Природните бедствия и борбата с тях

Тази година се оказа една от най-тежките както за селския труженик, чийто труд бе почти обезсмислен от стотиците природни бедствия, така и за застрахователните компании, които трябваше да се бръкнат дълбоко, за да платят големи обезщетения.

Тази година се оказа една от най-тежките както за селския труженик, чийто труд бе почти обезсмислен от стотиците природни бедствия, така и за застрахователните компании, които трябваше да се бръкнат дълбоко, за да платят големи обезщетения. Но 2002 година доказа и още нещо: че застраховането вече не е лукс в България, то е необходимост.
В България има много организации, които косвено или пряко отговарят за бедствията от природен характер. Едните действат в превантивна насока, а другите - след като бедствието вече е възникнало.
Една от организациите, които вземат превантивни мерки, е АГЕНЦИЯТА ЗА БОРБА  С   ГРАДУШКИТЕ. Тя съществува вече над 30 години, тъй като е създадена през 1968 г. Целта й е да се намалят щетите на селскостопанския труженик от градушки. Ефективността й се доказа тази година. Достатъчно е само да се сравнят цифрите за поразените райони в защитаваните територии и за нанесените щети извън тях - за цялата 2001 г. в защитаваните области са нанесени щети на селскостопанските култури върху 27 233 декара, докато в същото време само в Ямболско са бити 142 600 декара на една дата. През миналата година в Хасковска област са засегнати над 40 000 декара със селскостопанска продукция на стойност над 9 млн. лева. Затова целта на агенцията е да се разширява и да обхване по-големи части от страната от защитаваните в момента 16 млн. декара, главно в районите на Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Стара Загора. От тези 16 млн. декара обаче, като се извадят пътища, населени места, язовири и други, остават едва 12 млн. , които се защитават от 9 командни пункта, управляващи 187 ракетни площадки. Изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките Борислав Ценов споделя за трудностите в своята работа. За да бъде успешна борбата с градушките, обработването на облаците с ракети трябва да става непрекъснато на определени интервали от време. Това изисква радиолокатори, които да установят параметрите на облаците, хора с конкретната подготовка, разрешение от военните за използване на въздушното пространство и т. н. Но ракетите не могат да се изстрелват над населени места, защото, след като свършат работата си, те се разпадат във въздуха и парчетата могат да нанесат щети в градовете. По тази причина и София не може да се защитава така. Подобно е и положението във Видин и покрай дунавските градове до Никопол. Няма как ракетите да бъдат пускани зад границата ни, въздушното пространство над Козлодуй също е забранено за полети и всъщност ракетните площадки там работят на „половин мощност". Когато облакът навлезе откъм Сърбия, ако вече е с готови градови зърна, агенцията не е в състояние да спре градушката. Ето и още един пример. Слой студен и влажен въздух се вдига от язовира в Монтанско. Облакът започва да се формира и от обикновен става градоносен. По това време, когато вече е засечен като потенциална база от локаторите, той се намира над град Монтана. Над населено място не може да се стреля с ракети. Когато излезе от района на града, градовите зърна в него са вече готови. И градушката пада. Затова и в защитените територии има градушки. 2002 година доказа ефективността на противоградовата защита в сравнение с незащитените територии.
Но какво става, когато година като тази се появи на хоризонта? Градушките следват една след друга, ракетите свършват бързо и... Организацията в агенцията е добра. Бюрокрацията обаче е голяма. Тъй като работата засега е все още сезонна (април-септември), когато на определени места, да речем, е вече ожънато, ракетите от затворената площадка се транспортират на друга, където са необходими. Но затова е нужен специален превоз и специално разрешение, понеже ракетите се водят от клас „взривни материали", макар да са много по-малко опасни от истинските взривни материали и при това да се пренасят в контейнери. На всяка площадка има по минимум 25 броя ракети. Но през тази година всички ракетни площадки работят и тъй като облаците се движат по така наречените „пътеки", при честата им поява минават над едни и същи места. Това става рядко, но всички изключения от правилото са се случили през 2002 година и очакват още до края й. Тогава ракетите на определени площадки свършват бързо.
