Месец август беше трагично пакостлив за Европа. Страни като Германия, Австрия, Унгария и Чехия просто бяха залети и удавени от вода, от огромна вода.
Месец август беше трагично пакостлив за Европа. Страни като Германия, Австрия, Унгария и Чехия просто бяха залети и удавени от вода, от огромна вода. Там бяха обявени бедствени и извънредни положения, хората изпитаха ужаси, равни на истинска война. Улици, площади, а и цели градове се оказаха под вода, унищожени бяха огромни площи земеделска земя и засятото, посаденото върху нея. Удавиха се животни, а имаше и човешки жертви. Всичко това уплаши и стресна Европа. Такъв потоп рядко бива, той не е виждан отдавна и затова предизвика тревогата и мерките на правителствата в силно пострадалите страни, та дори на Европейския съюз. На бедствията се отзова човешката солидарност и от много краища на континента тръгнаха хуманитарни помощи, притекоха се специализирани формации и професионалисти в спасяването на имущество и хора. Това доведе до големи загуби за тях - за пострадалите, но и за тези, които им гарантират сигурност –застрахователите.
По сведения на застрахователни експерти по-голямата част от щетите, причинени от големите наводнения в Европа обаче, няма да бъдат обезщетени поради това, че в редица засегнати страни застрахователите не предлагат застраховка срещу наводнения в своите пакети. Само в Германия, Австрия, Унгария и Чехия незапомнените наводнения отнеха живота на много хора и оставиха хиляди без покрив, бездомни. Но те останаха без застрахователна защита. В повечето пострадали държави, както и в Германия, покритието при наводнение не е включено авоматично в застрахователните пакети за домакинствата. За да имат защита срещу бедствието, хората трябва да си закупят допълнително, и то по-скъпа полица.
За съжаление и у нас застрахователна сигурност и защита нямат пострадалите, поради това че или не сключват свои застраховки срещу щети върху имущество и селскостопански култури, най-малко срещу смърт. Или правят това половинчато, само на част от земите и културите върху тях, както и върху притежаваното имущество. А и някои застрахователни дружества избягват застраховки върху земя и селскостопански култури поради ниските премии, значи че те не са им изгодни. Затова идва на дневен ред с още по-голяма сила и съвсем наложително да се решава въпросът със създаването на пула срещу катастрофични рискове, тоест срещу природните бедствия. Идеята бе още на Румен Янчев, тя се поде от Асоциацията на българските застрахователи, заработи и специална комисия, тя работи усърдно и сега, но все още няма краен резултат. Но да се върнем към сегашните данни, които чертаят състоянието на България след природните бедствия, главно след обилно падналите градушки и дъждове, и по-малко от пожарите и сушата. За тази цел посетихме редица държавни и специализирани институции, за да потърси информация „от извора" и да се види истинската картина на нещата.
