Падащите цени на минералните горива са стабилизатор, който трябва да смекчи ефекта от рецесията
Прекалено евтиният петрол може да представлява и опасност. Неслучайно страните-производителки в момента определят реалната цена на един барел петрол между 75 и 80 долара. Тя засега е твърде далеч
от пазарните цени, които в момента се движат около 40 долара за барел. От това страните-производителки търпят сериозни щети заради намалените приходи от продажбите, от които те имат остра нужда за
да развиват сектора. По-лошото обаче е това, че вече покълва семето на следващата ценова експлозия. Тази позиция е представена в коментар на Дойче веле, в който се отчита, че въпреки решението на
страните от ОПЕК да съкратят драстично производството на петрол, цената на "течното злато" продължи да пада на международните пазари.
Представете си за момент, че ОПЕК свива производството, а цената на петрола продължава да пада стремглаво. Каква по-прекрасна новина за всички притежатели на автомобили, за авиокомпании, за
бизнеса, домакинствата - накратко - за цялата икономика. Добра новина ли е всъщност обаче това, или обратното? На първо място поевтиняващият петрол е резултат от спадналото търсене, а то пък е
следствие от глобалната рецесия. Падащите цени на минералните горива са нещо като стабилизатор, който трябва да смекчи ефекта от рецесията.
Когато по света се сриват потреблението и инвестициите, падащите цени на суровините са нещо като отдушник. Освен това ниските енергийни цени смекчават инфлацията и разкриват пред централните банки
възможността, чрез игра с лихвените проценти да водят борба срещу финансовата криза без това да се отразява на стабилността на валутата. В този смисъл евтиният петрол в момента е добра
новина.
От друга страна обаче годишно пресъхват около 6 % от петролните кладенци по света. Това налага, годишно да бъдат наливани стотици милиони долари за тяхното затваряне, за разкриването на нови, за
строителство на прилежаща инфраструктура и т.н. Всички тези инвестиции обаче сега изостават заради намалените приходи от продажбите.
Всичко това подсказва, какво ни очаква, когато един ден кризата свърши - предлагането ще изостава от търсенето, което ще взриви цените. Най-късно тогава светът ще започне да си мечтае за лятото на
2008 година, когато цената на петрола беше "само" 147 долара за барел.
От тази гледна точка евтиният петрол в момента е нещо като "сладка отрова". Защото той спира инвестициите в разкриването на нови петролни кладенци и прави по-малко икономически изгодни
разработването на новите възобновяеми енергийни източници. Казано по друг начин - правопропорционално на спадащите цени на петрола намалява и стремежът, да се търсят нови по-ефективни,
по-икономични и щадящи природата производства.
Следва, че прекалено евтиният петрол не е само добра новина. Една цена между 70 и 80 долара би имала благотворно влияние и върху двете страни - страните-производителки ще могат да се подготвят за
времето, когато търсенето отново ще се повиши, а индустриалните страни ще останат под натиск, да се готвят за времето след петрола.
ххх
