Коментар на "Ърнст енд Янг България" ЕООД
Коментар на Евгения Ценова*
В практиката по прилагането на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) често възникват въпроси, свързани с определянето на момента, в който възниква задължение за облагане с данък на доходи, получени от физически лица, от доброволно пенсионно, здравно осигуряване и осигуряване срещу безработица и/или от застраховки "Живот". Въпросът се усложнява допълнително в случаите, когато лицата не са правили самостоятелно и за тяхна сметка вноските, а това е било извършено от работодател в тяхна полза.
Цел на настоящата статия е да коментира практическото приложение на нормите на ЗОДФЛ и на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО") в случаите на вноски за доброволно осигуряване и за застраховки "Живот", извършени от физически лица за тяхна сметка и от работодател в полза на негови работници и/или служители.
1. Данъчно третиране по реда на ЗОДФЛ
Общият принцип, заложен в ЗОДФЛ по отношение на вноските за доброволно осигуряване и за застраховки "Живот", се състои в третирането им като данъчно облекчение в момента, когато те се извършват от лицето за негова сметка и облагането им в момента, в който лицата получават суми от доброволно осигуряване или от животозастраховане (различни от натрупаната доходност по партидите им, която съгласно ЗОДФЛ не подлежи на облагане).
Данъчното облекчение в месеца на извършване на вноските от лицата, работещи по трудови правоотношения, е лимитирано до 10% от брутното трудово възнаграждение за вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и осигуряване за безработица; и в размер до 10% от брутното трудово възнаграждение за допълнително здравно осигуряване и за застраховка "Живот". Облекчението не се ползва, ако вноските, направени от лицата, са в полза на трето лице.
Получените суми се облагат в зависимост от характера им:
-Като доходи от допълнителна пенсия (пенсия и/или други суми при настъпване на осигурителен случай) с данък по действащата годишна скала въз основа на подадена от лицето годишна данъчна декларация.
-Под формата на обратно получаване на внесените суми преди изтичане на сроковете по договорите и при прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице. Облагането се извършва от доброволния пенсионен фонд/животозастраховател с данък, който е окончателен и е в размер на 20%. Доходите, получени при изтичане на срока на договора от застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд по договори със срок над 10 години, се облагат с данък в размер на 15%.
Не подлежат на облагане с данък доходите, съответстващи на частта от вноските, за които не е ползвано данъчно облекчение по съответния ред на ЗОДФЛ.
2. Данъчно третиране по реда на ЗКПО
ЗКПО определя като облагаеми с окончателен данък в размер на 20% разходите за вноски за доброволно пенсионно, здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или за застраховки
"Живот", отчетени от предприятията, независимо дали извършват стопанска дейност и от търговските представителства, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице. На практика разходите до 40
лв. месечно за посочените видове осигуряване и за застраховки "Живот" не се облагат с данък и се третират като признат разход за дейността на предприятието.
В случая е факт, че работодателят извършва разход за допълнително осигуряване в полза на неговите работници и служители. С основание възниква въпросът подлежат ли на облагане по реда на ЗОДФЛ извършените вноски в полза на съответното лице при липсата на изрична разпоредба в този смисъл. В ЗОДФЛ е посочено, че всички плащания от работодателя или за негова сметка, получени от лицето през съответния месец, се облагат с данък (в случая вноските са за сметка на работодателя). Не се облагат социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО (в случая когато са до 40 лв. месечно, вноските не са били обложени с 20% окончателен данък).
Третирането на посочените разпоредби на ЗОДФЛ и на ЗКПО взаимосвързано дава възможност да бъдат направени следните изводи:
-През периодите, в които работодателят прави вноските в полза на работниците/служителите, те реално не са получили доход. Такъв ще бъде получен от лицата под формата на допълнителна пенсия или други суми при настъпване на съответните законови и договорни условия.
-Работодателят не би следвало да извършва облагане на вноските с личен данък, включително и когато вноските са до 40 лв. месечно на всяко осигурено лице.
-Работодателят дължи 20% окончателен данък за превишението над 40 лв. месечно. Превишението над посочения размер от 40 лв. не би следвало да се облага с личен данък, тъй като вече е било обект на облагане с окончателен данък в лицето на предприятието/работодателя.
-Лицата подлежат на облагане с данък по реда на ЗОДФЛ в момента на получаване на дохода. Облагането следва да бъде извършено по подадена от лицето годишна данъчна декларация или от платеца на дохода в случаите по чл.29, ал.2 и чл.40 от ЗОДФЛ.
В практиката понякога възниква колебание у работодателите дали посочените вноски подлежат на облагане с личен данък или не поради факта, че те са извършени за негова сметка. Важно значение за дефиниране на задължението за облагане с личен данък представлява точното дефиниране на вида и на момента, когато следва да бъде извършено облагането на дохода. Това именно създава предпоставки за коректното прилагане на съответните законови разпоредби на ЗОДФЛ и на ЗКПО.
*"Ърнст енд Янг България" ЕООД
