Банките, които са по-загрижени за необслужваните кредити, ще затегнат условията за отпускане на заеми
Според проучване на банковото кредитиране в еврозоната (BLS) от юли 2023 г. кредитните стандарти – т.е. вътрешните насоки на банките или критериите за одобрение на заеми – за заеми или кредитни
линии за предприятия са се затегнали допълнително през второто тримесечие на 2023 г., собщи ЕЦБ. Нетният процент на банките, отчитащи затягане, е по-малък, отколкото през предходното тримесечие –
14%, в сравнение с 27% през първото тримесечие. Кумулираното нетно затягане от началото на 2022 г. е значително и резултатите от BLS предоставят ранни индикации за значителното отслабване на
динамиката на кредитирането, наблюдавано от миналата есен. Банките също отчитат по-нататъшно нетно затягане на своите кредитни стандарти за жилищни заеми за домакинства и потребителски кредити и
други заеми за домакинствата (нетни проценти съответно от 8% и 18%). При домакинствата нетното затягане е по-слабо изразено в сравнение с предходното тримесечие при жилищните кредити, докато е
по-отчетливо при потребителските кредити. По-високите възприятия за риск, свързани с икономическите перспективи и конкретната ситуация на кредитополучателя, по-ниската толерантност към риска, както
и по-високата цена на средствата на банките допринесоха за затягането. За третото тримесечие на 2023 г. банките от еврозоната очакват по-нататъшно, макар и по-умерено, нетно затягане на кредитните
стандарти за заеми за фирми и непроменени кредитни стандарти за ипотечни заеми за домакинства. За потребителските кредити банките от еврозоната очакват незначително нетно затягане на кредитните
стандарти.
Общите срокове и условия на банките – т.е. действителните срокове и условия, договорени в договорите за заеми – се затегнаха допълнително за заеми за фирми и заеми за домакинства през второто
тримесечие на 2023 г. Разширяването на маржовете на заемите и нарастващите лихвени проценти представляват основният ефект на затягане, отразявайки продължаващото преминаване на по-високи пазарни
лихвени проценти към лихвите по кредитите за фирми и домакинства.
Банките отчитат силно нетно намаление на търсенето на заеми от фирми или теглене на кредитни линии през второто тримесечие на 2023 г., което спадна до най-ниското си ниво от началото на проучването
през 2003 г. Нетното намаление отново е значително по-силно от очакваното от банките през предходното тримесечие. Повишаването на лихвените проценти и по-ниските нужди от финансиране за инвестиции
в дълготраен капитал бяха основните двигатели на намаленото търсене на заеми. За третото тримесечие на 2023 г. банките очакват допълнителен нетен спад в търсенето на кредити за фирми, макар и много
по-малък от този през второто тримесечие. Банките от еврозоната също отчитат силно нетно намаление на търсенето на жилищни кредити, което обаче е по-ниско от много голямото нетно намаление през
предходните две тримесечия. По-високите лихвени проценти, отслабващите перспективи на жилищния пазар и ниското потребителско доверие допринесоха отрицателно за търсенето на кредити за покупка на
жилище. Наблюдава се и нетно намаление на търсенето на потребителски кредити и други заеми за домакинствата, което се дължи главно на повишаващите се лихвени проценти и ниското доверие на
потребителите. През третото тримесечие на 2023 г. банките очакват допълнително, макар и значително по-слабо изразено, нетно намаление на търсенето на жилищни кредити и малко по-малко нетно
намаление на търсенето на потребителски кредити.
Според анкетираните банки достъпът до финансиране се е влошил в повечето пазарни сегменти през второто тримесечие на 2023 г., особено за финансиране на дребно. Отчетеното нетно влошаване на достъпа
до финансиране на дребно може да отразява засилената конкуренция за депозити на дребно в настоящата среда на по-високи лихвени проценти и изтичане на овърнайт депозити. При дълговите ценни книжа
влошаването отразява малко по-високата доходност на банковите облигации в сравнение с края на първото тримесечие, докато достъпът до паричните пазари остава като цяло непроменен.
Банките от еврозоната отчетоха нетно затягащо въздействие на коефициентите на необслужвани кредити (NPL) върху техните условия за отпускане на заеми за предприятия и потребителски кредити през
първата половина на 2023 г. Коефициентите на необслужвани кредити имаха като цяло неутрално въздействие върху жилищните кредити. Банките посочиха по-високото възприемане на риска и по-ниската си
толерантност към риска като основни фактори зад приноса на съотношенията на необслужваните кредити за затягане на условията за кредитиране.
Кредитните стандарти за нови заеми за предприятия се затегнаха допълнително във всички основни сектори на икономическа дейност през първата половина на 2023 г., особено за търговските недвижими
имоти. Кредитните стандарти също се затегнаха значително в енергоемкия производствен сектор, макар и значително по-малко, отколкото през втората половина на миналата година. Нетният процент на
банките, отчитащи това развитие, като цяло съответства на други сектори като жилищни имоти, строителство и търговия на едро и дребно. Нетното стягане беше относително по-слабо в сектора на
услугите.