А Агенцията за борба с градушките се финансира от държавата. И единствената възможност за изпреварващо финансиране е закупуването на ракети. Останалата сума от бюджета й се превежда всеки месец - за заплати, ток и т. н. А една ракета струва $300. За щастие всичките й компоненти се произвеждат в България. Но бюджетът на агенцията е 7 млн. лева. Досега са употребени близо 6, но има още един месец, който не предвещава нищо хубаво. А градовите зърна в един облак се образуват за 2 часа. За 2002 година до момента са обработени 630 облака. Но никой друг, освен държавата, не финансира организацията. Селскостопанските труженици сами трябва да застраховат земите си. Едва тогава могат да получат обезщетение, ако някое природно бедствие ги сполети. Държавата не иска да поеме и щетите от градушки, след като финансира агенцията. Застраховате-лите не искат да финансират агенцията, след като обезщетяват застраховалите се. И изглежда от този омагьосан кръг скоро няма да се излезе. Но застрахова-телите трябва да се замислят дали няма да спечелят, ако подпомагат агенцията, отколкото ще изгубят, ако изплащат обезщетения в години като тази. Защото целта на агенцията е да се разширява, да обхване все по-голяма част от територията на България, но освен това тя има и други възможности. През лятото например Изпълнителната агенция „Борба с градушките" (ИАБГ) може да стимулира валежите над за-сушливи райони. Във връзка с това последните 2 години ИАБГ съвместно с НИМХ провежда експерименти с цел стимулиране и преразпределение на валежи от конвек-тивни облаци. Очакваното увеличение на валежите от този тип облаци е около 16%-20%. По този начин от сезонна работата в агенцията ще се превърне в целогодишна, което ще отвори повече работни места и ще осигури целогодишно ангажиране на заетите в нея. Но засега това са само цели на бъдещето, защото финансите не достигат и разширението на агенцията върви бавно. А градушките не чакат никого.
Другата организация, която също осъществява контролно-превантивна дейност, е МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ (МОСВ). То не се занимава с последиците от бедствията, а се стреми да ги предотврати - провежда охраната и контрола в горите и водните площи на защитените територии: национални паркове с обща площ 193 097, 9 хектара и резервати с обща площ 76 979, 0 хектара. През 2000 година са регистрирани 27 пожара в защитените територии, а през 2001 г. - само 3. Това доказва мерките, предприети от МОСВ, след преживения огнен ад на 18-те пожара преди 2 години на територията на Национален парк „Централен Балкан". И въпреки това министерството не може да направи нищо, ако ние самите не пазим националното си богатство. Защото анализът на причините за възникването на пожарите показва, че повечето от тях са предизвикани от небрежността на посетителите. А пряко ангажираните посетители по регистриране и отчитане на пожарите в МОСВ и неговите регионални органи са недостатъчни. От друга страна, запалванията в националните паркове и резервати са особено опасни не само поради трудността за ранното им откриване (труднодостъпни планински терени и отсъствие на пътища), но и поради своите последствия - изключително бавно възстановяване на горските екосистеми. Затова всяка година МОСВ предприема превантивни мерки. Преди настъпване на пожароопасния сезон бе издадена заповед на министъра на околната среда и водите с набелязани мерки за предотвратяване на възникването и бързото ограничаване на пожарите в защитените територии.
Във връзка със заповедта бяха изпратени писма с предписания до всички кметове за недопускане на палежи на стърнища, слогове и други; проведоха се срещи със звена на Гражданска защита, Регионалните звена за пожарна и аварийна безопасност и други.
Чрез средствата за масово осведомяване населението бе информирано за пораженията от пожарите върху околната среда и за наказателните действия, които ще бъдат предприемани от служителите на Министерството на околната среда и водите и Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИ-ОСВ) спрямо нарушителите.
На РИОСВ бяха отпуснати средства от Националния фонд за опазване на околната среда за дооборудване на противопожарните депа, разположени в защитените територии. В националните паркове ежегодно се изготвят и утвърждават „Оперативни планове за борба с природните бедствия", където основно се разглеждат въпросите за превантивните действия, контрола, оповестяването и организацията по потушаване на пожарите.
