Най-удовлетворени от работата си са в Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Плевен, Бургас. На обратния полюс е Шумен
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи първото издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012".
Изследването се прави за първи път от екипа на Института за пазарна икономика и неговите партньори от Microstat Analytics с цел да се представи социално-икономическото състояние на областите в
България към средата на 2012 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега.
Анализът представя социално-икономическото състояние и развитие на областите в България въз основа на 57 индикатора, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, бизнес среда,
демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. Изследването съдържа както икономически и социален портрет на всяка една от 28-те области, така и тематични анализи върху
нивата на местни данъци и такси; тенденциите в основното и средното образование; възприятията за бизнес средата и условията на живот в областите; клъстерен анализ на 28-те области.
Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 57 обективни и субективни индикатора и са потърсени отговори на въпроса какво прави едни области относително по-развити или проспериращи,
а други – по-бедни или изоставащи.
За целта в първата част на изследването са представени резултатите от направената клъстеризация на областите едновременно по осем комплексни измерители в статика и в динамика. В резултат от този
метод за групиране са идентифицирани девет специфични групи области, чиито регионални профили са подобни. Някои от получените клъстери бяха до голяма степен очаквани, а други безспорно
представляваха изненада за екипа на изследването. Така например София (столица) очаквано се обособи в самостоятелен клъстер поради своята водеща позиция в социално-икономическо отношение. В същото
време други индикатори я определят като една от двете области с най-лоша среда за развитие на бизнес. Малко очакван резултат беше оформянето на област Габрово като самостоятелен клъстер заради
относително доброто є социално-икономическо състояние, но със силно негативни тенденции в сферите на демографията и образованието.
Получените клъстери са изключително интересен обект за анализ, тъй като извеждат на повърхността някои на пръв поглед незабележими сходства между областите. Така например областите Стара Загора и
Търговище оформят един клъстер заради добрата си бизнес среда, динамичното си икономическо развитие и в същото време – незадоволителната си околна среда. На другия полюс се намира клъстерът,
състоящ се от областите Разград и Силистра. Характерното за този клъстер е най-негативното демографското развитие спрямо останалите области в страната, както и силно влошеното състояние на
икономиката и образоването. Добра тенденция в тази група са настъпващите положителни изменения в областта на образованието.
Извършената клъстеризация на областите води до няколко интересни извода. На първо място, получените клъстери по принцип не са териториално компактни с няколко изключения (например по-горе
споменатия клъстер от областите Силистра и Разград). На второ място, близостта до ядрото София (столица) няма еднопосочно влияние върху сателитните области – така например профилът на област София
е с добри тенденции на развитие, докато Перник попада в профил с лошо социално-икономическо състояние. Не на последно място, обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо
състояние или негативни тенденции на развитие, е много по-широк, отколкото на тези с добри такива. На практика за не повече от 3-4 области в България може да се констатира, че са в относително
добро състояние и с не така ясно изразени негативни тенденции на развитие.
С цел да се потърсят убедителни обяснения за сходствата и контрастите в социално-икономическото развитие на областите във втората част от публикацията са направени няколко тематични анализа по
избрани от екипа теми, а в третата част е представен профилът на всяка от 28-те области в България. За първото издание на „Регионални профили: показатели за развитие” фокусът е поставен върху
следните четири теми: нива на местни данъци и такси; оценки за бизнес средата в областта от местните стопански субекти; оценки на гражданите, живеещи в областта, за условията на живот в тях и
анализ на тенденциите в основното и средното образование.
Тематичният анализ на нивата на местните данъци и такси изследва доколко общините са се възползвали от възможността да определят нивата на местните данъци и такси, предоставен им след промени в
конституцията и в Закона за местните данъци и такси през 2007 г. Анализира се как тази частична данъчна самостоятелност на общините е повлияла на общинските бюджети и размери на общинските дългове.
Един от основните изводи, до които достига тематичният анализ, е, че приходната част на бюджетите не е претърпяла големи промени след споменатите законови поправки и болшинството от общините
продължават да разчитат основно на трансферите от централното правителство.
