Безработицата издига и сваля правителства толкова хаотично и безразсъдно
Владимир Ив. Георгиев
Пазарът на труда в България е отражение на състоянието на пазара у нас изобщо. Хаотичен, неорганизиран, без правила и порядки, без морал и критерии. Пазар менте, поредното.
Десетките обяви за работа, които се появяват всеки ден в медиите, в Интернет и в бюрата по труда, обикновено целят просто популизъм и реклама на работодателите, отколкото реална потребност от наемане на качествени и добре образовани работници и служители.
За една обява кандидатстват от десет до над сто души, всеки от който се надява да получи работата. Често кандидатите наистина не отговарят на предварителните критерии. Но също така често, за вакантната длъжност се наемат служители, които изобщо не отговарят, както на предварително обявените критерии, така и на изискванията към длъжността изобщо.
Безработицата издига и сваля правителства толкова хаотично и безразсъдно
Това е правило не само в частни компании, но и в сферата на публичните работодатели - държавни компании, държавни и общински служби.
Системно се избягва обявяването на публични конкурси за наемане на работници и служители, защото Кодексът на труда е предвидил форми за защита и съдебно оспорване на конкурса, ако не е проведен честно и открито.
Резултатът от лошото проучване на пазара на работната сила е отчайващ не само за незаетите хора, но и за самите работодатели. Те би трябвало да помнят уроците на Маркс, че възпроизводството и капиталът се натрупват не чрез експлоатация на машините, а чрез експлоатацията на човешкия труд. Ако този труд е априорно некачествен по вина на самия работодател, той не може да очаква добри печалби и ръст в развитието на компанията си.
Големият брой фирми, занимаващи се с консултации при наемането на работници и служители, включително тези, които имат нарочна лицензия за това, също показва, че повече са посредниците, отколкото реалните участници в процеса на наемане на работна сила.
Подходът при интервюиране на кандидатите за работа е един и същ - и спрямо младите специалисти, и по отношение на кандидати с доказани професионални качества и опит. Интервютата често се провеждат от неопитни млади момичета, които току-що са завършили гимназия. Тестовете са стандартизирани и не могат да откроят индивидуалността на кандидатите. Разбира се, има и изключения, но, както се казва, те потвърждават правилото.
Огромният ръст на безработицата в страната, който отразява състоянието на икономиката въобще, не може да спадне без подобряване на организацията на работата по наемането на работници и служители.
Добрите компании, които залагат на растежа и интензивното развитие, все повече ще търсят млади, но целенасочени и мотивирани служители. Контактът между висшите училища и компаниите ще става все по-близък и непосредствен. Дотогава обаче на улицата ще стоят много специалисти, които ще утъпкват пътя до бюрата по труда.
Продължилото вече повече от десетилетие високо ниво на безработица изгради цяла армия от бедни, затъпели от безделие и безизходица хора. Те стават все по-наивни, все по-озлобени, все по-нещастни в своето битие. Сякаш животът ги изтласква от хоризонта си, сякаш обществото не ги приема. Те не виждат перспективи нито в професионален, нито в личен план. Отсъствието на трудова заетост се отразява не само на психическия, но и на чисто битовия и физически статус на българина. Доскоро здрави и млади хора в разцвета на физическия си и професионален живот, стават съсухрени и отчуждени, вяли и апатични, деконцентрирани и дебалансирани. Устоите на оцеляването, вярата в подобряването, надеждата за промяната помръкват с всеки изминал ден. Появяват се пороци, ненавист към успелите и към успеха изобщо, негативизъм и дори омраза към ставащото. Всички радости, които обикновеният живот щедро поднася, се възприемат с повече загриженост и болка, отколкото с естествено удовлетворение и виталност.
Политиците забравят, че повече от половината от избирателите в България са пенсионери и безработни. Те са най-голямата политическа сила и са гръбнакът на обществения вот. Старостта и безработицата издигат и свалят правителства толкова хаотично и безразсъдно, колкото тъжната безпътицата и нещастието им диктуват.
Страната се движи от сили на отчаянието и безверието, а не от оптимизма и вярата в нещо по-добро. Нацията се превръща в оскотели от сиромашия и злоба хора, станали неверници по принуда.
Погледът на младите към чужбина е всъщност отвръщане от себе си, от топлотата на традиционните порядки, които така бързо се срутиха. Защото неуспехът на едно или друго правителство не означава само и просто икономически загуби или пропуснати ползи. Срива се цяла една система от човешки отношения и доброта, която нормалният живот поддържа жизнена и устойчива.
Обстоятелството, че европейските институции признаха за наличието на пазарна икономика в страната така обнадежди политическата класа, че тя се задоволи напълно със самото признание и побърза да го обяви за обективен факт, който не подлежи на доказване. За аксиома.
Това е характерно за българската политическа класа въобще - тя търси проекции на успехите си навън, а не вътре в страната си. Политическата класа също е изгнаник, бежанец, но в собствената си страна. Пазарът на труда, при това не само на наемния, но и на свободния труд (адвокати, журналисти, занаятчии, архитекти) го доказва по категоричен начин.
Нивото на престъпността ще се увеличава независимо от това дали реформите в съдебната система все пак ще се случат или не. То се поддържа, както от безработицата, така и от тази до влудяване
постоянна безпътица на младите, доведени до отчаяние от бездушието на властта. Обезценяването на иначе скъпото образование, неговата ненужност и безперспективност, липсата на системи за подпомагане
на младите семейства и пенсионерите, отсъствието на програми за евтино жилищно строителство, високите лихви по банковите кредити, неестествено и неоправдано скъпият живот превръщат битието в
затвор. Да живееш в обществен затвор или в килия не е толкова различно за много хора. Промяната на това положение изисква изключително сериозно вглеждане на обществото в себе си - нещо, за което то
обаче като че ли още не е готово.
