Добри перспективи се очакват в сферата на услугите, строителната индустрия и капиталоемките производства
Страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са най-добре представящите се в областта на международната търговия в последното десетилетие. За този период те успяха да удвоят пазарния си дял в световния внос до 4%. Подобен забележителен растеж се отбелязва и като пазарен дял в общия внос на 15-те „стари” страни-членки на Европейския съюз (ЕС15). В момента страните от ЦИЕ доставят 8% от вноса в ЕС15 и ясно се очертават като основното производствено звено за „стара” Европа. ези постижения са резултат от успешните всеобхватни структурни промени, се казва в последния отраслов анализ на пазарите на ЦИЕ, изготвен от направлението на УниКредит Груп за изследвания на Нова Европа (UniCredit New Europe Research Network). През последните години международната специализация и структура на производство в страните от ЦИЕ претърпя значителна промяна – от по-традиционни сектори към нови средно- и високотехнологични производства. За периода 1995-2005 г. страните от ЦИЕ придобиха нови сравнителни предимства в производствената сфера, които изискват експертни технологични познания, каквото е например производството на транспортно оборудване (например автомобилни части, включително и резервни части, кораби, локомотиви и др.), както и електрическо и оптично оборудване (например електрически мотори, радио/телевизионно оборудване, оптични и медицински инструменти, компютри и др.) Тези сектори ясно се очертават и на местния пазар. Обемът им в общата произведена продукция се увеличи от 13% през 1995 г. на 23% през 2005 г. Тенденцията е особено добре откроена в Централна Европа. От друга страна, повече традиционни сектори като хранително-вкусовата, текстилната и кожарската индустрия губят почва, заради нарастващата конкуренция от развиващи се икономики с ниски производствени разходи. Чуждестранните инвестиции имат значителна роля в реализирането на тези структурни промени чрез засилване на сравнителните предимства на региона. „Секторите с най-силни преки чуждестранни инвестиции са секторите с най-високи постижения по отношение на придобиването на международни пазарни дялове. Тук има ясно изразена взаимовръзка”, смята Йохан Щробл, главен финансов директор на направлението за ЦИЕ на УниКредит Груп.
Страните от ЦИЕ си спечелиха конкурентно предимство като производствени райони, както може да се види от нарастващото им значение в международната търговия и силните потоци от преки чуждестранни инвестиции към тях.
В последно време дори забележителните резултати, постигнати от китайските производители, които успяха да утроят дела си в международната търговия за сравнително кратък период, не са пречка за бъдещите възможности за растеж в ЦИЕ. Състезанието между Китай и страните от ЦИЕ на европейските пазари показва ясно изразени разлики: докато Китай съсредоточава износа си в трудоемки сектори като текстил и кожарство и си спечели конкурентни позиции в няколко капиталоемки сфери като електроника (по-специално в производството на части за компютри), то износът на страните от ЦИЕ покрива различен спектър от индустрии, в които основния дял са средно- и високотехнологичните отрасли.
От 2000 г. досега страните от ЦИЕ значително увеличиха дела си в международната търговия в машиностроенето и производството на оборудване (+ 4% увеличение), каучук и синтетични материали (+ 5.4%),
транспортно оборудване (+ 2.7%), електрическо оборудване (+ 3.5%), дървени материали (+ 4.4%).
"Този напредък ясно показва, че страните от Централна и Източна Европа твърдо заемат позиции в резултат на тяхната гъвкавост, стабилност и ноу-хау. Традиционно в тези държави се набляга на
образованието и качеството на местната оперативна среда. Поради тази причина тези страни все повече привличат и ще привличат компании, предлагащи капиталоемки продукти, които изискват стабилни
познания и образование, отколкото да търсят най-ниските производствени разходи в далечния Изток”, смята Дебора Револтела, главен икономист на УниКредит Груп за ЦИЕ. Географската близост прави
страните от ЦИЕ идеални терени за създаване на производствени центрове, които да обслужват целия европейски пазар, както показва например производството на автомобили.
Има няколко причини, поради които чуждестранните компании започват дейност в региона на ЦИЕ. Но тъй като това не е хомогенен регион, причините са различни в различните държави. В Чехия и Словакия
например, ясното предимство е в създадената бизнес среда. В Турция и Полша инвеститорите вземат в предвид и размера и възможностите, които им дава в допълнение големият местен пазар, докато за
България и Румъния причините са все още сравнително ниските разходи за труда в условията на стабилна и динамична среда със силни индустриални традиции и образована работна сила.
“Фактори като размера на местния пазар, близостта до ЕС, възможността за изграждане на пан-Европейски производствени центрове, както и образованата и динамична работна сила в благоприятна за
бизнеса среда, ще са в основата на бъдещия растеж на ЦИЕ. Предизвикателството сега е да се запази и развие натрупаната инерция”, смята Йохан Щробл.
“В следващите няколко години очакваме да видим ръст над средния в капиталоемките отрасли. Най-голяма роля в този ръст ще имат технологичните сектори като производството на електрическо и оптично
оборудване и транспорт”, смята Дебора Револтела. Региона на ЦИЕ вече се превърна в производствена зона за целия европейски пазар по отношение на производството на автомобили – „Фиат” се произвежда
в Полша, „Фолксваген” се прави в Полша и Словакия, „Ауди” – в Унгария, „Шкода”, „Тойота” и „Хюндай” в
Чехия, „Киа” и „Пежо-Ситроен” в Словакия. „Рено” пък има фабрика в Румъния и навлиза в Турция.
Особено благоприятни са очакванията за строителната индустрия, тъй като положителните тенденции там ще бъдат подкрепени от множество инфраструктурни проекти. Според икономистите на УниКредит Груп за ЦИЕ, ръстът в строителството ще е 9% за региона като цяло.
Може да се очаква, че доброто развитие на тези сектори ще има положително въздействие и върху други свързани с тях отрасли като производство на каучук, синтетични материали, цимент, стъкло, керамични изделия, тухли и керемиди. Перспективите за ръст в добива на метали и металообработването, което е бил традиционно силен сектор в повечето страни в региона, са по-ограничени, поради всеобхватната нужда от модернизация и преструктуриране, както и заради силната зависимост от цените на металите. Обещаващи са перспективите за производството на машини и оборудване като се има в предвид големите инвестиции в региона.
Стабилно ще се развиват и сферите на селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и производството на цигари и тютюн. Трудоемките производства като кожарската и текстилната индустрия като цяло са с по-неблагоприятни перспективи. Според икономистите на УниКредит тяхната роля ще намалява до 2008 г. във всички страни с изключение на България, Чехия и Словакия.
"Въпреки по-слабото развитие на трудоемките сектори, смятаме, че като цяло положително в ЦИЕ ще се развива производствената индустрия през следващите две години. Технологичното ноу-хау на страните ще има все по-голяма роля в сравнение с изминалото десетилетие. Това се отнася и за сферата на услугите, където високотехнологичните отрасли в особена степен ще се радват на добри възможности за растеж.
Основно предизвикателство за страните от ЦИЕ в близките години ще е да разширят специализацията си и да се възползват от опита си в сферите на производство със специфично ноу-хау”, смята Дебора Револтела.
