Разговор с Ханс Фликеншилд, ръководител на мисията на МВФ за България
ГОСПОДИН ФЛИКЕНШИЛД, ЗА ВТОРА ПОРЕДНА ГОДИНА СЕПТЕМВРИЙСКАТА МИСИЯ НА МВФ ПРИКЛЮЧВА БЕЗ ДОГОВОРЕНОСТ ЗА БЮДЖЕТА ЗА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА. КАКВИ БЯХА ПРИЧИНИТЕ ТОЗИ ПЪТ?
- На този етап нямаше нужда да се постига споразумение, тъй като ще продължим разговорите си във Вашингтон и ще дойдем в България отново през декември. Въпросите, които останаха открити, са
подходящият размер на разходите за следващата година и минималната работна заплата. Постигнахме съгласие за целите на фискалната политика за 2005 г. Те не трябва да се различават от тазгодишните,
освен ако външната ситуация престане да бъде обект на безпокойство и кредитната експанзия намалее според очакванията.
КАКВИ СА НАБЛЮДЕНИЯТА ВИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ДОСЕГА?
- Изпълнението на бюджета до този момент е доста задоволително. През първото полугодие беше регистриран излишък от 2.1% от БВП. Очакваме преизпълнението да продължи и през втората половина на 2004
г., тъй като икономиката е по-силна, БВП е по-висок и вносът е по-голям, което допринася за по-големи постъпления от акцизи и ДДС. От друга страна, през четвъртото тримесечие най-вероятно ще има
по-големи разходи и фискалната позиция ще е негативна спрямо тази, която регистрираме сега. Но все пак очакваме малък излишък в края на годината.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ВИ БЕЗПОКОЙСТВА?
- Има известен натиск, който идва от исканията за допълнителни разходи. Правителствените агенции, които са отчели по-големи приходи, смятат, че трябва да имат право да ги изразходват, а някои
политици виждат в това начин да изпълнят дадени обещания. Налице е и реално напрежение - от сключването на споразумението насам са направени промени в законодателството и бяха въведени нови
изисквания, чието осъществяване също изисква разходи. Задача на Министерството на финансите е да направи своите разчети така, че да включи всички разходи, без да превишава кредитните тавани.
НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ГОЛЕМИЯТ ИЗЛИШЪК СПОРЕД ВАС?
- Той е резултат от по-големи приходи и по-ниски разходи в сравнение със заложените в програмата. В бюджета за тази година бяха заложени напълно реалистични разходи. Когато говорим за следващата
година, въпросът не е, че правителството ще трябва да харчи по-малко. През 2005 г. ще има увеличение както в номинално, така и в реално изражение, и парите, похарчени от правителството, ще са
повече. Това е добре, тъй като икономиката се развива стабилно и част от този растеж трябва да бъде използван от правителството. Надяваме се, че ще бъде използван по продуктивен и социално
справедлив начин.
НЕ СЕ СПОРАЗУМЯХТЕ ЗА РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА. НЕ ОТСТЪПИХТЕ ОТ ПОЗИЦИИТЕ СИ, ИЛИ НЕ НАМЕРИХТЕ ДОСТАТЪЧНО ДОБЪР ВАРИАНТ?
- Опитваме се да намерим начин да удовлетворим всички заинтересувани страни. Все още сме разединени в позициите си, но вярвам, че ще намерим вариант, който ще е задоволителен и за нас, и за
правителството. Основното ни предложение беше увеличаването на заплатите да е дори по-голямо от предложеното от кабинета, но да става в 3 поредни години. Ние подкрепяме и преминаването към
минимална почасова ставка, защото това ще допринасе за по-голяма гъвкавост и ще предостави на хората възможност за избор. Според нас преминаването на минимална почасова ставка и обсъждане на
варианти за увеличаването й е едно от възможните решения.
ПРОГНОЗИРАТЕ ИНФЛАЦИЯ ОТ 6.3% ЗА ЦЯЛАТА ГОДИНА...
- Това е все още доста висок процент на инфлация, имайки предвид, че в система на валутен борд трябва да се стремите към инфлация, близка до тази в ЕС. Инфлацията в Европа е близо 2%, което
означава, че равнище от 3.5% ще е адекватно за страна с валутен борд. Трябва да се има предвид и това, че отчетената през тази година не е традиционнaта инфлация - тя е ефект на увеличаването на
цените на хранителните продукти в края на 2003 г., повишаването на акцизите в началото на годината, повишаване на цените на електричеството през юли и нарастването цената на петрола. Смятаме, че
оттук нататък инфлацията ще спада и ще достигне 4.3% в края на годината.
КАКВИ ЩЕ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ВИСОКАТА ИНФЛАЦИЯ?
- Тя вече има отражение върху приходите, тъй като повечето данъчни основи са в номинално изражение. По-високата инфлация спомогна за събираемостта на ДДС, ще спомогне за събираемостта на
корпоративния и подоходния данък и на вноските за социално осигуряване. Това е причината да отчитаме добро изпълнение именно в тези области. Ако реализираме исканията за харчене на тези средства
обаче, само ще налеем масло в огъня.
