Едни са крайни оптимисти, а други крайни песимисти или скептици. Чии очаквания ще се оправдаят и чии не, ще стане ясно в първите години от членството ни
До присъединяването на страната ни към общността на развитите европейски държави остават по-малко от два месеца. Поканата вече е факт, остава само официалното ни приемане. Очакванията на българите
за бъдещето на страната свързани с този процес са най-разнопосочни. Едни са крайни оптимисти, а други крайни песимисти или скептици. Чии очаквания ще се оправдаят и чии не, ще стане ясно в първите
години от членството ни.
Наред с всички очаквания за свободно движение на хора, работна сила и капитали, очакванията са и за по-ниски нива на лихвите по кредити. Предвид на скорошното ни присъединяване към европейската
общност, все повече зачестяват въпроси от вида: „Ще станат ли лихвите по кредити, като лихвите в ЕС?”; „Какви са лихвите в България в навечерието на присъединяването?”; „Какви са тенденциите и
очакванията за близкото бъдеще?”. Разбира се, въпросите не са само тези и в тази посока, но тях ще обърнем внимание предвид на това, че се оказват най-горещи.
Като начало нека започнем от там, че основните валути в които се отпускат кредити в страната са левове и евро, съответно за потребителски и ипотечни кредити. Каква обаче е връзката между всичко
това. „МОИТЕ ПАРИ” вече са разглеждали влиянието на валутите върху цената на кредита и как всъщност е формирана една лихва по кредит. Всичко това е достъпно на сайта www.moitepari.bg. За нуждите на анализа ще припомним само някои вече известни факти. Лихвите по кредити се формират основно от два елемента – Променлив + Фиксиран.
Променливият елемент обикновено е Банковият Лихвен Процент (БЛП), LIBOR, EURIBOR или Основния Лихвен процент на БНБ. Фиксираният компонент обикновено е определен размер надбавка изразена в
проценти. От тази гледна точка се пораждат въпросите какво е състоянието в момента и какви са тенденциите, поне в краткосрочен план. Към настоящия момент поне три банки обвързват своите лихви по
кредити с ОЛП на БНБ. Независимо от това, банките предоставяйки кредити в левове неминуемо се съобразяват с този показател. Макар и не пряко при тях той оказва влияние, тъй като е отражение на
по-глобални процеси и малко или много е представителен за конкретна част от икономиката. Говорейки за ОЛП и неговото влияние върху лихвите по кредити, би следвало да отбележим, че неговата стойност
от началото на годината непрекъснато расте.
Говорейки за присъединяване към ЕС, не бива да се пропуска факта, че синхронизация ще има и в банковия сектор. Това трябва да е ясно за всеки. Защо го казваме? След като страната ни стане член на
ЕС, ще трябва да приеме всички правила, които са действащи в банковия сектор. В голяма степен тя ще се влияе от процесите оказващи влияние върху старите страни членки. Не правят изключение и
лихвите по кредити.
Вече стана дума за ОЛП на БНБ, но оценявайки посоката, която могат да поемат лихвите по кредити, трябва да се разгледа и другият компонент, който оказва влияние - EURIBOR. Ще разгледаме развитието
във времето на 3 месечният EURIBOR. Разглеждаме именно него, тъй като той обикновено стои в основата на лихвите по еврови кредити (най-често ипотечни). Разбира се не всички банки са пряко обвързани
с този компонент, но той играе ролята на ориентир при формирането на лихвите. От такава гледна точка е важно да се проследи какви са тенденциите в неговото развитие.
От началото на годината, до настоящият момент 3 м. EURIBOR е нараснал с над 1 процентен пункт. Тенденцията е очевидна – ръст. От тук може да се направи заключението, че ако се запази тази
тенденция, в краткосрочен план би могло да се очаква известно покачване на лихвите по кредити в евро.
По-горе се спомена за фиксиран и плаващ компонент на лихвата. Размерът на плаващият компонент в някои случаи не зависи пряко от банката. От такава гледна точка най-удобният за коригиране компонент
е фиксираният (фиксираната надбавка).
