предлага Йордан Христосков, управител на НОИ Интервю на Красимира Георгиева
Г-н Христосков, през миналата година се чуха доста критики и идеи от страна на опозицията за промени в пенсионната реформа, в начина, по който се върви досега. Има ли реални основания за съмнения или промени?
Определено няма основание да се подменя пенсионната реформа с нещо друго, било в посока преминаване изцяло на капиталови схеми или към връщане на старите правила на пенсиониране. Тези две алтернативи, ако бъдат реализирани, са много опасни.
Преминаването към капиталови схеми означава, че сегашното поколение пенсионери, а и тези, на които им остават около двадесет и по-малко години до пенсия, няма да могат да натрупат в индивидуалните си сметки достатъчно средства и трябва някой да ги финансира. Както и настоящите пенсионери. Заради това подобни реформи на преход към капиталови схеми се правят много бавно и с постепенно увеличаване на капиталовите вноски за сметка на солидарната вноска.
Още по-опасни са опитите за връщане към старите правила на пенсиониране и отричане на точковата система. Това означава увеличаване броя на пенсионерите при относително постоянен брой на заетите, върху чиито доходи се начисляват осигурителни вноски. За да издържи системата, възможните варианти са два - или намаляване на пенсиите, тоест още по-орязани доходи за възрастните хора без друга алтернатива, или повишаване на осигурителните вноски и бягство в сивата икономика на работещи. Очевидно и двете неща са неприемливи.
Реформата, която се осъществява, съдържа в себе си един плавен преход за увеличаване на възрастта за пенсиониране и на мъжете, и на жените. За мъжете увеличението е с три години, като пенсионната възраст всяка година се увеличава с шест месеца, а за жените увеличението е от 55 на 60 години и ще се постигне за период от десет години. Само за сравнение в Македония при същите условия възрастта за пенсиониране е 65 години. Да не говорим за западноевропейските страни, където ако се запази по-ниска възраст за пенсиониране, изискванията за стаж се увеличават. Например във Франция при частния сектор стажът се вдига от 40 на 42 години, а в държавния - от 37 на 40 години.
България не може да бъде изключение от тревожните процеси на демографско стареене на населението, на емиграция. Затова според мен реформата няма алтернатива. Възможни са корекции, свързани било с определени групи - да кажем инвалиди, било в самия начин на изчисляване на пенсиите и индексиране. Но това са корекции, които не променят същността и философията на реформата.
Говорейки за реформата, какъв е ефектът от най-новите мерки, въведени миналата година във връзка със социалното осигуряване - регистрацията на трудовите договори и минималните осигурителни прагове?
Определено тези две нови политики дадоха резултат.
За всеки беше ясно, че голям брой работодатели плащат заплати на ръка, без сключени договори. Това водеше до привидна изгода и за работниците, и за работодателя. Работниците не плащат лични осигурителни вноски, нито данъци и цялата сума, която получават, остава на тяхно разположение. Но никой не си даваше сметка, че са изложени на всички рискове - болест, трудова злополука, а и не трупат стаж за пенсия. Аз не ги обвинявам, защото хората са погълнати от ежедневните грижи как да платят тока, парното, как да купят дрехи на децата си и т.н. Работодателят също имаше изгода. Но от гледна точка на коректността на бизнес климата в България, работодатели, и особено чуждестранните инвеститори, започнаха да поставят въпроса за тази нелоялна конкуренция чрез нерегламентирано използване на работна сила.
Именно това бе премахнато до голяма степен с регистрацията на трудовите договори. Почти 200 000 работници в повече вече са осигурени и какъвто и риск да настъпи за тях, могат да получат за сметка на социалното осигуряване доходи, заместващи доходите от трудова дейност.
Целта на минималните осигурителни прагове беше по-голяма част от доходите, които се реализират от сивата икономика, да бъдат привлечени в реалната икономика чрез увеличаване на минималната осигурителна и данъчна основа. Това доведе до повече приходи в осигурителния институт, повече приходи в държавния бюджет. Това е от полза и за самите работници, защото ако те се осигуряват формално на минимална заплата обезщетенията, които получават, са процент от минималната заплата. Или в бъдеще пенсията им ще бъде на нивото на минималната пенсия. Осигурявайки се на минималните прагове, които са различни за различните професии, нарастват и техните обезщетения, и бъдещия размер на пенсията им.
Говорейки в макро числа, бяха събрани около 450 млн.лв. повече от предходната година. Почти половината от тези приходи се дължат именно на двете нови политики. Получи се точно обратното на всички пророкувания, че те ще се провалят и дефицитът във фонд "Пенсии", който се финансира от държавния бюджет, ще бъде много по-голям от планираното. Вместо 382 млн.лв. субсидия от държавния бюджет, НОИ спести 130 млн.лв. и субсидията за 2003 г. е 250 млн.
