Скоро въпросът няма да е не се дават пари за здраве, а как ще се плаща - кеш или през доброволно осигуряване
Тези дни на сайта на здравната каса беше публикувана концепцията на директора на НЗОК Димитър Петров за развитие на касата и здравното осигуряване до 2005 г. Документът е интересен не само защото
той стана един от поводите човекът на "Подкрепа" в здравната каса Евгени Душков да твърди, че ще иска оставката на директора или защото в нея има любопитни подробности - като щенията касата да си
купи нова сграда за централното упревление, защото сегашните били неудобни. Концепцията е препоръчително четиво за всички, които работят в системата на здравеопазването, а защо не и за
по-любознателните (и болните) пациенти. Не че там се казва нещо принципно ново или неочаквано. Но анализът е безмилостен и цинично точен. Той за пореден път показва, че лошото в системата
тепърва предстои. Концепцията в основната си част е писана през пролетта - нея Димитър Петров предложи на конкурса за директор на НЗОК. След това, по молба на премиера Сакскобургготски,
анализът е дописан и предаден в МС. Управата на касата не се е подписала под концепцията, но не е и възразила тя да се даде точно в този й вид на министър-председателя. Симеон, от своя страна, не е
пратил никакви забележки.
Прокрадват се няколко заключения, които показват истинския път и цел на здравната реформа и оправдават редица опасения. Целеносочено се отваря път и пазар на частното здравеопазване - и на здравни
фондове, и на медицински заведения. Заедно с него, част от медицинските услуги, осигурени от здравната каса, следва да се плащат или доплащат. Броят на болниците трябва да се редуцира. Въпреки че
досега бяха пощадени от прехода, част от лекарите ще трябва да изпаднат от системата.
Частните структури
На няколко места Петров натъртва, че частните и държавните болници не са равнопоставени, тъй като вторите засега получават пари от бюджета, а другите се издържат само от кешови плащания и договори
със здравната каса доброволни фондове. Ами логично е да е така, след като частните болници имат за цел да печелят, а функцията на държавните и общинските би трябвало да е далеч по-социална.
Освен това Петров казва, че доброволното здравно осигуряване доста изостава. А то би дало възможност на пациентите вместо да си плащат или доплащат кеш, да се осигуряват допълнително - най-вече за
болнична помощ, стоматология, изследвания.
Сега "за допълнително осигуряване се налага да се предлагат услуги, за които на хартия пациентът е осигурен задължително, т.е. - вече е заплатил", мотивира изоставането Петров. Услугите, които на
хартия здравната каса осигурява в доболничната помощ представляват почти всичко, което е нужно на пациентите. С лимити и доплащане обаче касата ограничава достъпа на болните до уж поетите услуги.
"Системата на болничната помощ, която се води "безплатна", се задъхва от недостиг на средства и принуждава болните да плащат", обяснява директорът на НЗОК. Затова, според него, в касата трябва да
"се направят стегнати пакети от медицински услуги, покриващи необходимите дейности и приоритетите за живота и здравето на всички българи, но които да са реално изпълними и достъпни за всеки. За
останалите услуги да се освободи пазар за допълнителното осигуряване, като се предложи пакет, който да не се покрива със задължителния", смята Петров. Когато пакетът на НЗОК е орязан и човек се
осигурява за услуги, които преди това не е платил, в допълнителното осигуряване ще се включат и граждани със средни доходи, а не само най-богатите, смята Петров.
Само дето забравя, че задължителната вноска си е задължителна по закон и тя се плаща, независимо какво осигурява.
Щенията на НЗОК да помага на доброволното здравно осигуряване Петров обяснява със създаване на конкуренция, която пък ще подобри работата на самата каса. Доста съмнително оправдание, отново поради
простата причина, че осигуряването в НЗОК е задължително и тя е монополист на пазара.
Петров смята, че парите за специализирана доболнична помощ и изследвания трябва да се увеличават. "Така ще се създадат повече възможности за профилактика, ще се разкрият работни места за
освободените при преструктурирането на болничната помощ лекари и други медицински специалисти, както и ще се даде възможност за по-широко извършване на някои болнични дейности в извънболничната
помощ". Диагнозата е кратка и ясна - забравете да има болница във всеки град!
Специалистите
Но едва ли всички лекари, изпаднали от закриването и преструктурирането на болниците ще успеят да се спасят в доболничната помощ. "В извънболничната помощ, особено в частните лечебни заведения,
започна значим инвестиционен процес, главно в закупуването на ново оборудване. Възможно е този процес да се повтори и в болничната помощ, когато станат ясни ефективните и работещите болници. Това
води до мисълта за поетапно повишаване на изискванията за сключване на договори". Отново предимство се дава на частните структури. Сам лекар трудно може да си купи модерна апаратура. Бившите
поликлиники, сега ДКЦ, все още в огромната си част са общински и именно там са наети повечето специалисти, изключая тези в частните центрове. И тъй като приватизацията на ДКЦ-ата се бави вече
няколко години, а условията, при която тя ще се проведе, се менят постоянно, никой не желае да инвестира.
