През 2022 г. в ЕС е имало близо 2,97 милиона трудови злополуки без фатален изход , което е увеличение от 3% спрямо 2,88 милиона през 2021 г. (+ 87 139 повече злополуки без фатален изход). Това увеличение вероятно се дължи на рестартирането на икономиката през 2022 г., което последва общото забавяне, свързано с пандемията от COVID-19, съобщава от Евростат.
През 2022 г. 3 286 трудови злополуки са били фатални , което представлява 0,1% от всички злополуки. Това е с 61 смъртни случая по-малко в сравнение с 2021 г. и със 122 по-малко от 2013 г.
В целия ЕС е имало средно 1,66 смъртни случая на 100 000 заети през 2022 г., което е спад от 1,76 смъртни случая през 2021 г. Процентът на заболеваемост остава под 2,0 смъртни случая на 100 000 работещи от 2016 г. насам.
Тази статия представя набор от основни статистически констатации във връзка с показатели относно нефатални и фатални трудови злополуки в Европейския съюз (ЕС) ; представените статистически данни са събрани като част от административното събиране на данни на Европейската статистика за трудовите злополуки (ESAW) .
Трудовата злополука се определя в методологията на ESAW като отделно събитие по време на работа, което води до физическо или психическо увреждане. Смъртни трудови злополуки са тези, които са довели до смъртта на пострадалия в рамките на 1 година от настъпването на злополуката. Нефаталните трудови злополуки се определят като тези, които причиняват най-малко 4 пълни календарни дни отсъствие от работа (понякога се наричат също "тежки трудови злополуки"). Нефаталните трудови злополуки могат да доведат до загуба на значителен брой работни дни и често са свързани със значителни вреди за засегнатите работници и техните семейства. Те имат потенциала да принудят хората например да живеят с трайно увреждане, да напуснат пазара на труда или да сменят работата си.
През 2022 г. е имало 2,97 милиона злополуки без фатален изход, довели до най-малко 4 календарни дни отсъствие от работа и 3 286 злополуки с фатален изход в ЕС (вижте таблица 1), съотношение от приблизително 905 злополуки без фатален изход за всеки фатален инцидент .
Между 2021 г. и 2022 г. се наблюдава увеличение на общия брой нефатални трудови злополуки в ЕС, с около 87 139 повече (еквивалентно на увеличение от 3,0%). Това може поне отчасти да се дължи на връщането на работното място, тъй като ограниченията, свързани с кризата с COVID-19, бяха смекчени/премахнати. Имаше 61 по-малко фатални трудови злополуки в ЕС през 2022 г. в сравнение с предходната година (еквивалентно на намаление от 1,8%).
Мъжете са били значително по-склонни от жените да претърпят трудова злополука. През 2022 г. около 2 от всеки 3 (66,2%) нефатални трудови злополуки в ЕС са включвали мъже. Факторите, които оказват влияние върху тази статистика, са делът на мъжете и жените, които са заети; различните видове работа, които мъжете и жените извършват; и дейностите, в които работят. Например, има много повече злополуки в минния, производствения или строителния сектор, които обикновено са доминирани от мъже. Обикновено мъжете са склонни да работят на пълно работно време, докато жените са по-склонни да работят на непълно работно време; като такива жените прекарват по-кратък период от време (средно) на работното място и това също може да намали вероятността от злополука. Между 2021 г. и 2022 г. броят на нефаталните трудови злополуки в ЕС, в които са участвали мъже, е намалял (с 519), докато е имало значително увеличение (87 929) на броя на нефаталните злополуки, в които са участвали жени.
Алтернативен начин за анализ на информацията за трудовите злополуки е да се изрази броят на злополуките спрямо броя на заетите; това води до съотношение, наречено процент на заболеваемост. На фигури 1 и 2 са показани прости нива на заболеваемост, свързващи броя на злополуките с общия брой на заетите хора. За всяка дадена държава тези статистики дават индикация за вероятността дадено лице да е претърпяло злополука.
В целия ЕС е имало 1,66 фатални злополуки на 100 000 заети през 2022 г. Фаталните злополуки по време на работа са сравнително редки събития и затова техният брой и честота може да варира значително от година на година, особено в по-малките страни от ЕС. През 2022 г. броят на фаталните злополуки на 100 000 заети варира от по-малко от 1,00 в Холандия, Гърция, Германия, Швеция и Ирландия до повече от 3,00 фатални злополуки на 100 000 заети в България, Франция и Малта. Най-висок процент на заболеваемост сред страните от ЕС е регистриран в Малта, с 5,28 фатални злополуки на 100 000 заети души.
В целия ЕС е имало 1 506 злополуки без фатален изход на 100 000 заети през 2022 г. Диапазонът на честотата на заболеваемост сред страните от ЕС е от по-малко от 100 злополуки без фатален изход на 100 000 заети в Румъния и България до повече от 2 000 на 100 000 заети в Испания, Португалия, Франция и Дания. Особено ниските нива на заболеваемост при злополуки без фатален изход може да отразяват недостатъчно докладване, например свързано с лошо установени системи за докладване, малък финансов стимул за жертвите да докладват за такива инциденти или необвързващи правни задължения за работодателите. По същия начин добре установените системи за докладване/разпознаване често могат да обяснят високия процент на заболеваемост в някои страни. Въпреки че явлението ниски нива на нефатална заболеваемост може отчасти да се счита за отразяващо недостатъчно докладване, ситуацията за честотата на фатални произшествия е различна, тъй като е много по-трудно да се избегне докладването на фатална злополука.