Предвид описаните по-горе тенденции, а именно нарастване, при това устойчиво и за относително дълъг период от време на ОЛП и EURIBOR, могат да се развият няколко сценария относно размера на
лихвите.
Първият от тях естествено е да се спази тенденцията очертана от посочените показатели и лихвите да нараснат. Всъщност това е много вероятен сценарий и положително някои от банките ще постъпят
именно по този начин.
Вторият от възможните сценарии е банките да коригират своите фиксирани надбавки, като ги намалят с размерът на нарастване на ОЛП и EURIBOR. Така ще се постигне равновесие и лихвите ще останат
непроменени. Всички знаем, че лихвите по кредити в ЕС определено са по-ниски от нашите и всички очакваме да достигнем такива нива.
Все още страната ни е сравнително рискова по отношение на отпускането на кредити, тъй като всеки знае, че голяма част от доходите на българите са неофициални. За да се защитят от този риск, банките
залагат по-високи рискови премии, които често рефлектират във фиксираната надбавка.
Присъединяването на страната към общността ще наложи спазването на европейските норми и неминуемо част от тези рискове ще намалеят. Какво точно се има предвид – с „осветяването” на голяма част от
доходите, заемателите ще могат да гарантират по-високи доходи, което ще намали риска от несъбираемост на вземанията. Естествен резултат от това ще е намаляване на лихвите. Нормите в европейското
законодателство могат да се окажат много сериозен фактор, който да спомогне за намаляване на лихвите.
Друга предпоставка, която би могла да спомогне за задържане на настоящите лихви, поне до края на годината е конкуренцията между банките. С развитието на банковия пазар и предлагането на все повече
оферти, конкуренцията между банките се изостря и това води до подобряване на условията. За месец септември това е илюстрирано от Индекс МОИТЕ ПАРИ изразяващ цената на кредита по най-добрите
стандартни оферти на банките.
Като последен сценарий бихме могли да посочим намаляване на лихвите. За да се реализира това обаче е необходимо да са налице комплекс от предпоставки: спад на ОЛП и EURIBOR, намаляване на
фиксираните надбавки на банките, ограничаване на спредовете и т.н. или комбинации от тях. Не по-малко значение има и това как ще се променят таксите на банките при отпускане и обслужване на
кредити. Така практически дори и да има леко покачване на лихвите е възможно поевтиняване на кредитите. Таксите и комисионните оказват съществено влияние върху цената на кредитите и показател за
това е Годишният процент на разходите (ГПР). Не е необичайно ГПР да намалява въпреки нарастването на лихвата. Причина за това е именно намалението на някои от таксите и комисионните. Тук е мястото
да отбележим, че именно конкуренцията може да изиграе ролята на катализатор, който да улесни и ускори намаляването на лихвите по кредити.
Преди да се говори обаче за каквото и да е движение на лихвите, то би следвало и да се разгледат факторите, от които зависи то. Процесите описани по-долу илюстрират само малка част от факторите
влияещи върху основните компоненти, от които зависи размерът на лихвите. Представянето на тези процеси е не толкова с цел да се даде прогноза, а по-скоро да се посочи ориентир на всеки
заинтересуван от процесите, определящи лихвите.
Предвид предстоящото присъединяване към ЕС, ОЛП на БНБ уверено се доближава до този на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Нашият, а и европейският ОЛП отбелязват трайна тенденция на нарастване.
Въпросът тук е до кога ще продължи тя и кога е възможно да настъпи застой или дори обръщане в посока надолу. Отговорът на този въпрос е труден, и за да се даде такъв трябва да се познават редица
показатели за икономиките на европейските страни и на България естествено. От такава гледна точка, анализът е изключително сложен, а прогнозите почти невъзможни, поради което „МОИТЕ ПАРИ” ще се
ограничи със своите наблюдения.