КАКВО ВИ НАКАРА ДА ПРОМЕНИТЕ ПРОГНОЗИТЕ СИ ЗА РАЗМЕРА НА ДЕФИЦИТА ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА?
- Да, върнахме се към първоначалната си позиция. Смятахме, че състоянието на дефицита по текущата сметка ще е дори по-лошо - около 9, но сега се върнахме на позицията си от 8.8%, тъй като данните
от летните месеци са доста добри. През юни дефицитът по текущата сметка беше 8.3%, а освен това има индикации, че търговският баланс през юли и август е доста благоприятен - износът се движеше
доста добре, а вносът на петрол беше нисък. Това обаче не може да бъде задържано. Смятам, че тъй като цените на петрола бяха доста високи, вносът беше отложен във времето. Цените на петрола
запазват равнищата си и очакваме с подновяването на количествата на вноса дефицитът по текущата сметка отново да се влоши.
КАКВО Е ОСНОВНОТО БЕЗПОКОЙСТВО ЗА ДЕФИЦИТА ПО ТЕКУЩАТА СМЕТКА СЕГА - КРЕДИТНАТА ЕКСПАНЗИЯ ИЛИ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ НА ПЕТРОЛА?
- Несъмнено кредитната експанзия все още оказва влияние, но високите цени на петрола също са фактор, който допринася за негативното развитие. Все още сме обезпокоени от размера на дефицита по
текущата сметка, а сега и от съотношението на външния дълг към БВП. При съотношението на външния дълг налице е обратна на наблюдаваната през последните години тенденция на намаляването му. В края
на 2003 г. той беше 58% от БВП и очаквахме съотношението да спадне до 56% в края на т.г. Сега обаче прогнозираме размерът му да е 62%.
ОБЯСНИХТЕ, ЧЕ ПОВИШАВАНЕТО МУ Е В РЕЗУЛТАТ НА ЗАЕМИТЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР ОТ ЧУЖБИНА. НЕ СА ЛИ ТОВА ПРЕДИМНО ИНВЕСТИЦИОННИ ЗАЕМИ?
- Да, отчасти. Но много от българите, работещи в чужбина, имат доверие на банковата система и влагат парите си в банкови сметки тук, а по този начин банките имат възможността да отпускат повече
заеми. Наистина е добре, че частният сектор се развива и че не държавният сектор допринася за увеличаване на съотношението на външния дълг. Това е здравословно развитие, но ние сме обезпокоени от
бързината и размерите, с които то се случва.
РЕШИХТЕ, ЧЕ НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВЪВЕЖДАТ НОВИ МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА КРЕДИТИРАНЕТО. ОЗНАЧАВА ЛИ ТОВА, ЧЕ ПРЕДПРИЕТИТЕ ДО МОМЕНТА МЕРКИ СА ДОСТАТЪЧНО ЕФЕКТИВНИ?
- Не, все още не виждаме голям ефект. Разбира се, тепърва предстои предприемането на една от големите мерки - изтегляне на 50% от кешовите наличности от МЗР. От БНБ са готови също и на всеки етап,
на който преценят, да въведат допълнителни мерки.
В МЕМОРАНДУМА Е ЗАПИСАНО, ЧЕ АКО МЕРКИТЕ НЕ ПРОРАБОТЯТ, ЩЕ СЕ ЕМИТИРАТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДЦК.
- Да, обсъждахме това с Министерството на финансите и те изразиха готовност при необходимост да предприемат допълнително емитиране на ДЦК. Разбира се, те не приемат това с ентусиазъм - няма да
могат да използват приходите от емисиите, тъй като те ще отиват във фискалния резерв. Това ще се направи само за цели, свързани с управлението на ликвидността.
ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ЩЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ МЕРКИТЕ, ПОСОЧЕНИ В МЕМОРАНДУМА?
- Прогнозираме, че кредитният ръст ще спадне до 37% в края на годината. В програмата е заложен 33% ръст, което означава, че на този етап вече сме в известен смисъл песимисти. Ще видим какъв ще е
ефектът от досегашните мерки и ако се налага, ще прибегнем до договорените в меморандума. Това, което допринася за кредитната експанзия, са вложенията, които българите в чужбина правят в български
банки.
ТРЯБВА ЛИ КРЕДИТИТЕ НА ЛИЗИНГОВИТЕ КОМПАНИИ СЪЩО ДА БЪДАТ НАБЛЮДАВАНИ И ОТЧИТАНИ?
- Смятам, че трябва да има повече прозрачност и следователно повече данни. Необходимо е да бъде отчитано какъв е общият поток и колко трябва да добавим към кредитирането на частния сектор, за да
получим общия размер на кредитите в икономиката. Може би е необходим някакъв надзор, за да се убедим, че се следват добри бизнеспрактики в този сектор. С това трябва да се заемат БНБ и Комисията за
финансов надзор.
