Докато фирмата плащаше петте дни, държавата не се сещаше за далаверите
Първите пет дни от болничните се орязват с още 30%. В тях служителят ще взема не както досега 80 на сто от заплатата си, а 50%. Така хазната ще спести 50 млн. лв. Дотук добре. Истината е обаче, че с този ход държавата пак показа йезуитски подход към проблемите. Въпросът с фалшивите болнични съвсем не е от вчера, дори не и от оня ден. Той е явление от десетилетия. То не се повлия нито от възраждането на частната собственост, нито от реформите в здравеопазването. Само че доскоро държавата изобщо не се интересуваше от далаверите, които въртяха мнимите болни. Просто защото обезщетенията точно тези първи пет дни от болничните излизаха от джоба на работодателите. След като обаче фирмите натиснаха властта и тя реши хазната да поеме изплащането и на този период от време, от Националния осигурителен институт (НОИ) веднага се сетиха, че не може да си позволят да плащат толкова много пари за "боледуване". И решиха нещата по най-простия начин - обезщетението за първите пет дни от болничния пада до 50%. Независимо дали кръшкаш от работа, или те е налегнал тежък грип, който държи хората обикновено точно една седмица. Ще каже някой: какво толкова за онзи, който веднъж в годината е пипнал вирус? 10-20 лв. по-малко за тази седмица, в която е пазил леглото. За онзи, който работи на минималната работна заплата обаче и 5 лева са жизненоважни. И въпросът не е в сумата, а в принципа. Защото не е честно и е крайно обидно да се слагат под общ знаменател всички хора. Някак намирисва на едно време, отпреди 14 години. Освен това със сигурност има начин, по който служителите на НОИ, които обработват болничните листове, за да изплащат обезщетенията, да хващат онези, които "боледуват" задължително всеки месец или през месец. Назначена проверка при личния лекар би изяснила ситуацията и би решила един друг проблем на държавата - далаверата с парите на здравната каса. Както и евентуално биха се пресекли мошеничествата на много от държавните служители. Когато в службата им стане напечено и замирише на смяна на караула, тогава те задължително излизат в продължителни болнични. Не е зле НОИ да държи по-изкъсо лекарските комисии как издават решения за неколкомесечни болнични листове, които пазят от уволнение нарочения чиновник. По-добре преди решението на Министерския съвет да бъде увековечено със Закона за държавния бюджет за 2004 г., властта да помисли за някакви такива механизми, вместо автоматично да реже болничните на хората. Във века на информационните технологии съществуват множество софтуерни продукти, в чиито възможности е паралелното засичане на данните за осигуряващите се, сортиране на най-често боледуващите и назначаването на проверка за фрапантните случаи. По този начин и лекарите биха се позамислили, преди да издадат с лека ръка болничния. Защото не е тайна, че съществува твърда тарифа за ден фалшив болничен - между 5 и 7 лв. И някои от докторите най-безсрамно се пазарят дали тя да е с лев повече или по-малко. Когато обаче единственият начин да почиваш повече от два дни се оказват болничните, плащаш. Защото пак не е тайна, че някои от фирмите не пускат хората си дори в полагаем платен отпуск, тъй като персоналът им не достига за изпълнение на дейността им. Елементарното решение на проблема с фалшивите болнични може да задълбочи едно друго явление, което се оформи през последните няколко години - за да не изпусне пълния размер на заплатата, работещият се влачи болен в службата. Доколко е работоспособен с 38 градуса температура е отделен въпрос. По-важното е, че той е носител на вируса, който се предава нататък, в семействата на колегите. Чудно ли е тогава, че поне през три-четири месеца ни спохожда някоя грипна епидемия? И че българите дават за здраве общо над 700 млн. лв.
