Промени в нормативната уредба гарантират, че осигурените лица са изразили свободно волята си за прехвърляне на средствата от партидите им, казва зам.-председателят на Комисията за финансов надзор, който ръководи управление "Осигурителен надзор"
Господин Петков, какви ще са промените в правилата за смяна на пенсионен фонд, които ще залегнат в подготвяната нова наредба?
Наредба N 3 на Комисията за финансов надзор (КФН) за реда и начина за промяна на участие и за прехвърляне на натрупаните средства на осигурено лице от един фонд за допълнително пенсионно
осигуряване в друг фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество е в сила от 1.I.2004 г. Основните проблеми при прилагането й са свързани с подаването на заявления за промяна на участие
или за прехвърляне, без знанието и участието на осигуреното лице. Предложеният проект за изменение и допълнение на наредбата цели да се въведе механизъм, гарантиращ, че осигуреното лице е изразило
свободно волята си за промяна на участие или прехвърляне на средствата от партидата му от един в друг пенсионен фонд.
Основното изменение е въвеждането на изискване за нотариална заверка, удостоверяваща подписа на осигуреното лице върху заявлението за промяна на участие и прехвърляне на средства. Така процедурата
се контролира и от трета независима страна - нотариус.
Предвижда се и либерализиране на режима на подаване на заявление, като се дава възможност осигуреното лице само да избере начина на подаването му - досегашната уредба предвиждаше това да се
извършва единствено в офис на пенсионноосигурителното дружество. Направени са и корекции в образците на заявления, в указанията за попълването им и в съдържанието на специалните регистри, водени от
дружествата. Не без значение е и оптимизирането на вида и намаляването на броя на справките, които пенсионноосигурителните дружества представят в управление "Осигурителен надзор" на КФН.
Това няма ли да усложни процеса на смяна на пенсионен фонд?
Основната цел на промените е да се гарантира, че волята на лицето не е подменена и опорочена. Тя оправдава и
известното усложняване на процедурата чрез въвеждане на нотариална заверка. Но отпадането на изискването за подаване на заявлението в офис на пенсионно-осигурително дружество ще улесни хората. Така
е разумен баланс, който ще създаде реални гаранции за правата на осигурените лица.
Колко са досега случаите, когато осигурени лица се се жалвали в КФН, че са били прехвърляни без тяхно знание в друг пенсионен фонд?
От започването на процеса на прехвърляне на
осигурените лица от един фонд за допълнително пенсионно осигуряване в друг в КФН са постъпили 192 жалби от граждани, че не са подавали заявления за прехвърляне, но това е станало без тяхно знание.
От различни осигурителни дружества са ни препратени още 194 жалби със същите оплаквания. Въз основа на жалбите са изпратени сигнали до органите на МВР и прокуратурата. КФН не е компетентна да
установява извършено ли е престъпление, а е длъжна да сигнализира компетентните органи, когато е налице основателно съмнение за такова. Органите на съда и прокуратурата установяват дали е извършено
престъпление, както и конкретния механизъм на извършването му.
А има ли възможност осигурените лица да проверят дали не са прехвърлени без тяхно знание в друг пенсионен фонд?
Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба N 3 пенсионноосигурителното
дружество, прехвърлило средства на осигурено лице, е длъжно в 7-дневен срок от деня на прехвърлянето да изпрати на лицето извлечение от индивидуалната му осигурителна партида, което се изпраща с
писмо с обратна разписка.
Докъде стигна пенсионната реформа в България?
Тя започна с приемането на новото пенсионно законодателство през 1999 г., като от началото на 2002-а, когато постъпиха първите
осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове, у нас вече функционира тристълбова пенсионна система. Допълнена беше съществуващата солидарна, разходопокривна система с капиталовите втори и
трети стълб, а по този начин се създават предпоставки за по-висок и сигурен пенсионен доход в бъдеще.
Как ще се развиват вторият и третият стълб на пенсионната система, ако се намалят осигурителните вноски? Ще доведе ли това до намаление на вторите пенсии?
Възприетата у нас
стратегия за въвеждане на втория стълб предвижда постепенно нарастване на размера на осигурителните вноски, които се насочват към универсалните пенсионни фондове (УПФ). През първите две години от
тяхното функциониране размерът на вноската бе 2 на сто от осигурителния доход, а през 2004-а и 2005-а е 3 процента. Съгласно Кодекса за социално осигуряване през следващите две години размерът на
вноската ще нараства с по 1 % до достигане на 5 процента през 2007 г. Според експертните разчети това е минималният размер, който оправдава разходите и би осигурил по-висок пенсионен доход за
лицата, осигуряващи се и във втория стълб. Не бива да се игнорира факта, че с размера на осигурителните вноски на лицата в УПФ се намалява тяхната осигурителна вноска във фонд "Пенсии" на ДОО, т.е.
те са част от общата осигурителна тежест.
Размерът на вноските в доброволните пенсионни фондове зависи преди всичко от равнището на доходите на лицата и действащите данъчни стимули за пенсионни спестявания.
Какъв е сега размерът на допълнителните пенсии, които се изплащат, спрямо общите пенсионните плащания?