За начало нека започнем от състоянието икономиките в ЕС. По последни наблюдения се забелязват известни инфлационни процеси, които ЕЦБ опитва да овладее. Един от начините за това е повишаването на
ОЛП. От 11.10.2006 г. той е 3.25%, което е поредното нарастване с 25 базисни пункта. Инфлационните процеси обаче не са единствената предпоставка за покачването на лихвите.
Друг сериозен проблем на страните от ЕС е вносът на евтини стоки от Азия. Това пряко рефлектира върху местните производства, които са принудени да се борят с дъмпинговите цени. Евтината работна
ръка и ниските производствени разходи в азиатските страни, дават възможност на редица европейски производители да „изнасят” своите производства зад граница. Ефектът е отлив на инвестиции от Европа
и пренасочването им в Азия. Един от начините за привличането им обратно е повишаване на ОЛП. Естествено това рефлектира върху новоотпусканите кредити, като ги оскъпява.
Не по-малко влияние оказва и конкурентното въздействие на щатската икономика. Известно е, че щатската икономика се характеризира със своеобразна цикличност. Наблюдават се периоди на подем
последвани от такива на спад. И тук също е приложима познатата реакция. За съживяване на икономиката във фаза на спад, Федералният резерв покачва лихвите. Ответната реакция на ЕЦБ е покачване на
ОЛП и една от причините за това е отново задържане на инвестициите в Европа и стимулиране на европейската икономика.
Веднъж вече се спомена, че покачването на ОЛП води до оскъпяване на кредитите. Това е така – нож с две остриета. Стремежът за привличане на инвеститори може да доведе до оскъпяване на кредитите.
Тук много важен е балансът, проблем който няма да бъде обект на разглеждане на настоящия етап.
Всички тези уточнения бяха необходими, за да се представи тенденцията на нарастване на ОЛП в ЕС. Като новоприсъединяваща се страна, България ще трябва да достигне това ниво на лихвения процент и
впоследствие да определя своя в унисон с европейския. Тази тенденция вече е ясно видима. От началото на годината, до сега ОЛП на БНБ следва тенденцията на нарастване на ОЛП на ЕЦБ. Резултатът е, че
ОЛП на БНБ (3.19%) вече е с почти с изравнена стойност с този на ЕЦБ (3.25%). Въпросът, който продължава да е открит е какво ще се случи в бъдеще. Наскоро ЕЦБ заседава и взе решение за месец
ноември лихвеният процент да не се променя. От такава гледна точка може да се счита, че в близките един, един и половина месеца не би следвало да има покачване на лихвите. От друга страна, се
очакват корекции в лихвите на някои банки предвид по-високият за ноември ОЛП на БНБ.
Не бива да се забравя, че простото отчитане на тенденцията на EURIBOR не означава задължително, че тя ще рефлектира по същия начин и върху лихвите. Същото е валидно и за кредитите в лева.
Нарастването на ОЛП, както на БНБ, така и на ЕЦБ не означава със сигурност нарастване на лихвите. Независимо от това, тенденциите и при ОЛП, и при EURIBOR дават определена представа за посоката, в
която би било най-вероятно да се ориентират лихвите по потребителски и ипотечни кредити отпускани в левове и евро.
„МОИТЕ ПАРИ” опита да представи в известни рамки възможностите за промяна на лихвите преди и след присъединяването на страната към ЕС. Разбира се, всички те са резултат от наблюдения и
отчитане на процеси протичащи не само в страната, но и в ЕС. Времето само ще покаже доколко тези сценарии са реални и доколко се е реализирал някой от тях.
Актуалните лихви по потребителски кредити в различни валути можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg. На него е предоставена възможност за
сравнение на 130 оферти за потребителски кредити по единствения обективен показател за цената на кредита – Годишният Процент на Разходите. По същия показател можете да проследите движението на
цените на най-добрите стандартни оферти на банките за ипотечни кредити, изразено чрез Индекс МОИТЕ ПАРИ.
Иван Стойков
анализатор потребителски финанси
„МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител
www.moitepari.bg
