Притежателите на големи номинали ще държат реституционните книжа докато цената не стане 45%
Изминалата 2003 г. не беше щастлива за стотиците хиляди притежатели на компенсаторни инструменти. Защото, когато фактите говорят, управляващите трябва да свалят розовите си очила. По данни от централния депозитар неизползваните реституционни книжа в обръщение са 920 милиона лева, толкова, колкото бяха и преди година.
Въпреки че Агенцията за приватизация листва на борсата акции на 100 дружества в различни пулове, за 365 дни бяха продадени акциите на едва 39 компании, а за тях бяха похарчени компенсаторки за 285
милиона лева.Още 70 милиона лева в “хартийки” бяха използвани за плащания по стари приватизационни сделки и лихви по ЗУНК.
Общо през Централния регистър за компенсаторни инструменти бяха заприходени 1.275 милиарда лева от тези книжа, като остават да се търгуват на пода на борсата 72% от всичките. Предизборните обещания
на юпитата обаче бяха, че ще решат проблема за година, най-много година и половина. Вече изминаха две години и половина от тяхното управление. Любопитно е, че от занулените досега 355 милиона лева
в компенсаторки близо две трети от използваните книжа бяха предварително закупени на ниски цени от банки, инвестиционни посредници и спекуланти.
Повече от 16 месеца компенсаторките се търгуват на пода на Българска фондова борса – София. Реституционните книжа пуснаха своите борсови корени, като бяха възприети и от някои инвеститори, купуващи пакети от атрактивни фирми. Ако се направи сравнение с псевдопазара от “синьото” време, ще се установят някои предимства на тази търговия. Това са по-голямата прозрачност и равнопоставеност на сделките, както и минималната възможност за вклиняването на пазара на фалшиви компенсаторки. Основният проблем остава пускането на минимални държавни активи, което неминуемо се отразява негативно на цените на компенсаторките на левовия сегмент. Защото истински пазар ще има тогава, когато срещу масата от 920 милиона лева в реституционни книжа, на тезгяха се предложат приблизително толкова активи. Тогава ще се оцени реалната стойност на компенсаторките. Засега обаче това желание остава само в сферата на пожеланията. Докато настоящето е на принципа на час по лъжичка за борсовата приватизация.
Повече от половината от първособствениците на компенсаторни инструменти не се доверяват на приказките за предимствата, които предлага търговията на борсата. Хората държат под дюшеците си временните удостоверения и не сключват договори с лицензираните инвестиционни посредници, без които е невъзможен този пазар. Хилядите ограбени в миналото граждани дълго чакаха чиновниците от областните управи и поземлените комисии да вкарат книжата им в електронния регистър. А има и други случаи на бюрократично безобразие към първособствениците.
Миналата година започна с екшън наддаване за мажоритарния пакет на курорта “Св.св. Константин и Елена”.Две мощни групировки спориха за 72% от тези акции, като минималната цена на една от тях беше нечуваните 350 лева в компенсаторки. Въпреки изразения песимизъм от някои експерти, имаше сериозно наддаване. Спечели могъща варненска фирма, която купи курорта за 66.802 милиона компенсаторни лева. Единствено “Монитор” позна приблизителната цена на курорта, и то 45 дни по-рано. Но този огромен обем в компенсаторки не се търсеше от купувача а нормалния левов пазар, а беше прибран на блоковия сегмент от банки, закупили ги навремето за 13-18 стотинки за лев. Отлично осведомени източници издадоха, че дори “депата” от банката е изтъргувана на над 30% от номинала, което беше и блоковия пик за годината.
Следващите месеци бяха за т.нар. малки пулове, част от които бяха борсовото разочарование, поради процедурни недоразумения. Някои рискуващи брокери и малцина първособственици реализираха висока доходност, след купуването на минимални цени на няколко оказали се изключително печеливши акции. Емблематичен пример е “Алкомет” (Шумен), където бе постигната доходност за богоизбрани – 150% от номинала на книжата.
През април м.г. бяха листвани на борсата акциите на пул “Енергетика”, но вместо очакваните апетитни пакети от електроразпределителните дружества, бяха включени енергоремонтни фирми и ТЕЦ “Марица 3”. Именно за димитровградския ТЕЦ беше второто екшън-наддаване за 2003 г. И тук борсовия принцип беше всичко или нищо. За акциите на ТЕЦ-а се платиха над 26 млн.лв. в компенсаторни инструменти, колкото вестник “Монитор” прогнозира дни по-рано.
Сензационно след провала на продажбата на мажоритарния пакет на “Булгартабак” холдинг, се взе решение 12,838% от капитала му да се листват на борсата срещу КИ. На шест етапа бяха пуснати 945 804 броя акции на тютюневия холдинг, за които се използваха 79,5 млн.лв. екзотични книжа. Но вместо предварително обявените чужди инвеститори, акциите от БТК преминаха в ръцете на няколко наши банки, разполагащи с евтини депа с КИ. Отличен удар направиха и някои смели притежатели на “Мики-маус парите”, които купиха на минимални цени от тютюневите акции. Дори в определен пик доходността им достигна 45-47% от номинала! А това е основната мечта на повечето първособстеници на компенсаторки.