Веднага възникват въпросите - дали механизмите на двете нови политики не затрудниха излишно бизнеса и има ли възможност добрият финансов резултат да се върна под някаква форма обратно на работодателите? Не е тайна, че осигурителните вноски в България са високи.
Безспорно всяка административна мярка създава затруднения за бизнеса, струва време и пари. Няма спор по това. Но ние се постарахме бизнесът да бъде облекчен максимално при осъществяването на тези свои задължения. Постарахме се да дадем възможност регистрацията на трудовите договори или тяхното прекратяване да се извършва чрез различни форми - дискета, по пощата, чрез Интернет с електронен подпис. Освен това удължихме работното време на нашите териториални поделения, в които се подава информация, за да се съобразим с времето, с което разполагат хората. Сега ресурсът от време, който те отделят за този свой ангажимент, е по- малък.
В НОИ нямаше някакви сериозни оплаквания и напрежения, свързани с регистрацията на трудовите договори.
Минималните осигурителни прагове пък почти не засегнаха коректния бизнес, а онези работодатели, които плащаха официални възнаграждения на нивото на минималната заплата, а останалите пари - на ръка. И преди въвеждането на тази мярка по-голямата част от коректния бизнес изплащаше възнаграждения далеч по-високи от минималните прагове.
В крайна сметка, тези политики биха били излишни, ако всички работодатели бяха коректни. Аз съм за свободна пазарна икономика. Но при положение, че съществува некоректност, неизрядност и това е за сметка или на работника, или на коректния, легален бизнес, естествено че трябва да бъдат въведени. Фактът, че в страните от Средиземноморския пояс, където делът на сенчестата икономика е по-висок, са въведени такива административни мерки, означава, че трябва да ги има. Иначе тежестта по осигуряването ще легне изцяло върху гърба на добросъвестните.
А възможностите мерките да доведат до облекчение за бизнеса?
Въвеждането на тези мерки стана с изключително доброто сътрудничество на социалните партньори - и синдикати, и работодатели. Ако работодателските организации бяха решили да бойкотират този процес, естествено нямаше да има успех. Щяхме да стигнем някъде по средата и да спрем, особено с регистрацията на трудовите договори.
Процесът на сътрудничество стана със съгласие от страна на правителството, че ефектът, който ще се постигне, ще бъде поделен. Една част ще остане в осигурителната институция за повишаване на пенсиите, а с другата част ще бъде намалена осигурителната тежест за работодателите.
Още за 2004 г. има облекчение на работодателите. Не е директно намаляване на осигурителната вноска, но се изрази в отпадане на ангажимента да плащат втория и третия ден от болничните. Това спестява около 35 млн.лв. годишно на работодателите. По-високите приходи от двете мерки даде възможност да се увеличи осигурителната вноска в универсалните фондове за капитализация от 2 на 3 %. Така още около 40 млн.лв. остават в бизнеса чрез пенсионните фондове, които инвестират тези пари.
Аз съм сигурен, че ако продължим тази политика, догодина ще бъде възможно да се пристъпи към още по-осезаемо намаляване на тежестите на бизнеса. Може да бъде пряко, чрез намаляване с два или три пункта на осигурителните вноски, или да отпадне изцяло задължението на бизнеса да плаща болнични в съчетание с отпадането на осигурителните вноски върху обезщетенията за временна нетрудоспособност, бременност и раждане, както е записано и в закона. Само от втората мярка на разположение на бизнеса ще останат около 60 млн.лв.
Не е задължително облекченията да се търсят чрез намаляване на осигурителните вноски. Важно е какво излиза от бизнеса като плащания за осигурителната система.
Не можахме да направим всичко това още за 2004 г., защото се вдигна и тавана на пенсиите с цели 220 лв., което изисква един допълнителен ресурс от 150 млн.лв. Но това също косвено подпомага бизнеса, защото за разлика от другите потребители, пенсионерът обикновено консумира български стоки. И увеличавайки доходите му, се създава възможност за увеличаване на потреблението и стимулиране на бизнеса.
Според мен точно в тази посока трябва да се развиват осигурителните отношения - бизнесът да бъде облекчаван и в административните си задължения, и в сумите, които внася в общественото осигуряване, за да се повиши неговата конкурентноспособност.
Пак до НОИ опря и един от проблемите на здравната реформа - неосигурените българи, които излязоха на светло през миналата година?