За допълнителна пенсия в УПФ задължително се осигуряват лицата, родени
след 31.XII.1959 г., ако са осигурени при условията на държавното обществено осигуряване (I стълб). Те ще придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно право на допълнителна
пожизнена пенсия за старост от УПФ през 2020 г. за жените и през 2023 г. за мъжете. По желание на осигурения, допълнителна пожизнена пенсия за старост от УПФ може да му се изплаща пет години преди
навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, посочена по-горе, при условие че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на
такава в размер не по-малък от този на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Това означава, че право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, изплащана
от УПФ, може да бъде придобито най-рано през 2015 г. от жените и през 2018 г. от мъжете.
Пенсията, отпускана от професионален пенсионен фонд (ППФ), е срочна пенсия за ранно пенсиониране, която след 31.XII.2009 г. ще бъде отпускана на работещите при първа и втора категория труд, преди
получаването на основната пенсия от ДОО. Осигурените лица, работещи при условията на първа категория труд, придобиват право на професионална пенсия за ранно пенсиониране при наличие на не по-малко
от 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и 8 години по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия по ДОО.
Осигурените лица, работещи при условията на втора категория труд, придобиват право на професионална пенсия за ранно пенсиониране при наличие на не по-малко от 15 години осигурителен стаж при
условията на втора категория труд и 3 години по-ниска възраст от възрастта за придобиване право на пенсия по ДОО. Тя се получава до момента на придобиване на право на пенсия от ДОО. Ако до
31.XII.2009 г. осигурено лице от тази категория упражни правото си на ранно пенсиониране от ДОО, то натрупаните средства по партидата му в ППФ се прехвърлят в НОИ, откъдето лицето получава пенсията
си от ДОО.
През 2004 г. от доброволните пенсионни фондове (ДПФ) на осигурени лица и пенсионери са изплатени общо 23,120 млн. лв., което е с 2,9 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната 2003 г. От тях
най-голям е делът на средствата за еднократно или разсрочено изплащане на осигурени лица, който възлиза на 11,9 млн. лв. Следват плащанията за пенсии в размер на 10,19 млн. лв.
Средствата, изплатени на наследници на осигурени лица, които не са получили наследствена пенсия, са съответно 1,07 млн. лв., а тези, изплатени на наследници на пенсионери, които не са получили
наследствена пенсия, са в размер на 16 хил. лв.
Размерът на изплатените пенсии от ДОО през 2004 г. е 4,1 млрд. лв. Към 31.XII.2004 г. общият брой на пенсионерите в ДПФ е 2214 души, от които 1802 души получават лична пенсия за старост (756
пожизнени и 1046 срочни), 31 души получават лична пенсия за инвалидност (5 пожизнени и 26 срочни), а на 381 души се изплаща наследствена пенсия (323 пожизнени и 58 срочни).
Ще има ли либерализиране на режимите на инвестиции на пенсионните фондове и по-специално по отношение на държавните ценни книжа?
Във връзка с изискванията на Европейския съюз
за забрана на привилегирован достъп на държавата до средствата на частни финансови институции, страната ни е поела ангажимент до датата на присъединяването ни към ЕС да премахне изискването към
пенсионните фондове в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за минимален праг на инвестициите в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата. Премахването на тази разпоредба неминуемо води до
преразглеждане на инвестиционните ограничения и по отношение на останалите видове инструменти, в които могат да бъдат инвестирани средствата на пенсионните фондове.
Другият поет ангажимент е уеднаквяване на законовите изисквания към допустимите за инвестиране средства на фондовете в местни инвестиционни инструменти и аналогичните на тях в държава членка на ЕС.
С цел изпълнението на тези два ангажимента през миналата година е създадена междуведомствена група, която подготвя предложения за промени в КСО и ще предложи в обхвата на разрешените за инвестиране
активи да се включат нови финансови инструменти - например права, акции на дружества със специална инвестиционна цел, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми и др.
Как ще бъде уредено получаването на втора пенсия в България, вноските за която са плащани в чужбина?
На настоящия етап страната ни все още е в процес на хармонизиране и
транспониране на европейското законодателство в националното. Координацията на националните законодателства на страните-членки на ЕС в областта на задължителното социално осигуряване (в това число
и допълнителното задължително пенсионно осигуряване) е уредена с регламент N 1408/71 от 14.VI.1971 г. В настоящия момент в съюза тече приемане на нов регламент относно координацията на схемите за
социално осигуряване. С новите норми ще бъде защитено основното право на свободно движение на гражданите в общността, което включва и запазване на възможността да упражнят натрупаните си пенсионни
права в друга държава-членка. Т.е. размерът на пенсията ще се определя въз основа на натрупаните пенсионни права на лицата, независимо в коя държава са осигурявани задължително за пенсия в периода
на трудовата си дейност.
Бисер Петков е роден е на 6 септември 1963 г. Завършил е УНСС - София, специалност "Икономика на търговията". От 1989 г. е преподавател по финансов мениджмънт, капиталови пазари и борсова търговия в УНСС. От 1996 г. до 2000 г. е изпълнителен директор на Холдинг "Кооп-юг" АД и член на органите за управление на негови дъщерни дружества. На 14.I.2002 г. е назначен за председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. Автор е на редица научни публикации в областта на финансите и капиталовите пазари, в това число и на два учебника.
