Експериментите в този специфичен и важен във финансов и социален аспект бизнес струва скъпо
По традиция в края на всяка година управляващите търсят начин да порежат и без това едва кретащия животозастрахователен бизнес. Още в началото на прехода нарочиха бранша за черната овца на
финансовия сектор. Първо бяха виновни застрахователите, занимаващи се с имуществени застраховки - "мутрите с бухалки". След като няколко правителства "успешно" се бориха с престъпността, като
резултат, който трябваше да вдигне рейтинга им, бе отчетено, че "криминогенните" елементи са извадени от бранша. Това обаче не бе достатъчно. Правителствата се менят и за всяко ново е необходимо да
има лоши, с които да се борят. Този път бяха нарочени животозастрахователите. Техният грях е, че предлагали на населението схеми за заобикаляне на данъчните закони.
И да е имало подобни случаи, те са били напълно легални. Преди 2-3 години управляващите решиха да си вземат "зелника", но така, че от него не остава нито за застрахователите, нито за техните
клиенти. Единствено с мисълта как максимално да се напълни хазната изпълнителната власт забравя простичкия факт, че животозастраховането е социален бизнес и навсякъде по света ползва данъчни
преференции под една или друга форма.
От лицензирането на животозастрахователите през 1998 г. досега схемата на данъчното му третиране се променя за трети път. Първоначално те плащаха 5%
Корпоративен данък върху брутния премиен приход
но след две години управляващите осъзнаха, че по този начин бизнес не се прави, и го намалиха на 2%. Де юре този данък се плаща от дружествата, но де факто тежестта се поема от
клиентите. Освен това през 1999 и 2000 г. сумите, които гражданите заделяха за своята сигурност, се облагаха по общия ред на входа, а на изхода бяха освободени от данъци. Тоест средствата, с които
лицата си купуваха полици, не се приспадаха от данъчната основа при облагането на доходите им. Сумите, които застрахованите получаваха като обезщетение или под друга форма, бяха освободени от
данъци. Този данъчен режим се стори на властите прекалено либерален и през 2001 г. те решиха, че разходите за застраховките Живот и Живот свързана с инвестиционен фонд ще бъдат приспаднати от
данъчната основа, а сумите, които се получават след изтичане на договора, ще се облагат с 15 или 20% в зависимост от срока на договора. Средствата за тях и от другите продукти като детски и
женитбени застраховки останаха да се облагат на входа и на изхода.
Тази година има нов почин. Между първо и второ четене на ЗОДФЛ бе внесено предложение за праг от 40 лв. месечно, признавани като разход на физическите лица за доброволно пенсионно или здравно
осигуряване или пък за някакъв вид животозастрахователна полица. Досега нямаше ограничение на доброволните вноски, които работещите могат да направят за своя сметка и да приспаднат от дохода си
преди облагане. Аргументите на Министерството на финансите са: да се преустанови практиката чрез животозастрахователните и пенсионните дружества да се заобикаля плащането на данъци.
Това предложение бе класифицирано от специалисти, а даже и от лаиците в сектора като абсурдно. Приемането му означаваше автоматично да бъдат зачеркнати като бизнес животозастраховането и
доброволното пенсионно осигуряване.
В крайна сметка здравият разум надделя
След напрегнати дебати между представителите на законодателната и изпълнителната власт с представителите на застрахователния и пенсионния бизнес в началото на тази седмица се стигна до компромис.
От 01 Януари 2003г. работещите ще могат да заделят до 10% от заплатата си преди облагане за доброволно осигуряване за пенсия, здраве и безработица и до 10% - за застраховки Живот. На
хората със свободни професии и с дейност като еднолични търговци ще се признават вноски в общ размер до 20% от годишния доход. Договорените лимити са включени в предложение за поправка на ЗОДФЛ,
който пък трябва да бъде гласуван на второ четене в пленарната зала до десетина дни.
В бранша все още не са сигурни дали договорените лимити ще се отразят негативно на бизнеса, първо, защото у нас е практика да се договаря едно, а да се приема друго. Второ, ясно е какъв размер от
доходите ще се признава за разход, ако те бъдат вложени в животозастрахователен продукт, но все още не е ясно по какъв начин ще се облагат парите, получени от клиентите. Предлага се някаква
пропорционална система, за която не е ясно дали отчита за каква част от застрахователната премия е ползвана данъчна префернция и за каква не. Това от своя страна означава, че е възможно да се
допусне и двойно данъчно облагане на едни и същи средства. От това ще загубят лицата, които са осъзнали необходимостта да застраховат своя живот. В крайна сметка данъчните еквалибристики ще
рефлектират върху застрахователните дружества.
Защо контрата е в застрахователните компании? Първо, защото е несериозно в рамките на три години данъчният режим да се променя три пъти. Животозастрахователният бизнес е дългосрочен и нормативните
промени водят след себе си до недоверие и у клиентите, и у инвеститорите.
Не е възможно да се правят дългосрочни планове
за развитие на бизнеса, а трябва да се има предвид, че животозастрахователите са сред най-сериозните инвеститори във всяка икономика. Унищожавайки тях, управляващите не убиват само този бизнес, а група сериозни инвеститори, акумулирали сериозна средства. Второ, проблемът от предстоящите данъчни промени е и чисто технически - как да се изчислява застрахователната сума, която трябва да получи застрахованият, който има застраховка отпреди три години. Никой не му гарантира, че поредната данъчна промяна няма да изяде парите му от застраховката. Трето, освен неизгодния данъчен режим, наложен на клиентите, на самите дружества им е вменено да събират данъците от застрахованите лица, а това определено се отразява негативно на бизнеса им. Така че, за да налагаш правила в един специфичен и важен във финансов и социален аспект бизнес, най-малкото е необходимо да го познаваш добре, а не всяка година да експериментираш, а след това да се учиш от грешките си.
