Неглижирането на индивидуалната толерантност към риск е сред основните причини домакинствата да вземат погрешни решения, които водят до резултати далеч от оптималните
Повечето домакинства не притежават или имат малки инвестиции в рискови активи като акции, облигации и взаимни фондове. Вместо това ние предпочитаме да държим парите си в спестовни сметки или
депозити.
Защо обаче, когато се осмелим да направим рискова инвестиция, често резултатите ни са незадоволителни? Отговор на този въпрос дава Николай Устамитев от MoitePari Consult.
Основна причина е, че не можем да определим правилно риска, който трябва да поемем. А рискът е отклонение от очакваното представяне на нашата инвестиция, което може да ни накара да вземем погрешно
решение. По-рисковите финансови инструменти са по-нестабилни в представянето си в несигурна икономическа обстановка.
За да определим колко риск трябва да поемем, ние първо трябва да определим своя инвестиционен профил, въз основа на който да изберем инструментите, в които да инвестираме. За целта е нужно да
анализираме следните аспекти:
• необходим риск за постигане на целите ни
• финансова възможност да поемем риск (поносим риск)
• индивидуална толерантност към риска
Необходимият риск и поносимият риск са финансови величини. Необходимият риск ни дава индикация колко следва да рискуваме, за да постигнем даден резултат - колкото по-високи са целите ни и по-кратки сроковете за постигането им, толкова по-рискови инструменти биха били необходими, за да натрупаме желания фонд за целта. Например, ако искаме да имаме 1,000 лв. след 5 години, а в момента разполагаме с 750 лв., е нужно да инвестираме наличните средства при годишна възвращаемост от 6%. Следователно трябва да потърсим финансов инструмент, който потенциално да ни донесе 6% годишна доходност.
Поносимият риск, или както можем още да го срещнем "капацитет за риск" ни дава индикация дали финансовото ни състояние към момента позволява да поемем риск – имаме ли авариен фонд,
здравни застраховки, успяваме ли да спестяваме.
И така, стигаме до третата величина - толерантността към риска, или търпим риск. Тя измерва желанието и готовността на човек да поеме риск, но и да се чувства комфортно от взетото
решение да действа. Да може да спи спокойно. Това е поведенческа, психологическа черта, която варира при различните хора, но е строго индивидуална и не търпи големи промени във времето.
Именно неглижирането на индивидуалната толерантност към риск е сред основните причини домакинствата да вземат погрешни решения, които водят до резултати далеч от оптималните. Това е така, тъй като
ние хората силно се влияем от емоциите, които изпитваме, а те често са грешен съветник. Когато инвестираме в прекалено рискови инструменти, ние излагаме себе си на трудни мигове при икономически
неблагоприятна обстановка.
И тъй като търпимият риск е психологическа величина, то тя се определя чрез серия от въпроси, събрани във въпросници, наречени психометрични. Отговорите на тези въпроси определят способността
на инвеститора да поеме загуби в името на постигането на житейска цел. И това съвсем не е лесно. Всичко зависи от качеството на въпросите и обработката и анализа на отговорите.
Едва след като инвеститорът е определил и толерантността си към риск, процесът на определяне на инвестиционния профил е завършен и може да се пристъпи към подбор на подходящи финансови
инструменти.
Консултантите от MoitePari Consult прилагат на клиентите си психометричен въпросник, който дава предложение за структура на портфейл от активи и исторически данни за представянето на такъв
портфейл. Така непрофесионалният инвеститор има индикация колко риск е разумно да поеме и какво може да очаква ако инвестира спрямо индивидуалния си рисков профил. Същевременно, тази яснота ни дава
индикация и доколко финансовите цели, които сме си поставили, са постижими към настоящия момент.