Вторият тематичен анализ се фокусира върху процесите в началното и средното образование и се опитва да обясни причините за влошаването на качеството на образователния продукт в България през
последните години според международно признати изследвания като Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment, PISA) на ОИСР. Едно от
заключенията в анализа е изразената тенденция към бързо намаляване на броя на учениците, учителите и училищата вследствие на негативните демографски процеси. Важна констатация е намаляването на
броя на напусналите образователната система вследствие на влошаването на ситуацията на пазара на труда след 2008 г. и страха от закриване на училища и съкращаване на учители - от една страна,
учениците в горните класове остават по-дълго в училище заради по-малкото възможности за работа след началото на кризата през 2009 г., а, от друга, учителите в области с най-негативни демографски
процеси имат стимул да завишават оценките на най-слабите ученици и да ги задържат в училище с цел да избегнат закриването на паралелки или училища, което би довело да съкращаването на учителски
персонал. Друга важна тенденция, която се установява, е спадът на броя на завършилите технически училища и същевременно намаляване на степента на практическа подготовка на завършилите.
Тематичният анализ на оценките на местните фирми за бизнес средата в отделните области също води до интересни заключения. Така например въпреки относително високите възприятия за корупция в
страната като цяло, ако се съди от престижния Индекс за възприятие на корупция, изготвян от Трансперънси Интернешънъл, проведеното изследване сред местния бизнес показва, че съществува значителна
вариация в корупционните възприятия между областите. Например някои области се възприемат като относително „чисти” от корупция – Разград, Търговище и Смолян. На другия полюс се нареждат областите
София, Перник и Кюстендил, в които възприятията за корупция са най-високи. Наблюдава се също така взаимообвързаност между възприятията на бизнеса за корупция и неговата оценка за работата на
местната администрация. В случаите, когато бизнесът като цяло възприема местната администрация като корумпирана, той е склонен да оценява нейната работа (бързина, компетентност и т.н.) ниско.
Последният тематичен анализ се фокусира върху удовлетвореността на гражданите от условията за живот в отделните области. Един от изводите е, че няма съществена връзка между благосъстоянието на
хората, измерено чрез БВП на човек от населението в областите, и тяхната удовлетвореност от стандарта им на живот. На първо място по удовлетворение от стандарта си на живот се нарежда една от
най-бедните области в страната – Разград, следвана от Бургас и Силистра. От всички изследвани институции най-високо е оценена работата на училищата, като най-високи са резултатите на Търговище,
Варна и Добрич, където процентът на анкетираните, оценили дейността на образователната система като „добра“ или „отлична“, е над 80. За разлика от училищата доверието в съда е най-слабо от
изследваните институции. Тези резултати се отчитат както сред населението, така и сред бизнеса. Най-крайни в това отношение са негативните оценки в областите Бургас и София.
Освен клъстерен анализ и четири аналитични коментара по избрани от авторите актуални теми изследването съдържа и индивидуални профили на всичките 28 области в страната. Профилът на всяка област се
състои от общ преглед и коментар по най-забележителните резултати и тенденции във всяка от 8-те категории индикатори – икономика, бизнес среда, инфраструктура, демография, образование,
здравеопазване, околна среда, социална среда. Анализът на областите разкрива редица общи тенденции, характерни за всички или повечето области в страната. Сред процесите, които засягат всички
области в по-малка или по-голяма степен, са повсеместното влошаване на демографската ситуация, ефектите от икономическия бум до 2008 г., обхватът на кризата, започнала през 2009 г., и последвалото
свиване на инвестициите и работните места, проблемите в здравеопазването, понижаването на качеството на образованието, слабото проникване на електронните услуги на местно ниво, корупцията.
Тези процеси, макар и като цяло имащи сходни ефекти върху местните условия за бизнес и за живот, протичат с изключително различен интензитет в отделните области. Безспорно част от обяснението за
тези разлики се крие в обективни фактори като географско положение, ресурсна осигуреност, стартова позиция и други особености на областите. Друга част зависи от работата на централната и особено на
местните власти, които разполагат с голяма част от инструментите, нужни за превръщането на една изоставаща област в добре развиваща се. Бизнес средата е типичен такъв фактор, който зависи както от
общите икономически процеси извън и в страната, така и от условията, които местната администрация създава за предприемачите – нивата на местните данъци и такси, ефективността на административното
обслужване, наличието на електронни услуги и на обслужване на „едно гише”, ограничаване на корупцията, усвояване на европейски средства за регионално развитие, активност в привличането и
задържането на големи инвеститори. Въз основа на анализа на събраните данни като пример в това отношение може да се посочи област София (столица), в която бизнес средата се оценява като много лоша.