Обобщеният отчет за контролната дейност и по-важните задачи, изпълнени от 15-те РИОСВ в периода 01. 08. 2002 г. - 01. 06. 2002 г., дава представа за дейността на МОСВ. В РИОСВ, Бургас, например са проведени 782 проверки, при които са съставени 95 акта, издадени са 93 наказателни постановления и 88 имуществени санкции. Проверени са 55 потенциално опасни язовира съвместно с представители на Гражданска защита и общините. Във Враца са извършени 508 проверки, съставени са 73 акта и са издадени 55 наказателни постановления. Въведени са в експлоатация склад и цех за преработка на радиоактивни отпадъци на територията на АЕЦ „Козлодуй". В началото на 2002 г. в РИОСВ, Пазарджик, е преустановено изтичането на оцветени отпадъчни води от „Завод за хартия -Белово" в едноименния град. В Пловдивско се отличават с високо самосъзнание, защото от 1055 проверки са съставени само 72 акта. Взети са превантивни мерки за предотвратяване на пожари в защитените територии и е осъществено взаимодействие с кметства и нестопански организации за формиране на доброволни групи за гасене на пожари. И това са само някои от успехите на МОСВ. Иначе регионалните му инспекции постоянно извършват комплексни проверки по спазването на екологичното законодателство от фирми и заводи, които могат да замърсят околната среда, провеждат залесявания, реконструират, модернизират и въвеждат в експлоатация пречиствателни станции и филтри, и т. н.
Не на последно място трябва да споменем, че тази година за пожароопасния сезон, който за високите планини е от 01. 07 до 31. 10. 2002 г. , са назначени с временни трудови договори пожаронаблюдатели във всички резервати и национални паркове, които оглеждат небето над защитените територии за следи от дим и огън.
За по-добра оперативност например в Национален парк „Централен Балкан" управата му поддържа трайни контакти с Общинските постоянни комисии за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи, със структурите на Държавна агенция „Гражданска защита", с кметовете на общините и кметствата от крайпарковата територия. Координацията на силите е разчетена в специален годишен оперативен план за борба с природните бедствия на територията на Н П „Централен Балкан". Това помогна въз- никналите три пожара в началото на 2002 г. - в местността „Козя стена", „Момина могила" и „Равна река", да бъдат овладени.
ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА" изпълнява както превантивна, така и оперативна роля. Тя следи обстановката в страната и информира с бюлетин правителството каква е тя. Средно за една година се случват около 25 000 - 30 000 инцидента, при които загиват от 1200 до 1500 души и други 10 000 ранени. Най-голям е делът на пътнотранспортните произшествия. До 01. 07. 2002 г. са възникнали 16 000 инцидента, като се има предвид, че едно събитие се счита за една бройка, а то може да продължи 1 ден, 5 дена или много повече (наводнения, пожари), или пък да се ограничи в рамките на 1 час или 10 минути (градушка, ПТП и др.). Когато настъпи природно бедствие, редът за действие е първо да 1% вземат мерки за спасяването на хората, после да се направи оценка на щетите и да се съгласуват действия за възстановяване и обезщетяване на пострадало- то имущество. Правителствената комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи (ПКЗНБАК) има фонд от 50 млн. лв., от които могат да се отпускат средства за компенсиране на щетите. Редът за обезщетяване е кметът на засегнатия район да сформира комисия, която да направи количествено-стойностна оценка на разрушенията, да изготви доклад, който кметът да подаде до председателя на Постоянната комисия за защита на населението. Там искът се разглежда и ако има съмнения за зави-шаване на сумите за обезщетение, се изпращат специалисти, които да докажат или отрекат редовността на иска. Такива специалисти се изпращат на място и след всяко по-голямо бедствие или катастрофа от природен характер. Комисията взема решение и отпуска необходимите средства. Така кметът се превръща в инвеститор, който накрая дава отчет за изразходваните суми. По Закона за застраховането държавната собственост се застрахова задължително. Затова, когато й се нанесат щети от природен характер, тя се обезщетява. Поради тази причина единият от членовете на правителствената комисия е Данчо Данчев, изпълнителен директор на „ДЗИ-Общо застраховане" АД, който представя застрахователния бранш. Досега са изплатени 25 млн. лв. за компенсиране на щети на 136 обекта в 37 общини.
