност на лицата да съобразят поведението си, поради което тяхната отговорност се ангажира при отсъствие на предпоставки, за това което е правен абсурд. Не е законно и допустимо в случая те да носят отговорност за чуждо поведение - било действие, било бездействие. Още по-ясно се очертава противоречието на чл.110 ал.5 т.1 от Кодекса за социално осигуряване на чл. 113 от Търговския закон, който предвижда съдружниците в ООД да отговарят "...за задължения на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството". Т.е. съдружниците не следва да могат да бъдат ангажирани за задължения на ООД извън дяловата си вноска. В противен случай институтът на дружеството с ограничена отговорност се обезсмисля и то придобива статут на събирателно дружество, в което съдружниците отговарят с цялото си имущество. Същото се отнася и до противоречието на чл.110 ал.5 т.1 от Кодекса за социално осигуряване на чл. 158 ал.1 изр. 2 от Търговския закон, което изрично предвижда, че акционерното дружество "отговаря към кредиторите с имуществото си", но не и с имуществото на акционерите си. Противното, както и в случая с ООД, означава приравняване на статута на АД към този на събирателно дружество. Прилагането на чл.110 ал.5 т.1 от Кодекса за социално осигуряване в практиката ще доведе до ситуации, които пряко засягат правата на гражданите и свързани с невъзможността им да търсят каквато и да било защита от действия на служители на НОИ. Няма предвидена възможност за обжалване акта на налагане на запора. Засегнатото лице не е участник в производството по принудително събиране на задължения към НОИ, поради което не може да търси защита по общия ред, предвиден в Закона за административното производство. Правомощието на НОИ по чл.110 ал.5 т.1 от Кодекса за социално осигуряване няма аналог и в Данъчно-процесуалния кодекс, към който самият той препраща, така че и процедурата за обжалване, предвидена в ДПК е неприложима. Невъзможността на лицата да защитят засегнатите си права превръща НОИ в най-всесилния бирник в държавата, срещу който няма защита. Нормата на чл.110 ал.5 т.1 от Кодекса за социално осигуряване е опасна и вредна за фирмите и гражданите на Република България и следва час по-скоро да бъде отменена или поне изменена към предишната си редакция. В противен случай, близко е времето, когато такива правомощия ще бъдат дадени на данъчни органи, публични изпълнители, съдии-изпълнители.
* Авторът е адвокат от Софийската адвокатска колегия. Практикува търговско, гражданско и административно право. Занимава се с въпроси/проблеми в областта на корпоративното управление, публичните дружества и приватизацията. Участвал е в реализацията на проекти от сферата на енергетиката, здравното осигуряване и масовата приватизация.