Петров отбелязва и още една стара идея - за да се пресече търговията на направления за преглед при специалист. Джипита продавали за 3-4 лв. на специалистите талони, вместо да ги дават на пациенти.
Касата плаща по 10 лв. за преглед. Специалистът отчита фиктивен преглед и печели 6-7 лв. Това ще стане, ако достъпът до специалисти е директен, без направление, но пациентът да доплаща значителна
част от стойността на услугата - копеймънт. Засега не се е чуло идеята да е приета. Добре е да се има предвид, че не всички джипита продават направления, т.е. не бива заради частни случаи да се
карат да плащат всички пациенти.
Освен ако това не е още един начин хората да бъдат накарани да се осигуряват в частни фондове, които да поемат доплащането, или направо да ходят и да си плащат кеш в частни центрове. Тази практика
и сега е масова.
Според Петров копеймънт може да се въведе и при високоспециализираните изследвания - например ядрено-магнитен резонанс. Здравният министър Славчо Богоев вече обяви, че това ще стане от догодина.
Мотивът "Освен че допълва финансирането, доплащането има известен възпиращ ефект върху извършването на излишен брой дейности, а също така и представлява добра база за доброволното осигуряване като
типичен вид осигуровка".
Болници
Там също може да се въведе копеймънт, пише Петров. Идеята беше приета и се очаква това да стане през 2005 г. Висшите държавни чиновници гарантират, че за социално слабите доплащането ще се поема от
социалното министерство.
Не само че ще си доплащаме лечението в болница, но и достъпът до нея ще е все по-труден. "Поради недостиг на финансиране, показанията за хоспитализация у нас очевидно ще останат по-стеснени. Очаква
се и известно развитие на частните болници, които ще открият легла, както и тези за краткотраен престой в ДКЦ. Поради това може би ще се наложи известна редукция на леглата в рамките на 10-20%, но
това следва да стане чрез закриване на ненужни и неефективни отделения", смята Петров.
Част от сега съществуващите болници в малките градове трябва да станат болници за долекуване и продължително лечение, а не за активно лечение, което е по-скъпо. "При това ще се спазят изискванията
за достъп, валидни в развитите страни - например 60 км или 1 час време за транспорт до най-близката болница", обещава Петров. Това значи, че редица градове не следва да имат свои болници, поне не и
в сегашния им вид.
И тъй като никой управляващ не смее да закрива или префасонора болници, още повече, че нарочените лечебници са общински, решението е оставено от догодина на самите пациенти. Отпада районирането на
болниците и всеки ще може да ходи да се лекува където си иска.
В момента най-търсените болници имат най-много дългове, тъй като здравната каса и бюджетното финансиране не покриват цялата цена на лечението. За да имат интерес болниците да приемат повече
пациенти, най-вероятно от 2005 г. болните ще доплащат за лечението. По това време касата ще е поела изцяло финансирането на всички болници. Възможни са и други рестрикции - НЗОК да плаща за
по-малко болести, здравната вноска да се увеличи на 8%-9%.
Със свободния избор следва да се обособят най-търсените болници и в тях "да се съсредоточи основният материален, финансов и технологичен ресурс и най-качественият медицински персонал. В тези
болници ще се извършва наистина активна диагностика и лечение, и престоят на болните ще бъде само в рамките на този процес". Проблемът е, че част от хората в малките градове просто не могат да си
позволят да ходят до големия град. И те са основният контингент на несъмнено западащите общински болници.
Непотърсените за активно лечение ще станат "болници за долекуване и продължително лечение - следва да се изградят като система на базата на сегашните по-малки общински болници и може би като част
от базата на някои от другите болници. Поне една трета от болничните легла в страната би следвало да бъдат за продължително лечение. Тези болници имат значително по-малко персонал, по-различно
финансиране, по-различни функции и показания за лечение. В тях се приемат стабилизирани болни след активно лечение, чието лечение следва да продължи задължително в болница; обострени хронично
болни, чието състояние налага болнично лечение, но не и прием в болница за активно лечение; болни, които могат да се лекуват и в дома си, но поради необходимостта от чести визити, манипулации и
др., болничното им лечение би струвало по-евтино и би било по-ефективно в организационно отношение; болни, които могат да се лекуват и в дома си, но поради битови, семейни, социални и други причини
не съществуват условия за това и оставането им в дома застрашава живота им или би влошило тяхното състояние".
Само дето никъде не се споменава кой ще плаща на тези болници, нищо, че ще е по-евтино.
Освен това в части от общинските болници могат да се настанят под наем или след продажба медицински или диагностично-консултативни центрове, евентуално с легла. На базата на други болници могат да
се създадат хосписи. Общините могат да използват базата и за старчески и социални домове. При всички случаи обаче, вероятно части от болниците ще се окажат ненужни и могат да останат неизползваеми
или да се използват за други дейности.
Очаква се този процес да започне още догодина, когато държавата спира субсидиите на общинските болници. Парите ще минават само през здравната каса, и ще са крайно недостатъчни.
