Да се преразгледа политиката за намаляване социалните осигуровки; да се премахне злоупотребата за плащане на осигуровки върху минималната работна заплата; да се премахне таванът, върху който работещите се осигуряват; да се позволи по-дълга трудова кариера - това са част от препоръките на Юнг Лихтенбергер, експерт на Европейската комисия в Брюксел
Поводът за разговора с експерта от звеното "Застраховане и пенсионно осигуряване" в Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия в Брюксел - г-н Юнг-Дук
Лихтенбергер, е предстоящата у нас международна конференция, посветена на
мултифондовете в пенсионните системи на страните от Централна и Източна Европа.
Събитието е организирано от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) като част от тазгодишния календар за конференции на Европейската федерация за
пенсионно осигуряване. Форумът ще се състои на 18 септември 2009 г. в София.
Господин Лихтенбергер, въвеждането на мултифондовете в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване е една от най-дискутираните в последните години тема. Какво е Вашето впечатление -
как се възприема идеята в страните от Европа и света?
Мултифондовата система стана много популярна през последните години, особено в страните от Южна Америка. Държавите от Европейския
съюз също се насочиха към нея. Такава система бе въведена в Естония, Унгария, Латвия, Литва и Словакия. В редица други държави членки, включително и Люксембург, Холандия, Португалия и
Великобритания, има и схеми с дефинирани вноски, които предлагат възможности за инвестиране в дадена схема, за да отговарят по-добре на отделните профили на риска.
Въпреки че няма единна политика на ЕС в тази област, изграждането на мултифондовата система е част от политиката на съюза. Директивата на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО),
например, предвижда разумен подход в инвестирането на парите за старини. В тази директива се съдържат конкретни разпоредби за осигуряване на добра комуникация между пенсионния фонд и неговите
членове. Пенсионните фондове са длъжни да предоставят писмено изложение на принципите на инвестиционната политика. Освен това, когато държавата поема инвестиционния риск - гама от инвестиционни
възможности, ако е необходимо, в инвестиционния портфейл, тя е длъжна да оповести пред членовете рисковете и разходите, свързани с инвестициите.
И накрая, мултифондовата система е свързана с други политики на ЕС, като например тези в областта на риска и финансовото образование.
Как бихте коментирал адекватността на момента за въвеждането на мултифондовата система? Доколко ефективна ще бъде тя в момент на криза и няма ли да доведе до отлив на доверие от страна на
осигурените?
Настоящата криза е болезнено напомняне, че пазарите също могат да падат. За хората, които разчитат на схеми с дефинирани вноски за финансиране на пенсионирането си това води до много сериозни
последствия. Да се осигури избор за инвеститорите не е циклична цел. Целта на система, която дава на клиентите избор за инвестициите, е да се даде възможност да се избере оптималният инвестиционен
портфейл, отговарящ на техните предпочитания за риск, като всичко това е подчнено на идеята за увеличаване на пенсионните доходи. Системата обаче трябва да бъде съпроводена от мерки, които
адекватно да подготвят хората за техния избор.
Философията на мултифондовата система се основава на разнообразието, диверсификацията и свободата на избор. Дали клиентите на фондовете са готови за такъв свободен персонален
избор?
Аз съм разтревожен от някои скорошни проучвания, които показват, че много хора не знаят разликата между акции и облигации, или пък че не са наясно с различните рискове, свързани с вложения в една
емисия облигации или в изграждането на широк инвестиционен портфейл.
Изборът трябва да бъде придружен от обучение. Обучението като цяло, включително и финансово, е въпрос от компетенциите на отделните държави членки на ЕС. В допълнение към националните програми за
обучение, Европейската комисия също трябва да участва активно. Ние приемаме, че най-добрият начин за увеличаване на финансовите възможности на потребителите от вътрешния пазар, е чрез разработване
на съгласувани стратегии в отделните държави членки. Ролята на ЕК е да накара страните да въведат възможно най-добро обучение по тези теми, както и да стимулира размяна на добри практики. По
отношение на конкретни действия това означава, че ще предприеме инициативи за организиране на експертни срещи, създаването на европейска бази данни, онлайн инструменти за обучение и т.н.
