До 26 април заинтересуваните могат да изпращат своите мнения по предложената корекция в КСО
Промени в Кодекса за социално осигуряване, предложени за обществено обсъждане, регламентират въвеждането в практиката и използването на паневропейския персонален пенсионен продукт. С промените ще
бъдат въведени два европейски регламента - Регламент (ЕС) 2019/1238 за паневропейския персонален пенсионен продукт (ПЕПП) и Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на
устойчивите инвестиции.
Първият регламент насърчава лицата да спестяват средства допълнително, тъй като в много държави членки на ЕС коефициентът на заместване на дохода след пенсиониране е нисък. ПЕПП се създава като
индивидуален доброволен пенсионен продукт, който може да бъде предлаган от всички участници на финансовите пазари. С втория регламент се установяват единни правила за регистрация, създаване,
дистрибуция, преносимост и надзор на ПЕПП. Въвеждат се и единни основни характеристики на ПЕПП като минимално съдържание на договорите, инвестиционна политика, дистрибуция, смяна на доставчика или
трансгранично предлагане и преносимост, което ще допринесе за постигане на еднакви условия на конкуренция за доставчиците на персонално пенсионно осигуряване.
До 22 март т.г. държавите трябваше да въведат законови промени за прилагане на регламента. Българското Министерство на финансите сформира междуведомствена експертна работна група за анализ и
промени на действащата нормативна уредба.
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предложено регламентът да предостави свобода на държавите-членки да определят условията във връзка с фазата на натрупване и с фазата на изплащане.
Условията във фазата на натрупване и за фазата на изплащане, които се определят на национално ниво за осигурените по ПЕПП лица са сходни с тези, които са приложими към действащия национален
доброволен персонален пенсионен продукт – осигуряване във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване относно възрастта за начало на тази фаза - навършени 16 години, което е приложимо и за доброволните пенсионни фондове.
По отношение на фазата на изплащане са предвидени сходни условия с тези, предвидени за националния доброволен пенсионен продукт, т.е. плащанията по ПЕПП са обвързани с придобиването на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по част първа на КСО. По желание на осигуреното лице доставчикът на ПЕПП може да извършва пенсионно плащане по ПЕПП, когато лицето не е придобило право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст (например, при липса на достатъчно натрупан осигурителен стаж) и при навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 1 от КСО или до 5 години преди навършване на тази възраст от лицето. Предлага се осигуреното по ПЕПП лице да може да получи плащане по ПЕПП преди навършване на тази възраст само
при инвалидизиране и в случай че такъв вид плащане е предвидено в договора за ПЕПП.
Относно предоставената възможност държавите членки да определят по-нисък процент на таксите и разходите при прехвърляне на осигуреното по ПЕПП лице и друг процент, когато доставчикът позволява
по-често смяна вносителите у нас считат, че опцията не следва да бъде въведена на този етап.
Предвиденото в Регламент (ЕС) 2019/1238 изискване да бъдат обособени активите и пасивите, свързани с ПЕПП от другите дейности на доставчика се повдига въпросът по какъв начин да бъде обезпечено
това обособяване при предоставянето на ПЕПП у нас.
Предвид изискване на регламента ПОД не може да предлага самостоятелно ПЕПП с гаранция на капитала. В случай че не предлага ПЕПП въз основа на гаранция върху капитала, ПОД следва да прилага техника
за намаляване на риска. В тази връзка е необходимо да се предостави възможност на ПОД да използва техника за намаление на риска, свързана с жизнения цикъл. Това може да се осъществи като се осигури
възможност на ПОД да създаде подфондове с различен инвестиционен и съответно рисков профил, в които да се преместват средствата на осигурените по ПЕПП лица в зависимост от оставащите години до
пенсиониране.
Заради това работната група разгледа следните три варианта:
Вариант 1 - Създаване на нов доброволен пенсионен фонд, (условно наречен доброволен пенсионен фонд за паневропейски пенсионен продукт (ДПФПЕПП)), управляван от ПОД. Основните предимства на този
вариант са: лесно и ефективно обособяване на активите и пасивите, свързани с ПЕПП, предвид наличието на отделно юридическо лице, което е ясен техен титуляр; формирането на отделни инвестиционни
портфейли с оглед прилагането на техника за намаляване на риска, свързан с жизнения цикъл, може да се осъществи като се осигури възможност на ПОД да създаде към ДПФПЕПП обособени подфондове с
различен инвестиционен и съответно рисков профил, в които да се преместват средствата на осигурените по ПЕПП лица в зависимост от оставащите години до пенсиониране.
Доставчиците на ПЕПП могат да предлагат до шест инвестиционни варианта на осигурените по ПЕПП лица, които включват основен ПЕПП и могат да включват алтернативни инвестиционни варианти. Всички
инвестиционни варианти трябва да бъдат създадени от доставчиците на ПЕПП въз основа на гаранция или техника за намаляване на риска, които гарантират достатъчна защита за осигурените по ПЕПП
лица. Като недостатък на разглеждания вариант могат да бъдат посочени по-високите разходи и административна тежест.
Вариант 2 е създаване в рамките на ПОД на обособено имущество, от което да бъде предоставен ПЕПП. При този вариант обособяването на активите и пасивите, свързани с ПЕПП, не се извършва посредством
наличието на отделно юридическо лице, което е техен титуляр, а посредством формирането на обособено имущество по подобие на договорния фонд от Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и други предприятия за колективно инвестиране. Основните недостатъци в разглеждания вариант са, че този вариант е свързан със значително усложняване на изискванията към
осъществяване на дейността по допълнително пенсионно осигуряване и надзора над нея с оглед на необходимостта от формирането на отделни инвестиционни портфейли за прилагането на техника за
намаляване на риска, свързана с жизнения цикъл. Активите и пасивите, свързани с тези портфейли, също следва да бъдат обособени.
Вариант 3 е създаване в рамките на ДПФПС на обособено имущество, от което да бъде предоставен ПЕПП. Създаването на обособено имущество към ДПФПС обаче е свързано с прекомерни усложнения в
изискванията към дейността на този вид фондове и работната група счита, че този вариант е практически неприложим.
Експертите препоръчват възприемането на Вариант 1 - създаване на нов доброволен пенсионен фонд, (условно наречен доброволен пенсионен фонд за паневропейски пенсионен продукт (ДПФПЕПП)) управляван
от ПОД, получило разрешение за управление на ДПФПС и ДПФ.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е предложен за обществено обсъждане в официалния сайт за обществени консултации до 26 април.
