От 2012 г. Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили стъпват на 73 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области
През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо
възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция,
позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията остават, а пропастта между столицата и останалата част от страната, между големите и малките, между развитите
и бедните, между северните и южните области не се свива значително.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, Габрово и Стара
Загора, туризмът в Бургас, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие.
Сериозно предизвикателство, включително в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се благоприятни миграционни процеси, но общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие
поставя под въпрос бъдещето на регионалното развитие. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за обръщането му са необходими визия и време, механичният прираст може да
се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население, повишаване на заетостта и доходите. Докато икономиките на столицата, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите, сред
много от другите лидери – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – индустрията е най-големият източник на благосъстояние. Като фактор, ограничаващ инвестициите и заетостта, изпъква слабото
образование. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование. В
същото време в някои области броят на хората с основно и по-ниско образование и с почти невъзможна реализация на пазара на труда остава голям. Резултатите на национални външни оценявания и на
зрелостните изпити и през тази година не дават поводи за оптимизъм. Особено притеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава ¼ в шест области
(Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне "Среден" 3,00.
Все пак дългогодишното наблюдение на данни и анализът на регионалните тенденции и успешни примери показват, че няма непреодолими бариери пред икономическото и социалното преобразяване на местно
ниво. Потенциалът за активизиране на инвестициите, стопанската активност и създаването на привлекателни работни места зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от амбицията,
усилията, правомощията и финансовата независимост на местните власти.
Фокус на тазгодишните "Регионални профили" е борбата с корупцията на местно ниво. Емпиричното изследването на ИПИ чрез запитвания до общините по реда на ЗДОИ показва, че административните форми на
борба с корупцията сред служителите в местната администрация не работят задоволително и оставят впечатление, че такъв проблем не съществува. В много малко случаи се подават сигнали към местните
комисии за борба с корупцията и почти липсват данни за нарушения. Възможните решения на проблема са или запазване на настоящия децентрализиран модел при по-широки правомощия на централната комисия
за борба с корупцията да се намесва, проверява служителите и налага санкции, или връщане към централизирания модел, действал до отмяната на предходния закон.
Ето още данни за гадовете и областите:
Разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) между областите продължава да е крайно неравномерно и в първата година на възстановяване на националната икономика след пандемията от Ковид-19.
Столицата запазва своето водещо място с 59 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, или 43% от общия за страната. Втората икономика е тази на Пловдив, която вече надхвърля 10 млрд. лв. БВП, или 7,4% от
този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 млрд. лв.), Бургас (6,5 млрд. лв.) и Стара Загора (6,2 млрд. лв.). Все още има области, като Видин, Силистра, Кюстендил, Перник и Смолян, чиито
икономики са под границата от 1 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. В средната част на класацията Русе отново с малко задминава по общ размер на икономиката тази на Велико Търново, а благодарение на
силното си индустриално развитие София (област) вече се доближава до водещите пет области. Неравномерното разпределение на БВП на човек от населението ясно показва голямата разлика между столицата
и всички останали области. През 2021 г. в София (столица) той е 45 хил. лв. – това е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност (20,2 хил. лв. на човек).
С близки до средния БВП се нареждат Стара Загора (20,2 хил. лв. на човек), София (19,3 хил. лв. на човек) и Варна (17,9 хил. лв. на човек). Известни размествания обаче има в дъното на класацията,
като с най-ниска степен на икономическо развитие в страната вече е област Хасково (9,8 хил. лв. на човек), следвана от Силистра (10 хил. лв. на човек) и Сливен (10,5 хил. лв. на човек). Разликите
между по-слабо развитите области са относително малки, като цели 17 области са с БВП на човек от населението под 13 хил. лева. Малкото отстояние означава, че настоящото подреждане отразява
различните темпове на растеж в годината на възстановяване след пандемията и изглежда много вероятно през следващите години то да се промени отново.
Брутната добавена стойност на човек от населението варира от почти 41 хил. лв. в столицата до малко над 9 хил. лв. в област Хасково. Отрасловото и разпределение позволява ясно да се диференцират
моделите на развитие на различните райони на страната. С най-силен превес на услугите е икономиката на столицата, където те съставляват 87% от добавената стойност, а същевременно земеделският
сектор практически отсъства. С висок дял на услугите, отчасти благодарение на бързото възстановяване на туризма след локдауните, са също и областите Бургас (78%) и Варна (72%).
