„Гражданска отговорност“ 2006: Битката за 100-те милиона лева е на финалната права

Управляващите решиха да заложат на сигурно и поискаха от КФН да промени наредбата за задължителното застраховане

След като отлагаха повече от месец гласуването на проектокодекса за застраховането с благовидния предлог, че работната група все още „изглажда“ отделни текстове от него, притиснати от времето управляващите решиха да сменят тактиката. В четвъртък правителството поиска Комисията за финансов надзор да промени Наредба №18 за задължителното застраховане, като премахне от нея минималните цени на „Гражданска отговорност“. Дори беше поставен срок това да стане до 15 декември 2005 г. Според Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, комисията има готовност да изпълни това поръчение до края на следващата седмица.

Защо се стигна дотам правителството да иска от КФН, която се назначава от Народното събрание, да промени наредба №18?

Управляващото парламентарно мнозинство явно не се чувства сигурно в единството си, особено когато става дума за гласуване, което би определило посоката на сериозни по размер финансови потоци. Според „Алианц България“, ако бъде либерализиран пазара на „Гражданска отговорност“, догодина хората у нас ще платят за полиците си общо около 100 млн. лв. по-малко. Следователно, ако може да се вярва на сметките на дружеството, „битката“ в случая е за въпросните 100 млн. лева. Тази хипотетична сума е достатъчно голяма за българските условия, за да бъде сериозен повод за безпокойство от страна на управляващите. Въпреки че лобизмът у нас все още не е уреден със закон, каквато е практиката в развитите страни, едва ли някой в момента би се ангажирал дори с приблизителна прогноза за броя депутатски гласове, който би получило в пленарната зала либерализирането на пазара на „Гражданска отговорност“ от началото на 2006 г. А точно това либерализиране искат по-голямата част от управляващите, както и Комисията за финансов надзор. Мотивите им са ясни. От една страна ще си напишат голяма „червена точка“ пред избирателите, които биха платили по-малко за задължителната полица догодина. От друга страна това либерализиране ще направи по-постижимо изискването на Европейската комисия за постигане на 90% обхват на „Гражданска отговорност“ у нас до средата на 2006 г. Не че ще последва нещо особено страшно, ако не изпълним това изискване в срок – просто автомобилите с българска регистрация ще продължат да бъдат проверявани при влизане в Евросъюза за наличие на валидна застраховка на гражданската отговорност на водачите им.

Евентуалното отпадане на минималните цени на „Гражданска отговорност“ догодина обаче би довело до хаос на застрахователния пазар, тъй като вече има сключени много полици, валидни и за част от 2006 г., но на досегашните, по-високи цени. Не е ясно при евентуалното либерализиране на пазара ще бъдат ли връщани пари по тези застраховки и точно как ще стане това. Което естествено ще доведе до справедливото недоволство от страна на хилядите съвестни български граждани, които са изпълнили вмененото им от държавата задължение, като са си купили въпросните полици. Точно този хаос искат да избегнат всички застрахователи с изключение на „Алианц България“. Затова компаниите се обявиха за оставането на минималните цени и през 2006 година.

Логично е в тази ситуация, притиснати от неяснотата и от кратките срокове, управляващите да прибегнат до „по-твърди“ действия, за да постигнат целта си. На което станахме свидетели вчера.

Индикации за предстоящ скандал имаше още в сряда. По време на проведеното тогава заседание на парламентарната Комисия по икономическата политика председателят й Йордан Цонев заяви между другото: „Няма да коментирам доколко фалитът на някое търговско дружество се дължи на проявена немарливост от страна на държавни служители“. В случая се визираше дейността на КФН. Като институция, която назначава членовете на надзорната комисия, Народното събрание има право да иска отчет за действията на тези висши държавни чиновници. Което депутатите едва ли биха се поколебали да направят, ако установят, че волята им е била подменена с решение на въпросните държавни чиновници.

Крайният изход от ситуацията трябва да стане ясен през следващата седмица, когато се очаква Комисията по икономическата политика, а след това и Народното събрание да гласуват окончателно преходните и заключителни разпоредби на бъдещия Кодекс за застраховането. Точно от тях ще стане ясно дали цените на „Гражданска отговорност“ ще бъдат освободени от началото на 2006 или година по-късно. Ако депутатите решат да запазят минималните цени и догодина, думата ще има Комисията за финансов надзор.

В крайна сметка се очаква бъдещият Кодекс за застраховането и евентуалните промени на наредба №18 да бъдат публикувани в „Държавен вестник“ преди Коледа. Така, макар и в последния момент, застрахователите ще имат яснота как да продават задължителната застраховка догодина. Публична тайна е, че дружествата вече имат план за действие и при оставане на минималните цени на „Гражданска отговорност“, и при отпадането им. Друг е въпросът, че е повече от безотговорно от страна на управляващите да не им оставят време да обучат агентите си точно при какви условия и на какви цени да продават задължителните полици за 2006 година.

Все пак какво може да се очаква в резултат от евентуалното либерализиране на пазара на „Гражданска отговорност“ догодина? Естествено, задължителната полица за най-ниския клас автомобили с двигател до 1800 куб. см няма да струва над 172 лв., както би било при оставане на минималните премии. Според Ралица Агайн цените на застраховката за тези коли ще бъдат над 90 лв., но и доста под 180 лева. Което почти сигурно означава, че застрахователите ще започнат реалната ценова конкуренция помежду си точно от 90-левовата граница.

Естествено, не е изключено след либерализирането на пазара да се появят оферти и за доста по-ниски цени на „Гражданска отговорност“ от страна на някои компании. Специалистите отдавна предупреждават хората у нас да не се подлъгват от такива предложения, за да не се окажат след време без застрахователна защита в случай на нужда. Не е ясно обаче колко хора ще се вслушат в думите на експертите, особено след създаването на обезпечителен фонд, който да плаща вместо фалиралите застрахователи по „Гражданска отговорност“. Друг е въпросът, че според предложените текстове в проектокодекса за застраховането, тези хора впоследствие може да бъдат накарани да извадят от джоба си по 500 лв. за обезщетяване на увредените от тях лица. Което е приблизително пет пъти повече от очакваната цена на задължителната застраховка за 2006 година. Но в крайна сметка всеки си плаща за гяволъка.

Казано с други думи догодина се очаква да започне „изчистването“ на българския застрахователен пазар, прогнозирано от специалистите още преди години. В този случай обаче то ще стане за сметка на стабилните компании, които ще продължат да работят и след приемането ни в Евросъюза. Точно те ще бъдат принудени да „платят сметката“ чрез вноските си в обезпечителния фонд. А рано или късно въпросната сума ще излезе от джобовете на потребителите на застрахователни услуги у нас, както става винаги  в подобни случаи.