Във всички областни градове има оперативни планове за действие при бедствия, аварии и катастрофи. Бях при г-н Николов, председател на Държавната агенция „Гражданска защита" точно по времето, когато приливната вълна по Дунав пътуваше през Сърбия към България. Критичното ниво при нас е 8 метра. А реалното преди 2 седмици се движеше около 520-560 см. Според вече правилната прогноза на хидролозите то щеше да се вдига до 24. 08 и можеше да достигне най-много 7 метра. Въпреки това във Видин и другите крайдунавски градове бяха извадили плановете и се подготвяха. По принцип предварително са уредени въпросите с чувалите с пясък, кой ще ги пълни и как ще се превозват до брега. Започна и проверка на дигите. Язовирите край Дунава не бяха пълни и при нужда можеха да поемат още вода. Не такова обаче беше положението във Велико Търново, когато на 30. 05 се изляха 140 литра на квадратен метър. След оценка на щетите там първоначално са отпуснати 920 000, а после още 211 000 лв. за възстановяване на пораженията. Сложен се оказа и случаят в село Присово, община Дебелец. Поради немарливо стопанисване изпускателят на язовира до селото не работел. Наложило се от Гражданска защита да пратят водолази, които да го отворят, тъй като водата в язовира заплашвала да прелее.
Поради балканския ни манталитет, че „това няма да ми се случи", голяма част от хората не се застраховат. Когато обаче падне градушката или изгори къщата, се хващаме за главата. Държавата не може да обезщетява и частната собственост, при положение че обезщетява държавната. Това обаче не означава да оставим пострадалите на улицата, казва г-н Николов. Идеята му е да се създадат застрахователни пулове, които при големи бедствия (като наводнението в Чехия и Германия напр. ( да помогнат на държавата и по този начин на хората за ликвидиране на последиците от природни бедствия. Това може да стане чрез задължително застраховане, както е за автомобилите в момента. Да се дава по 1 лв. или дори по-малко на година, при което парите да не отиват в бюджета, а в застрахователния пул. И като се случи голямо бедствие, средствата да са налице и да могат да се вземат веднага.
Защото, когато възникна смерч на територията на район „Овча купел" в кв. „Горна баня" на 07. 08. 2002 г., пострадаха главно частни жилища и почти никаква общинска собственост, ако не се смятат няколкото дървета, които вятърът изкорени, но това е растителен материал, които бързо се възстановява. Ураганът, придружен с проливен дъжд, разразил се внезапно около 15. 00 ч, трае кратко, но остава 33 жилищни сгради с повредени дъсчени обшивки.скъсани асфалтови мушами, разбити челни дъски, отнесени олуци и множество счупени керемиди. Веднага е сформирана комисия за оценка на щетите, която от 08 до 10. 08 2002 г. обследва и констатира пораженията, изготвя доклад за последиците от бедствието и преценява необходимите средства за ликвидирането им. Още същия ден екипи на „Електроснабдяване" АД, Противопожарната защита и фирма „Софийска вода" започват спешни аварийно-възстановителни работи по възстановяване на прекъснатото електрозахранване, разчистване на улиците с масов градски транспорт от изкоренени дървета и отнесени от покривите материали и възстановяване на захранването с вода. Искът, подаден от зам. -кмета Любомир Донев чрез Постоянната столична комисия за защита на населението до ПКЗНБАК към Министерския съвет, възлиза на 27 337 лв.