А през миналото лято на горещата сцена на борсата се появиха акциите на ДЗИ (20%) и “Проучване и добив на нефт и газ” (49%). Мнозина си спомнят думи на различни отговорни фактори, които твърдяха, че акциите на ДЗИ ще се листват първо на Лондонската борса, а по-късно на Софийската и се оказаха лоши пророци. През август миналата година имаше бой с компенсаторки за акциите на застрахователното дружество, защото това беше отлична инвестиция. Част от притежателите на книжата реализираха доходност от близо 40% от стойността им. Съжаление за колебаещите се! И след като депата с компенсаторки се изпразниха, сякаш настъпи новото време на този пазар.
По сценарий през есента се получи вакуума за борсовата приватизация с КИ. Изнервени от случващото се граждани биха тревога, че реституционните книжа остават без покритие, което е чиста проба манипулация на пазара. За четири месеца се занулиха само 22 млн.лв. в КИ, което е 2,4% от общото количество “хартийки” в обръщение. При запазване на есенните темпове за компенсаторна жътва, държавния дълг към притежателите им ще се заличи след 14 години!
Цените на левовия сегмент на компенсаторки се движеха през 2003 г. в тесни граници – минимум – 20,7%, а максимума – 25%. Гражданите с по-едри номинали очакват цени от 35-45% от стойността им, за да се запътят да продават на борсата. Ако не, ще чакат светлото бъдеще след приемането ни в ЕС.
Ситуацията на компенсаторния фронт коренно ще се промени, когато на борсата се гмурнат 30% от акциите на БМФ и 20% дял от БТК. Светлинка в тунела е решението на Съвета на директорите на БФБ-София да регистрира акциите на “БМФ” ЕАД – Варна, капиталът на параходството е 109 020 860 лв., разпределен между 10902086 броя акции с номинална стойност за всяка по 10 лева. Има вариант продажбата на миноритарния пакет – срещу компенсаторки да предхожда касовата сделка на мажоритарния дял на БМФ. Според експерти има основание да се счита, че до три месеца БМФ ще обере над 100 млн.лв. от компенсаторното море. Това неминуемо ще доведе и до повишаване на цените на левовия сегмент на КИ.
Още по-ключова роля за бъдещето на компенсаторния пазар играе дългоочакваното листване на 20% от БТК на борсата. Надали това ще е факт преди продажбата на мажоритарния дял на телекомуникационния гигант, която е в ръцете на политическите брокери. Решението на листването на БТК рязко ще повиши интереса към екзотичния пазар. А “черешката” на борсовата торта ще унищожи половината от незанулените реституционни книжа. И чрез мощните парични вложения на чужди финансови групировки ще взривят до черешова задушница цените до 35-50%. С което златните сънища на хилядите първособственици след десетилетие търпения ще станат реалност. А дотогава хората трябва да преглътнат, че скоро на борсата ще липсват акциите на пул “Металик”, прекръстен от зевзеци на “Метални отпадъци”, който ще обере от пазара смешните 1/10 от процента от всичките книжа.
Все по-ясно се задава 1 януари 2007 г. Денят, в който България вероятно ще стане част от Европейския съюз. Но преди това правителството трябва да е изпълнило резолюция 1096 от ПАСЕ от 1996 г. В този документ се казва, че за приемането ни в ЕС е нужно реституцията да е приключила на 100%. Откъдето следва, че ако има неизползвани КИ в обръщение “хартийките” ще се признаят за държавни ценни книжа. И цените на левовия сегмент ще достигнат вероятно над 60%!
Наличните непарични инструменти са за 972 милиона лева номинал
972,79 млн. лв. е номиналът на трите вида компенсаторни инструменти до 5 януари. Това сочат данните на Българската фондова борса, публикувани в системата за интернет въвеждане на оферти COBOS. Според тях само през последната работна седмица на 2003 г., номиналът на компенсаторките е намалял с 3,5 млн. лв. Общо използваните непарични платежни инструменти са за над 5,5 млн. лв. номинал, но намалението на цифрата на компенсаторките в обръщение е само 3,5 млн. лв. номинал, тъй като през периода е продължило вписването в регистъра на нови партиди компенсаторки.
2,48 млн. лв. от поименни компенсационни бонове са били използвани в приватизацията на акции от пул "Българска захар", сочат още данните на COBOS. Според тях през миналата година над 3 млн. лв. от компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи пък са били използвани в големи сделки за плащане на просрочени лихви по ЗУНК задължения.
Цифрата на издадените инвестиционни бонове остава неизменна от началото на борсовата им търговия преди малко повече от месец 134,1. Очаква се тяхната наличност да се намали, след проведените два
търга на фондовата борса за продажба на държавни акции и дялове от 87-те ООД и разиграните пакети от 432 фирми на Централизирания публичен търг вчера.
