Около 18% от клиентите на потребителски и ипотечни кредити на "Кредит център" през март се оказаха с проблем в справките на Централния кредитен регистър
Проблемите варират от невърнати кредити или част от кредити до периодично невнасяне на вноски по текущите и по погасените заеми. За съжаление в повечето случаи това е пречка за получаване на нов кредит, дори и доходите на клиента да са достатъчни. През последните шест месеца процентът на клиентите с проблеми в кредитната история се движеше между 13% и 16%.
Това показва анализът за март на консултанта "Кредит център".
"Част от проблемите с кредитната история се дължат на невнимание и недостатъчен контрол на клиентите върху личните им финанси. Често хората не следят месечните си наличности по сметката и дали са достатъчни за погасяване на вноските по кредитите им, таксите по сметките и кредитните им карти. Понякога дори за недостиг от няколко лева вноската не може да бъде платена цялостно и това се отразява в кредитната история", коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредит център". "По-сериозни казуси са изпадането във временни финансови затруднения и закъснения в плащането на вноските повече от няколко месеца, изцяло непогасени малки суми по кредити, забравени вноски по овърдрафти и др.", допълва Тошев.
По думите му хората като цяло не осъзнават колко важно е да са точни в навременното обслужване на задълженията си не само за да запазят кредитното си досие чисто, но и за да не трупат наказателни лихви за просрочени вноски по кредити.
"Лошата кредитна история е не само пречка за теглене на нови кредити, но и за рефинансиране на съществуващите такива, което е сериозен проблем, особено при ипотечните заеми, които са за по-дълъг срок и с най-сериозен потенциал за подобряване на условията в бъдеще", коментира още Тошев.
Повече потребители обмислят да платят жилището на фаза "груб строеж"
Търсенето на кредити през март остана стабилно, но водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит и финалните текстове, които се променяха в движение неколкократно, се посочва в анализа. Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания, показва наблюдението над търсещите кредити.
Промените в Закона за потребителския кредит бяха обнародвани на 22 април и с изключение на няколко текста ще влязат в сила след 3 месеца.
Друга тенденция, която се оформя на пазара, е ръст на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случай искането е за финансиране на етап Акт 15, посочват от консултанта. Финансирането с кредит на жилище в строеж е възможно най-рано след получаване на удостоверение за груб строеж, но поради по-ниския процент на финансиране на този етап повечето клиенти предпочитат кредитът да се изтегли след Акт 15 или веднага след получаване на разрешение за ползване. Строителите от своя страна са доста гъвкави в предлагането на различни схеми на покупка на ново строителство, които позволяват клиентите да закупят такъв имот без особени рискове и затруднения.
Средният размер на взетите заеми леко спада
През март се отчита и лек спад в средния размер на изтеглените кредити за страната. Той вече е 31 793 евро при съотношение между българска и европейска валута 83 на 100 в полза на лева.
Средният размер на изтеглените ипотеки остава най-голям в столицата – малко над 41 000 евро. Съотношението между евро и левове в София е 75% в полза на родната валута. Най-нисък остава размерът в Пловдив – 20 542, което представлява ръст спрямо предходния месец. Там е и най-засилен интересът към българската валута – 92% от заемите са изтеглени в левове. Във Варна размерът е малко под 30 000, а в Бургас се равнява на 27 538 евро, посочва анализът на консултанта.
Най-активни остават кредитополучателите между 26 и 35 години – през март те са 46.6% от всички. Намалели са най-младите и най възрастните – тези между 18 и 25 години са 6.8% от всички, а хората над 45-годишна възраст заемат дял 13.3%. Общо 33.3% са кредитополучателите между 36 и 45 години.
Над половината от всички изтеглени кредити през март са между 10 000 и 30 000 евро. Дял от 23.3% от всички заемат кредитите между 30 000 и 50 000 евро. Над 90 000 евро е изборът на близо 3% от потребителите. Близо 5% пък заемат ипотечните заеми между 70 000 и 90 000 евро, посочват се още в доклада на компанията.
Покупката на жилище е била мотив за 99.1% от хората да изтеглят кредит, докато за лично ползване до външно финансиране са прибегнали останалите 0.9% от кредитополучателите.
Най-желаната ипотека остава до 20 години
И през март най-популярният срок за погасяване на ипотеката е този между 16 и 20 години – близо 44% от хората са избрали него. Следва го периодът между 21 и 25 години, което представлява изборът на малко над 30% от потребителите. За по-малко от 10 години кредита си ще изплатят 1.7% от хората, а над 30 години ще погасяват близо 2% от потребителите през третия месец на годината.
Дял на външно финансиране между 70% и 80% е изборът на 27% от потребителите. С 1% по-малко са хората, решили да покрият с кредит между 60% и 70% от стойността на сделката си. От 90% до 100% с кредит ще финансират около 2% от кредитополучателите през март. Финансиране до 40% е изборът на 5% от потребителите, се посочва още в анализа на компанията.