Задълженията на НОИ към системата на здравното осигуряване са много ясни и съвсем периферни по отношение на самото здравно осигуряване. Ние имаме ангажимент да съберем осигурителните вноски и да ги персонифицираме. Бюджетът на здравната каса винаги е изпълняван в приходната му част. Не сме създали напрежение, нещо повече - този резерв от около 800 млн.лв. на касата е събран пак от осигурителния институт.
Проблемът се появи с персонализацията на здравноосигурените лица. От 2000-та година насам ежемесечно, а напоследък и ежедневно подаваме тази информация на НЗОК - за кого са платени вноските. Но тъй като здравната каса нямаше добре разработена информационна система, те не можеха да засекат всички, които са избрали лични лекари и ползват здравни услуги, дали са осигурени или не и дали са допуснали нарушения с повече от три неплатени здравни вноски.
Съставянето на национална пациентска листа - тоест на всички български граждани, избрали личен лекар, стана едва през лятото на миналата година. И тогава тази информация бе засечена с националния регистър на НОИ и се "появиха" 2.4 млн. души с повече от три неплатени здравни вноски. Или може би платени, но без да е подадена информация.
Започна процес на изчистване на задълженията в случаите, когато не са платени вноските и на подаване на персонална информация в случаите, когато са платени, но без данни за кои осигурени са преведените пари. Оказа се, че това са главно ведомства - ВУЗ-овете, общините, армията, МВР.
Този въпрос може да бъде уреден през следващите няколко месеца. Проблемът обаче е с онази част от гражданите, които сами трябва да се осигуряват, а не са го правили. Законодателят даде възможност да разсрочат своите задължения, ако са повече от 50 лв. В момента около 30 хил. души са подали молби за разсрочване, автоматично получават разрешение и се счита, че са здравно осигурени с непрекъснати права до момента, в който трябва да погасят изцяло задълженията си.
Има предложение за безработните да се намали осигурителната основа от 200 на 100 лв., тоест месечните вноски от 12 на 6 лв. Но аз не смятам, че с намаляване на вноската събираемостта ще се подобри, защото и сега има хора, които казват - на мен ми е много по-лесно да дам една кокошка или едно агне и да се оправя с лекаря, вместо да плащам всеки месец. Това е въпрос на осигурителна култура.
Другата проблемна група са маргиналите - неграмотни хора, главно от ромското население, но и много българи, клошарите, които нито могат да попълнят платежно нареждане, нито знаят какви са им правата и задълженията, нищо не знаят. В други страни въпросът е решен така - те не участват в здравното осигуряване, тоест не плащат вноски, а държавата им осигурява минимално здравно обезпечаване.
Третата проблемна група са огромното число българи извън България. По последните данни на статистиката около 400-500 хил. души постоянно са извън страната. Законът за здравно осигуряване е много строг, той казва - независимо къде се намираш, щом си само български гражданин, трябва да си плащаш здравните осигуровки. Изключение има само за студентите по време на обучение в чужбина. Но много български граждани са здравно осигурени в другата страна и дори и не знаят за задълженията си към нашата каса.
Най-интелигентният начин е да сключим двустранни спогодби за признаване на осигуряването. В момента правим първия пробив с такава спогодба с Австрия. Когато влезнем в ЕС, там автоматично ще задейства регламент 1408, според който където и да се движи българския гражданин из пространството на ЕС, носи със себе си правата на здравно осигурен. Но това пак не решава изцяло проблема, защото една част от нашите емигранти не са в страни членки на ЕС, а и тази перспектива е чак след 2007 г.
Какво предлагате?
Да се осигури възможност за прекъсване и възобновяване на здравното осигуряване, когато по определени причини човек отсъства от страната за по-дълъг период от време. Тази възможност съществува в социалното осигуряване - когато един самоосигуряващ се временно прекратява своя бизнес, идва в НОИ и подава декларация. Когато реши да го възобнови, пак подава декларация. През това време на прекъсване осигурителни вноски не се дължат, естествено няма и осигурителни права.
Идеята е всички български граждани, които по различни причини - обучение, работа или чисто семейни, отсъстват за повече от 6 месеца от страната, да прекъснат осигуряването си в България. След като се върнат да го възобновят и след като се осигуряват тук през един определен период от 6, 7 или 10 месеца, отново да придобият тези права. Необходимостта от този период е с цел да се избегнат измамите българите от чужбина да се връщат за сложни операции в България и след това пак да си отива. Този период трябва да почива на съответни разчети, изхождайки от пакета здравни услуги, които финансира касата.
Според мен това е подходящ начин да се реши проблема. Сега се получава, че ако аз се осигурявам 20 г. в друга страна и се върна в България, няма да мога да получа здравна помощ и дължа тези пари за 20 г. с лихвата. Което е абсурд.
