Банковата статистика за първите два месеца на 2004 г. показва продължаваща експанзия както на активите на банковата система, така и на кредитирането.
Към края на февруари 2004 г. банковите активи са нараснали с близо 4% спрямо края на 2003 г. Ако този темп на нарастване се запази, може да се очаква, че на годишна база (т.е. към края на 2004 г.) увеличението на банковите активи ще надхвърли 26%.
Привлечените от банките средства
Депозитната база представляват почти 4/5 от всички привлечени в банковата система средства. Съотношението на депозитите към общите пасиви на банките се запазва без промяна през последните две
години. Към края на февруари 2004 г. нарастването на депозитите от началото на годината е 3.7%. Около 89% от всички депозити в банковата система са от граждани и нефинансови институции (останалите
са на банки и други финансови институции). Това е онази част от спестяванията в икономиката, които се насочват в инвестиции чрез посредничеството на финансовата система. Депозитите на индивиди и
нефинансови институции се увеличават с около 3.5% през първите два месеца на годината.
С по-бързи темпове нарастват привлечените под формата на депозити ресурси от банки и небанкови финансови институции - съответно с 5.5% и 4.5%. Това позволява банките да увеличават кредитирането
по-бързо в сравнение с ръста на привлечените спестявания от граждани и фирми. Това регистрираме чрез съотношeнието между кредитите за нефинансови предприятия и граждани, от една страна, и
депозитната база, от друга - то се повишава до близо 70% към края на февруари.
Източник: БНБ
Банковото кредитиране
Кредитите продължават да нарастват, но с по-ниски темпове в сравнение с миналата година. За първите два месеца на годината кредитният портфейл на 35-те банки, опериращи в България, се е увеличил с
5.3%. На годишна база това е ръст от 36%, което е чувствително по-бавно от нарастването през 2003 г. (55%).
Продължава агресивното разширяване на банкирането на дребно, в резултат на което за два месеца кредитите за граждани и домакинства са нараснали с 6.5% (или годишен ръст от 46% при ръст от 75% през
2003 г.). Делът на тези кредити вече доближава 1/4 от портфейла на системата.
Ако се разгледа динамиката на кредитните портфейли по групи банки, се забелязва, че при 10-те банки от първа група (в която попадат банките с най-голям пазарен дял в банкирането на дребно - ДСК и
ОББ) ръстът на потребителското кредитиране за двата месеца е 5.9%. Експозицията на кредитите на тези банки към населението е 30% от всички вземания от нефинансовия сектор (което е леко понижение
спрямо края на 2003 г.).
В същото време по-малките банки, включени във втора група, демонстрират значително по-динамична експанзия на пазара на индивидуално банкиране - около 18% ръст на потребителските и жилищните кредити
за граждани. Трябва да се има предвид обаче, че пазарният дял на тези 19 банки от гледна точка на потребителското кредитиране е едва 5%. Все още 95% от всички кредити на граждани са отпуснати от
десетте най-големи банки.
Бележка: Кредитите към правителството са включени в "други кредити".
Източник: БНБ
Структурата на банковите активи
Десетте най-големи банки в България държат почти 3/4 от активите на банковата система. Това е белег, че сегментацията на сектора все още трудно може да бъде преодоляна въпреки засилващия се
конкурентен натиск и агресивните стратегии за печелене на нови пазарни дялове, предприети от много от по-малките банки.
Няма съществена промяна в структурата на активите от началото на годината. Най-значително нарастване се забелязва по отношение на ценните книжа, държани в оборотен портфейл. През първите два месеца
на 2004 г. общата сума на тези книжа се е увеличила с 21% след регистриран годишен спад от 19% през 2003 г. В същото време парите в касите на банките и по разплащателните им сметки в БНБ са
намалели със 17%. При непроменено равнище на минималните задължителни резерви това означава съкращаване на банковите свръхрезерви.
Външният частен дълг и банковата активност
Притокът на чужди капитали в България се регистрира основно в две форми - преки чужди инвестиции и изменение на външния частен дълг. През миналата година външният частен дълг нарасна с над 1.2
млрд. долара (ПЧИ бяха само с малко повече). Това е основен канал за финансиране на вътрешните инвестиции с чужди капитали.
Делът на банковото посредничество във външния частен дълг се промени значително през последните пет години. Към януари 2004 г. външният дълг на банките е около 20% (в сравнение с около 10% в края
на 1998 г.) от общия външен частен дълг.
Основната част от външния дълг на банките са депозити на нерезиденти, които са 583 млн. през януари 2004. Само през 2003 година тези депозити нараснаха около два пъти.
Източник: БНБ
Значението на фискалната политика
Прякото въздействие на фискалната политика върху финансовата система в България може да бъде от: 1) управление на държавния дълг, 2) управление на фискалния резерв. Непрякото значение на фискалната
политика се отнася до намалените шансове за спестяване в икономиката, но тук се спираме само върху преките въздействия.
Емисиите държавни облигации, дори относително ограничени като обеми, изтеглят спестявания от икономиката. Тези спестявания иначе биха били канализирани в инвестиции чрез банковото посредничество.
Обратното се случва, когато правителството изкупи обратно свои облигации.
През януари правителството емитира облигации в левове за над 150 млн. лв., значително повече от същия месец на 2003 г. Успоредно с това "оборотният портфейл" и "инвестиционният портфейл" от
държавни ценни книжа на банките се увеличи с над 11%. В сравнение с това нарастването на кредитите беше два пъти по-бавно. Няма публична статистика, която да позволява да изчислим как увеличеният
държавен дълг е ограничил инвестиционния потенциал в икономиката. Но общата бележка за връзката между фиск и натрупване на капитал остава валидна.
В началото на годината беше обърнат трендът към намаляване на чуждестранните активи на банките. През 2003 г. те бяха редуцирани с 1/5. През първия месец на 2004 г. сумата на тези активи отбелязва
ръст от близо 10%. Едно от възможните обяснения е в изплащането на общо 343 млн. лв. главници и лихви по Брейди и глобалните облигации на правителството, част от които са притежание на български
банки и се отчитат като чуждестранни активи.