Действително столицата предоставя повече възможности за започване на бизнес, но и създава повече трудности – високи данъци и такси, тромава администрация и корупция.
Инфраструктурата също е изцяло в ръцете на централната власт и на местните управи. В последните години възможностите за подобряване на инфраструктурата се увеличиха значително с наличието на
европейски средства за такива проекти както предприсъединителни, така и структурни и кохезионни фондове. В тази връзка темповете на усвояване на европейски средства от общините за инфраструктурни
проекти (пътища, ВиК мрежа, регионално благоустройство и т.н.) се оказват значим фактор за развитие на териториите. Връзката между усвоените европейски средства и инфраструктурата се вижда ясно в
някои области. Типичен пример е област Габрово, която е лидер по платени средства до момента и е с една от най-високите оценки в категорията „Инфраструктура”.
От анализа на областите се вижда, че повечето от тях се характеризират с влошаващи се демографски показатели за естествения и механичния прираст, възрастовата структура на населението и
изчисляваните зависимости. Ясно се откроява и връзката между демографското развитие на областите и другите основни сфери като „Икономика” и „Образование”. Така например при слабо развиваща се
икономика се наблюдава висок отрицателен механичен прираст, който пък води до влошаващ се естествен прираст и повишаваща се възрастова зависимост поради намаляване броя на децата и хората в
трудоспособна възраст. Недостатъчното предлагане на квалифицирани кадри в състава на работната сила възпира потенциалните инвеститори, което пък от своя страна води до влошаващо се демографско
положение и допълнително задълбочава проблемите в образованието и икономическото развитие. Всъщност единствените области с положителен механичен прираст са София (столица), Варна и Бургас, като за
морските области положителният приръст е по-значим след 2007 г. Областите с най-високи темпове на нетно изселване и съответно обезлюдяване за периода от 2001 г.досега са Смолян, Ямбол, Видин,
Разград, Враца, Сливен.
Проблемите, свързани с естественото движение, са още по-остри, тъй като от него зависи възпроизводството на населението. За целия разглеждан период (2001-2011 г.) за всички области с изключение на
символичен положителен ръст в София за 2009-2010 г. и за Варна за 2009 г. естественият прираст на населението е отрицателен. При тези условия коефициентите на възрастова зависимост (възрастни към
работоспособни и възрастни към деца) също повсеместно се влошават за периода.
Възрастовата зависимост като съотношение на възрастните към тези в работоспособна възраст във всички области е по-висока през 2011 г. спрямо 2001 г., но в много области сериозно се покачва едва
през последните 1-2 години, докато през предходните стои относително стабилна и дори леко се подобрява в някои години. Неблагоприятните демографски процеси в страната рефлектират и върху някои от
показателите за процесите в образованието. Като цяло отношението на броя деца на един учител е стандартен показател за качеството на образованието - колкото по-малко деца се падат на един учител,
толкова и качеството би трябвало да бъде по-високо. Този индикатор трябва да се интерпретира внимателно и с известна условност. Оказва се, че в много области процесите на обезлюдяване и намаляване
на броя на децата в училищна възраст са по-динамични от паралелните процеси на закриване на училища и съкращаване на учители особено в периода до 2007-2008 г. По този начин съотношението между
учители и ученици, общо взето‚ повсеместно се подобрява през 2011 година спрямо 2000 г., като този процес е особено показателен по време на високия икономически растеж през 2004-2007 г.
Неблагоприятна тенденция се формира и в успеваемостта на българските ученици при завършване на средно образование, ако се съди по влошените средни оценки на задължителните матури и увеличения
процент неиздържали изпита в почти всички области. Неадекватността на образованието като качество се изтъква като проблем и от работодателите в повечето области. Сред основните слабости на средното
образование е бавната реакция на училищата към нуждите на бизнеса в областта. Така например голям брой професионални гимназии продължават да поддържат паралелки за специалности, които отдавна не се
търсят в съответната област, а в същото време местните фирми се нужцаят от младежи със специалности, по които няма обучение в образователната система. Дори и да се подготвят такива, тяхното
обучение често се провежда в условията на (морално) остаряла материално-техническа база, която отдавна не се използва в реалната икономика или пък е с ниска практична насоченост. Като цяло
проблемите с качеството на образованието рефлектират и върху пазара на труда в отделните области. Въпреки че заетостта във всички области е далеч по-висока през 2011 г., отколкото през 2000 г. (с
изключение на Кърджали), през последните две години се закриват работни места в повечето области заради ефектите от икономическата криза и последвалата я стагнация върху пазара на труда. Все пак
някои области успяха да минимизират ефектите или да ги преодолеят по-бързо от други. Така например в осем области през 2011 г. вече се забелязва тенденция на повишаване на заетостта - Благоевград,
Велико Търново, Враца, Кърджали, Перник, Търговище, Шумен и Ямбол. Въпреки че в никоя от тези области заетостта не е достигнала равнището си от 2009 г., тази тенденция в заетостта в близо 1/3 от
областите е обнадеждаваща.
