Роналд Рейгън беше на власт именно тогава, когато се зараждаше "продължителният пазар на биковете" (1982 - 2000 г.). Това е една от причините на Wall Street да се смята, че президентите-републиканци са по-търпими по въпросите на бизнеса и следователно, тяхното управление е по-благоприятно за ръста на фондовите пазари.
Цифрите, обаче, говорят друго
В архивите на Barclays Capital Equity-Gilt Study се намират данните за котировките на американските ценни книжа от 1926 година насам. За този период републиканците и демократите са властвали в
Белия дом по равно.
При републиканците среднопретегленият ръст на пазара е бил около 3.7%, докато при демократите пазарът се е повишавал средно с 10.6 на сто. Любопитен факт е, че диапазонът на разликата в цените на
книжата от застрахователния сектор разликата е по-малка - 4.1% на 9.3% съответно.
Голямата част от трите "велики - мечи" пазара (1929-1932, 1973-1974 и 2000-2002 гг.) се пада на периоди, когато домакин в Белия дом е републиканец.
Фактически ценните книжа са се понижавали в течение на 18 години от 38, когато републиканците са властвали в САЩ.
За разлика от тях, демократите са управлявали САЩ през 12 от 40 години. Разбира се, за своя защита републиканците могат да кажат, че подобни статистически данни не отчитат по-високите темпове на
ръст на индекса на потребителските цени (инфлацията) по време на управлението на демократите и по този начин "мечият пазар" не може да бъде вменен като вина на партията им.
И като капак на всичко - икономическите проблеми по време на управлението на Джордж Буш са наследени от множество предпоставки, заложени по времето на управлението на Клинтън.
Всичко това илюстрира причините за ентусиазма, с който Wall Street се отнася към републиканците - който се основава най-вече на фискалната политика, провеждана от тях, вместо на ефекта, който
оказва на портфейлите на клиентите.
Още едно популярно предположение се основава на това, че президентският цикъл непосредствено влияе върху капиталовите пазари. Данните потвърждават, че по време на третата година от мандата на
президента е подчертан по-енергичният ръст - средно по 15.8%.
През миналата година Буш силно заигра с фондовите пазари
(редицата слухове за договорка между него и управителя на Федералния резерв А. Грийнспан за лихвите), за да гарантира преизбирането си.
Настоящата 2004 - година на избори сочат среден ръст от 8.7%.
Що се отнася до всички останали проблеми в последните години, Кристофър Уотлинг (Christopher Watling) от Longview Economics открива алгоритъм. При анализ на президентските избори от 1990 година
насам, Уотлинг стига до извода, че през първите пет месеца на кормилото на властта, независимо от това кой управлява, се наблюдава лек спад, но следващите 7 се характеризират с ръст - средно от
10.7%.
В навечерието на президентските избори през есента в САЩ трябва да се напомни, че всъщност няма значение кой ще спечели - Кери или Буш. Фондовите индекси ще се понижават до следващата пролет на
базата на поевтиняването на книжата на американските компании.
Почти половината от мандатите на републиканците и демократите са губещи за фондовите борси.