В областите с най-висока добавена стойност на човек от населението след столицата значима роля има индустрията. В Стара Загора (53% добавена стойност в индустрията) и Враца (52%) това е най-вече
производството на електроенергия. С най-висок дял на индустрията (54%) се отличава област София, в която са разположени бързо развиващите се индустриални зони около столицата, както и силните
местни икономики на Средногорието. Същевременно икономически по-слабо развитите области се характеризират с по-високи дялове на селското стопанство – в Силистра то съставлява 27% от добавената
стойност, в Добрич – 21%, в Разград – 20%. Видимо свързана със степента на икономическо развитие е и инвестиционната активност в регионите. Към 2021 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с
натрупване отбелязват ръст спрямо предишната година в почти всички области, но остават съсредоточени най-вече във водещите регионални икономики. Претеглени спрямо населението, най-много ПЧИ има в
столицата (11,2 хил. евро), следвана от областите София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро). В редица области – Велико Търново, Кюстендил, Ямбол, Силистра, Монтана – нивото на чуждестранните
инвестиции остава под 500 евро на човек от населението. Въпреки че на национално ниво се наблюдава значителен спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, това се дължи преди
всичко на свиване на инвестиционната активност в столицата през 2021 година. Въпреки това София (столица) остава с най-високите инвестиционни разходи в рамките на годината (7,8 хил. лв. на човек от
населението), следвана от областите Пловдив (3,3 хил. лв.) и София (област) с 3,2 хил. лева.
Възстановяването на регионалните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 г., като в 24 от 28-те области се наблюдава увеличаване на коефициента на заетост на 15–64-годишните. В няколко
области заетостта вече надвишава и нивата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развитието на пазара на труда – в столицата заетостта достига 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора –
75,0%. Варна отбелязва и най-голямото повишение на заетостта спрямо 2019 г. – с цели 7,6 пункта, като за разлика от повечето области при нея няма и видими спадове в хода на пандемията и
локдауните.
С над 70% заетост вече са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София (област). Заетостта в икономически по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е
едва 56% сред населението в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%, в Търговище и Плевен – 62%. Притеснително е и обстоятелството, че на фона на експанзията на трудовия пазар
в почти цялата страна има области, в които заетостта се свива. Това се наблюдава най-отчетливо в Перник (–2 пр.п. спрямо 2021 г.), където конкуренцията с големия пазар на труда в София затруднява
създаването на нови местни работни места, както и в Сливен (–1,9 пр.п.) и във Велико Търново (–1 пр.п.).
Измерената от Агенция по заетостта безработица сочи към стабилизиране на пазара на труда в повечето области. След краткия шок през 2020 г. в почти всички области през 2022 г. няма особени промени
спрямо предишната година. Най-сериозно увеличение на регистрираната от бюрата по труда безработица има във Видин (1,8 пр.п.), Смолян (1,4 пр.п.) и Добрич (1,3 пр.п.), най-бързо свиване – във Варна
и Бургас
(с по –0,7 пр.п.), в резултат най-вече на повишеното търсене на работници в туризма. И от гледна точка на безработицата между областите също се наблюдават големи различия – докато в столицата тя
вече е свита до 1,6% от населението на 15–64 години, а във Варна – до 3,2%, то във Видин делът на безработните е над 14%, а в Монтана – почти 12%.
Почти двойна остава разликата между лидера по заплащане София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато средната заплата в столицата се доближава до 2700 лв.,
възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са около 1300 хил. лв. на месец. Относително високо – около 1800 хил. лв. месечно – е заплащането в София (област), Варна,
Стара Загора и Враца, като в последните две значителна роля за това имат високите заплати в енергийния сектор. Ако съдим по настоящата динамика, големите отстояния в средните заплати ще се запазват
и занапред. Областите с най-висок ръст на годишна база са със средно към високо заплащане – до 16% в Русе и Пазарджик и 14% в столицата. Единственото изключение е Габрово, където годишното
повишение е едва 6%. За сметка на това увеличението на възнагражденията в областите с по-ниски заплати е по-ограничено – в повечето случаи около 9–10%, а най-ниско е то в Силистра – едва 4% на
годишна база.