Когато се сравняват данни между държави, нивата на заболеваемост могат да бъдат трудни за тълкуване, например когато се сравнява ефективността на мерките за предотвратяване на трудови злополуки. Това е така, защото вероятността от злополука е, наред с други фактори, свързана с икономическата дейност, в която лицето работи; относителната важност (тежест) на различните дейности варира между страните според структурата на всяка местна икономика.
За да се отчете това, се изчисляват стандартизирани нива на разпространение и данните за тях са показани на фигури 3 и 4. Тези проценти предполагат, че относителните размери на икономическите дейности в рамките на всяка национална икономика са същите като в ЕС като цяло. Като такива, тези стандартизирани нива на заболеваемост дават по-неутрално сравнение на ситуацията със здравето и безопасността в различните страни. Обърнете внимание, че тези стандартизирани нива на разпространение имат малко по-тясно покритие на дейността в сравнение с простите нива на разпространение, тъй като изключват сектора на минното дело и кариерите, както и някои обслужващи дейности. Стандартизираните нива на заболеваемост обхващат само раздели A и C до N на NACE Rev. 2 , като по този начин изключват раздели B и O до U.
На тази база в целия ЕС е имало средно 2,10 фатални злополуки на 100 000 заети през 2022 г., докато е имало 1 551 злополуки без фатален изход на 100 000 заети лица (вижте Фигура 4). През 2022 г. най-високата стандартизирана честота на фатални трудови злополуки е регистрирана в Малта (7,63 смъртни случая на 100 000 заети), следвана от Франция (4,38 смъртни случая на 100 000 заети), Латвия (4,37 смъртни случая на 100 000 заети) и България (4.24 смъртни случая на 100 000 заети). В другия край на диапазона Холандия, Германия и Швеция регистрират най-ниските стандартизирани нива на заболеваемост сред страните от ЕС, с по-малко от 1,00 фатални злополуки на 100 000 заети през 2022 г.
Стандартизираният процент на случаите на нефатални злополуки по време на работа през 2022 г. като цяло е бил по-висок в някои от държавите от ЕС със системи за докладване на злополуки, базирани на застраховка: Португалия отчита 3 160 нефатални злополуки на 100 000 заети души, следвана от Франция и Испания с показатели съответно 2 733 и 2 706 на 100 000 заети. Базираните на застраховка системи за докладване на злополуки предлагат значително финансово обезщетение за жертвата, когато се докладва злополука, за разлика от системите за правно задължение, при които жертвите са обхванати от общата система за социална сигурност. Сред източните или балтийските държави от ЕС, които имат предимно системи за законови задължения, Словения (1 337 на 100 000) и Естония (999 на 100 000) бяха единствените, които докладваха процент на заболеваемост от над 800 произшествия без фатален изход на 100 000 заети души. Досега най-ниските стандартизирани нива на заболеваемост са отчетени в Румъния и България, съответно 58 и 81 нефатални трудови злополуки на 100 000 заети лица; отново трябва да се отбележи, че тези стойности може да отразяват относително висока степен на недостатъчно докладване.
Както беше отбелязано по-горе, честотата на злополуките може да е по-висока при мъжете (отколкото при жените) поради икономическите дейности, при които е по-вероятно да работят. Наистина, броят на трудовите злополуки варира значително в зависимост от въпросната икономическа дейност (вижте Фигура 5) и е положително изкривен по отношение на дейностите, доминирани от мъже.
В рамките на ЕС секторите на строителството, транспорта и съхранението, производството и селското, горското и риболовното стопанство заедно представляват 65,6% от всички фатални трудови злополуки през 2022 г. и 43,0% от всички нефатални трудови злополуки. Близо една четвърт (22,9%) от всички фатални трудови злополуки в ЕС са настъпили в строителния сектор, докато транспортът и складирането (15,6%) имат следващия най-висок дял. Производството (15,2%) и селското, горското и рибното стопанство (11,8%) са единствените други сектори на NACE, за които са регистрирани двуцифрени дялове от общия брой фатални злополуки.
Нефаталните злополуки са сравнително чести в производството (18,0% от общия брой в ЕС през 2022 г.), дейностите по здравеопазване и социална работа (15,8%), строителството (12,2%) и дистрибуцията (11,7%); тези 4 раздела бяха единствените раздели на NACE, за които бяха регистрирани двуцифрени дялове от общия брой произшествия без фатален изход.
В ЕС през 2022 г. имаше 2 вида особено често срещани наранявания, а именно рани и повърхностни наранявания (27,6% от общия брой) и изкълчвания, навяхвания и разтежения (25,5%). Те са последвани от 2 други относително често срещани типа, а именно сътресение и вътрешни наранявания (18,7%) и костни фрактури (10,8%). Нито един от другите видове наранявания не представлява двуцифрен дял от общия брой злополуки в ЕС, със следващите най-високи дялове за отравяния и инфекции (5,3%) и за удари (3,8%).
Въпреки че не са показани в тази статия, данните, събрани в контекста на ESAW, включват също анализ на това кои части на тялото са били наранени при инциденти (като глава, врат, гръб, торс и органи, ръце и ръце, крака и стъпала), като както и информация за причините и обстоятелствата на злополуките.