Когато някъде се случи нещо, първи на мястото пристигат екипите на НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ПО ПОЖАРНА И АВАРИЙНА БЕЗОПАСНОСТ (НСПАБ). Те са в състояние до 1 минута да изпратят автомобил с необходимото оборудване, който до 10-12 минути в населено място пристига в засегнатия район. При кризисни ситуации 70% от участниците в спасителните операции са от противопожарната защита. Затова 40% от състава им е преминал курс по оказване на първа помощ, а често с тях идва и линейка за пострадалите. Едва по-късно идват останалите организации, които поемат вече нещата в свои ръце часове след началото на инцидента. Но за да бъдат по-ефективни от противопожарната защита, се нуждаят от нови коли. От 15 години службата не е получавала нов автомобил, въпреки тежките случаи, с които е принудена да се справя. Ще напомним само, че нови коли получиха и полицията, и „Бърза помощ". А когато някъде се случи нещо, НСПАБ е насреща. И не само когато възникнат пожари. Аварийно-спасителният сектор реагира на всякакви повиквания - наводнения, земетресения, заводски аварии, пътнотранспортни произшествия и т. н. Но имат само 2 автомобила, оборудвани специално със съоръжения за аварийно-спасителна дейност - един в София и един в Пловдив; на всички други повиквания се отзовават с пожарните коли. Нуждаят се от още 8 или 10 автомобила, които при правилно разпределение ще припокрият отделните региони в страната и така във всеки ще има по 1 автомобил. Проблемът е, че цената му е около 300 000 лв. и това се оказва непосилно за бюджета, каквато организация е НСПАБ, казва началникът на сектор аварийно-спасителна дейност към НСПАБ Иван Видоловски. Разбира се, при големи бедствия, каквито бяха пожарите през 2000 г. и природните бедствия тази година, всички звена на НСПАБ поддържат връзка помежду си и с регионалните структури и може да се пренасочи свободна техника от съседните незасегнати региони към нуждаещите се. Така на 30. 05. 2002 г. в 14. 30 ч на територията на Великотърновска област започва да вали силен дъжд. При продължителния валеж са паднали около 140 л на кв. м.
Улиците са залети, като на места нивото на водата е над 1 метър. Отводнителните шахти са затлачени и не могат да поемат голямото количество вода. Разрушени са множество тротоари и пътни настилки. На много места се образуват свлачища. Има паднали дървета и е спряно движението по пътищата В. Търново-Дебелец, В. Търново-Арбанаси и пътя до Великотърновския университет. Получени са множество съобщения за наводнения, проблеми с ел. захранването на обществени и жилищни сгради, застрашени са деца и граждани.
За овладяване на създалата се критична и бедствена ситуация под ръководството на директора на НСПАБ, началника на Централния оперативен щаб са предислоцирани от съседните региони допълнителни сили и средства. За ликвидиране на последствията от наводненията в района на Регионалното звено по пожарна и аварийна безопасност (РЗПАБ), Велико Търново, са работили 157 служители, 16 противопожарни и аварийно-спасителни коли и 10 помпи.
Отчетът за изтеклото шестмесечие на 2002 г. показва колко често специализираните звена на НСПАБ са участвали за ликвидиране на производствени, пътнотранспортни и бедствени ситуации. Така на 25. 01. 2002 г. в 7. 30 ч в Регионалната служба по противопожарна и аварийна безопасност (РСПАБ), Горна Оряховица, е получено съобщение от ръководител полети при РВД, гр. Горна Оряховица, че самолет „Чесна" 417 е загубен от радара и вероятно е паднал между селата Правда и Първомайци. Два противопожарни автомобила заминават за оказания район да търсят катастрофиралия самолет. Метеорологичните условия са изключително сложни - гъста мъгла с видимост 5-10 м и поледица. Началникът на РЗПАБ разпорежда за произшествието да замине аварийно-спасителен автомобил. След получена информация от служител на БДЖ дежурните екипи намират самолета. Той е разделен на две части, лявото му крило и двигателят са на разстояние около 250 метра от останалите му части. На около 100 метра от произшествието намират единия пилот и му оказват първа медицинска помощ, като същевременно по станцията е извикана линейка. Началникът на дежурната смяна намира втория пилот на около 40 метра от катастрофиралия самолет и установява, че същият е контактен и се оплаква от силни болки в гърба и сърцето и не може да се движи. След като му е оказана първа медицинска помощ, е сложен на носилка от противопожарен автомобил и изнесен до линейката. Разлят е около 800 литра
бензин. За недопускане на евентуално запалване районът е обезопасен и е оставен на дежурство един противопожарен автомобил.
