Браншовата асоциация иска решаване на проблема с размера на осигурителната вноска за УПФ
Българската пенсионна реформа има практически 10-годишен успешен живот. Доказателство за това са осемте пенсионни дружества, упраляващи общо 24 фонда, всеки един от които работи добре. На фона на
многото финансови сривове през изминалия приод всички фондове просъществуваха, а това може да бъде окачествено само с една дума - “успех” – това заяви председателят на Българската асоциация
на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Никола Абаджиев. През периода 1994-1995 година се създадоха първите фондове и то при липса на конкретно законодателство. Първите закони
бяха разработени през 1999 година и по това време натрупаният вече петгодишен опит бе особено полезен. Така се създаде Законът за допълнителното пенсионно осигуряване, а по-късно бе създаден и
вторият стълб на пенсионната система, и то пак на базата на апробиран опит. За кратко време пенсионните фондове обхванаха милион и двеста хиляди души. Ако трябва да се определи основният
проблем, в началото на пенсионната реформа това бе един общ известен нихилизъм в успеха на пенсионната реформа. Чуха се и алтернативи – да се премахне държавното обществено осигуряване, да се
усъвършенства съдържанието на държавното обществено осигуряване. Прие се обаче философията за създаване на тристълбовия пенсионен модел. С приемането на законодателство, свързано с надзора и
контрола върху пенсионните фондове, се създадоха и благоприятни условия за развитието на пазара, спомня си началото Абаджиев. Днес пенсионните фондове управляват актив от 615 милиона лева.
Прогнозата при сегашните темпове на развитие е границата от 1 млрд. лева управлявани средства да бъде достигната към края на 2005 година, а през 2010 година ние ще бъдат акумулирани 4 млрд. лева,
прогнозира председателят на БАДДПО.Ако в началото пенсионните дружества поставяха акцента върху привличане на лица във фондовете и върху рекламата, ако, образно казано, дейността им бе насочена
“навън”- към осигурените лица, то сега вниманието на компаниите е насочено повече “навътре” - към усъвършенстване и ефективно управляване на средствата. Доказателство за правилността на работата са
цифрите – през последната година в резултат на инвестициите по индивидуалните партиди на осигурените лица бе начислена допълнителна доходност от 11%. На фона на недостатъчно развития
капиталов пазар това може е несъмнено голям успех. При всички случаи политиката на компаниите е и ще си остане максимално консервативна, защото се касае за финансова сигурност, смята Абаджиев.
Според него заедно с нарастването на пенсионната мощ на дружествата обаче този консервативен режим постепенно ще се либерализира и при натрупване на такъв ресурс фондовете ще търсят своите ниши за
инвестиции. Либерализирането на пазара обаче ще става постепенно, тъй като засега не са изчерпани възможостите на този режим.
Никола Абаджиев посочи, че един от важните въпроси за решаване е определянето на осигурителните вноски за универсалните пенсионни фондове. “Искаме определяне на размера на
осигурителната вноска в средносрочна перспектива. Сега вноската за ППФ и УПФ се определя ежегодно с бюджета на НОИ. Например, ние не знаем каква ще е вноската за следващата година, а това е
несериозно за сериозната дейност на фондовете. Искаме този проблем да не бъде решаван ежегодно, а, например, до 2007 година”, каза Абаджиев.
Една от тревожните теми е излизането на младите хора от България. Това ще доведе до намаляване на вноските в системата. В същото време пенсионерите ще станат повече от активно работещото население.
Решението на този въпрос е в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване, коментира Абаджиев и добави: “Така стигаме до новите идеи за капитализиране. Миналата седмица бе лансирана тезата за
частична капитализация. Оценявам предложението само като идея. Според мен обаче засега тя не се основава на много сериозни анализи и мотиви – за преминаване на първия стълб към капиталово-покривен
принцип. Други страни са решили проблема си точно по този начин, но да не забравяме, че това са страни с недостатъчно развита пенсионна система. При 125-годишната история на българското пенсионно
осигуряване и сегашната ситуация, мисля, че такава промяна би била трудно осъществима в близките години”, каза Абаджиев. От друга страна ми прави впечатление, че като че ли не се познава в
пълнота българската пенсионна система. Малко се говори за втория и третия стълб, които работят на капитало-покривен принцип и тези възможности са апробирани през изминалите 10 години. Не мога да си
го обясня. А “мекият” преход, който се възприе в България в пенсионното осигуряване, може да продъжи и постепенно ресурсът, който може да се освобождава от задължителната, солидарната система от
разходо-покривната част от системата, може да увеличи постепенно капиталово-покривните възможности. Това може да донесе по-големи доходи от разходо-покривната система. Ето защо за мен, поне
на този етап не е необходимо разходо-покривната част от системата да бъде закривана или тя да преминава на капиталово-покривен принцип, разсъждава председателят на браншовата организация. Според
Абаджиев въпросът за инвестирането на активите на пенсионите компании все още стои недоразбран. Има подценяване и дори пренебрежително отношение към ресурса на пенсионните компании. “Този ресурс ще
търси своите ниши и ако никой не прояви интерес към него, може да търси място дори в чужина. Когато говорим какво предстои на пенсионноосигурителните дружества, най-важното са инвестициите – да има
една сигурност за тях, както и една висока доходност и дъгосрочно осигуряване. При наличието на добре регламентирания контрол и надзора, съм убеден обаче, че няма опасност от допускане
на грешки”, посочи председателят на БАДДПО.