Следва да се отбележи, че в категорията „Икономика” се наблюдават и някои от най-големите разлики между регионите. Така например данните за БВП на глава от населението показват, че брутният
вътрешен продукт на човек от населението в Силистра – областта е в дъното на класацията през 2009 г., се равнява на около 1/5 от този в областта с най-висок стандарт на живот - София (столица).
Периодът на икономическия растеж от 2000 до 2008 г. е задълбочил в голяма степен разликата между най-бедните и най-богатите области.
Освен по отношение на БВП големи разлики между областите, които достигат до няколко пъти, се установяват по отношение на размерите на преките чужди инвестиции и по данните за другия използван
индикатор за инвестиционния процес – разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. При съотнасяне на техните стойности към населението на областите значителната вариация между отделните
територии се запазва. Така например през 2000 г. в област Видин, която традиционно се характеризира с едни от най-ниските инвестиции, разходите за придобиване на ДМА са се равнявали на по-малко от
4% от тези в област София (столица). През 2010 г. разходите за ДМА в област Кърджали, която за тази конкретна година е в дъното на класацията, са по-малко от 8% от тези в София (столица). Още
по-значими вариации се наблюдават по отношение на преките чужди инвестиции (ПЧИ). По отношение на индикатора, включен в изследването, а именно ПЧИ с натрупване на човек от средногодишното
население, най-лошо представящата се област през 2000 г. е Смолян, като ПЧИ в нея са по-малко от 1% от тези в София (област). През 2010 г. се наблюдават подобни разлики, като в най-неатрактивната
за инвестиции област, Кюстендил, ПЧИ са около 1% от тези в София (столица). Като цяло за периода от 2000 г. насам безспорно най-привлекателните области за инвестиции са София (столица) и София
(област), като в последната инвестициите са привлечени както от близостта до столицата, така и от по-ниските цени на недвижимите имоти и по-благоприятната местна данъчна политика. Област Перник
също се отличава като една от областите с относително висок приток на преки инвестиции на човек от населението, като се нарежда в челната петица заедно с Варна и Бургас.
В изследването се наблюдават слаби връзки между стандарта на живот в една област, измерен чрез БВП на глава и доходи на лице от домакинството, и субективното удовлетворение на хората от живота в
съответната област. Така например жителите на София (столица), които разполагат с над два пъти по-висок доход на лице от населението от вторите по богатство - Варна, се класират едва на четвърто
място по удовлетвореност от стандарта на живот. На първо място се нарежда една от най-бедните области в страната – Разград, след което следват Бургас и Силистра. Това разминаване може само донякъде
да се обясни с различните ценови равнища и като цяло – различната цена на живот между отделните области. Естествено влияние върху тези оценки оказват и ценностите, потребностите и интересите на
хората в различните региони на страната. Анализът показва също липсата на връзка между качеството на живот, административното обслужване, корупцията и всички останали аспекти на живота в областите,
от една страна, и желанието на хората да се преместят за постоянно да живеят в друга област, от друга. Най-показателен в това отношение е Перник, чиито жители очевидно не са доволни от условията за
работа и живот в областта, но въпреки това по-малко от 10% изразяват желание да се преселят в друга област. Може би близостта на област Перник до столицата и фактът, че голяма част от населението
на област Перник работи, учи и ползва различни услуги в столицата биха могли донякъде да обяснят нежеланието им да се преместят.
В заключение изследването „Регионални профили: показатели за развитие” цели както да представи обективно и разностранно важни характеристики на областите в България, така и да потърси причините за
различията в тяхното развитие. Стремежът на авторите е публикацията да привлече вниманието не само върху проблемите и слабостите в отделните области, но и върху добрите примери, като предизвика
обмяна на опит в сферите от компетенциите на местните власти.