На 11. 01. 2002 г. в 12. 50 ч на пътя Благоевград-КПП, с. Логодаш, община Благоевград, възниква пътнотранспортно произшествие при движение на колона от 8 автоцистерни натоварени с керосин. Поради неспазване на дистанция движещият се втори в автоколоната автомобил се удря в автомобила пред него, при което се счупва основата на изпускателния тръбопровод на цистерната. Започва интензивен теч на керосин. За авари- ята   е   съобщено   в   РСПАБ-Благоевград.
При пристигането на дежурните екипи авариралият автомобил е спрял на 10 метра встрани от пътното платно и от цистерната изтича керосин в съседна нива. С две пенопро-водни линии се покрива разливът в нивата и на пътя. Поради липса на технически средства за отстраняване на аварията, той не е спрян и след около 20 минути 30 куб. м изтичат, като на пътното платно се образува разлив на разстояние 1 километър. За ограничение на разлива замърсените участъци от пътя са опесъчени. МОСВ взима спешни мерки по почистване на засегнатите земеделски земи и крайпътни ивици. Извършена е рекултивизация. Предотвратено е замърсяването на подземните води и питейно-битовите кладенци в района.
Взаимодействието на отделните служби в случая, подчинени на отделни министерства, е впечатляващо. Всеки си върши работата и главен път Е-79 скоро е отворен отново. Но навярно едно изречение прави впечатление - „Поради липса на технически средства, разливът не е спрян..." Тук е мястото да намесим застрахователите. Често НСПАБ се отзовава на повиквания за опасност от силно наклонило се дърво например, което може да падне и да нанесе щети. То бива отрязано и с това опасността изчезва. За да се извърши операцията обаче, която в много случаи не е толкова проста, се изисква подходящ автомобил със стълба, човек с опит, моторна резачка и т. н. А НСПАБ е бюджетна организация и никой от частния бранш не й помага. А именно те най-често я викат. По този начин служителите на противопожарната защита помагат на застрахователите да не платят обезщетенията, които иначе биха дължали на собствениците на обектите в близост до наклоненото дърво, които то би могло да засегне, ако падне. Време е и застрахователите да помислят за НСПАБ. Да отделят средства, с които да ги подпомогнат, за да могат те да закупят необходимата техника и така да действат по-ефективно при подобни ситуации. Инвестицията на застрахователите сега в НСПАБ ще им спести пари за обезщетения в бъдеще.
Защото само за изминалото шестмесечие РСПАБ са участвали в 1486 аварийно-спасителни операции. От тях най-голям е броят на наводнявани-ята, катастрофите и оказване на съдействие на МВР. Следват операциите, свързани с водоснабдявания, спасяване на хора и аварии. В сравнение с миналото полугодие се забелязва голямо нарастване на отводнителните операции (274 в периода 01. 06-31.12. 2001 г. и 424 в периода 01. 01. -01. 06. 2002 г. дължащо се на климатичните особености през настоящата година. Нараснал е и броят на операциите по спасяването на хора, отстраняване на опасни предмети и други. Опит в спасяването на хора има и ВОЕННОМЕДИЦИНСКИЯТ ОТРЯД ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ КЪМ ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ С РЪКОВОДИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ. Той е участвал и при земетресението в Турция през 2000 г. При подобни бедствия има много пострадали в един момент, при което са необходими бързи действия. Практиката е показала, че при такива ситуации трябва да се действа на принципите на военната медицина. И без това районът след бедствие прилича на бойно поле. Болните се сортират и им се оказва помощ по жизнени показатели. Разпъват се палатки и се правят лазарети. Въпросът е да се стабилизира състоянието на пациента, за да може да бъде транспортиран до специализирано болнично заведение.
В цял свят военните формирования се използват при бедствени ситуации - EMIR във Франция, ЕМАТ в Испания, FASTT в САЩ и т. н. Това са специализирани звена към полеви болници, които с въздушен или наземен транспорт пристигат на местопроизшествието, оказват първа помощ на пострадалите и ги извеждат от засегнатия район. ВМОБР може да окаже съдействие навсякъде и да помогне на всеки, осъществяващ операции по спасяването на хора и ликвидирането на последствията от бедствия и аварии.