В Германия се коментира въвеждането на т. нар. „автопилотни” фондове като разновидност на мултифондовата система. В тях стратегията за инвестиции се определя изцяло от компаниите. Какво
мислите за тази идея?
Не искам да коментирам конкретни събития в една държава от Европейския съюз. В общи линии, това са добре известните схеми за инвестиции на едно лице или домакинство. Инвестиционните приходи
са силно променливи, поради което не е ясно какво може да получи човек при пенсиониране.
Волатилността може да бъде намалена по два начина. Една от възможностите е да се предоставят схеми с дефинирани вноски и с гаранция за минимална форма на тяхната възвръщаемост. Като ефект се
получава прехвърляне на инвестиционния риск към пенсионния фонд. Такива гаранции съществуват в редица държави членки на ЕС, включително Германия.
Друга възможност при инвестициите е да се използва лайфстайлинг подход, при който инвестиционният риск се намалява постепенно през целия жизнен цикъл (Идеята на тоз подход е когато получаваш повече
на върха на кариерата си да плащаш по-големи вноски). Двата варианта не са взаимно изключващи се. Някои страни от ЕС използват и двата.
Кой модел ще препоръчате за България?
Гаранциите за минимална възвръщаемост или лайфстайлинг инвестиционните стратегии осигуряват определен доход, но имат своите негативи при липсата на възходящ пазар.
Поставянето на акцент върху един подход за сметка на останалите вероятно зависи от особеностите на пенсионната система. Внимателна оценка на българската пенсионна система може да доведе до някои
изводи.
Каква е вашата оценка на българската пенсионна система?
Структурирането на пенсионните системи и системите за социална сигурност е основно задължение на държавите членки на
ЕС. Европейската комисия няма догматичен поглед върху различните видове пенсии или системи. Важното за нас е, че общото ниво в ЕС на адекватни и устойчиви пенсионни системи е постигнато. Надяваме
се държавите членки да бъдат улеснени в постигането на тази цел по три основни начина:
1) Споделяне на добри практики и съвети.
2) Осигуряване на легитимност на националните усилия за реформи.
3) Предоставяне на референтна рамка - цели и индикатори за прогрес.
Това се извършва в рамките на процеса, известен като "отворен метод на координация". Наскоро публикувахме Съвместен доклад за социална закрила и социално включване 2009 г. като част от тези усилия.
Съвместният доклад съдържа богата информация и посочва някои от основните предизвикателства пред пенсионните системи на държавите членки.
За България конкретно подчертахме, че основните предизвикателства пред нея са подобряването на адекватността на пенсиите и гарантирането на финансова устойчивост.
Това от своя страна призовава за по-големи приходи в системата. Ето защо ние предлагаме да се преразгледа политиката за намаляване социалните осигуровки. България трябва да продължи да предприема
мерки за повишаване на приходите от социалното осигуряване чрез премахване на злоупотребата за плащане на осигуровки върху минималната работна заплата, както и да премахне тавана, върху който
работещите се осигуряват. Допълнително трябва да се даде възможност за по-дълга трудова кариера.
Визитка:
Юнг Лихтенбергер е представител на звеното "Застраховане и пенсионно осигуряване" в Генералната дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия в
Брюксел. Той ръководи екипа, който се занимава с европейските въпроси, пенсионни фондове и по-специално с Директива на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО директива). Участва
в разработването на директивите Регламент на животозастраховането, "Платежоспособност II" и счетоводството в сектора.
Преди присъединяването си към Европейската комисия през 2007 г., Лихтенбергер е работил повече от 7 години в Европейската централна банка във Франкфурт в областта на финансовия анализ на пазара и
паричната политика. Следвал е икономика, финанси и статистика в Обединеното кралство.
Има магистърска степен по бизнес администрация във Франция.
Още по темата за мултифондовете може да прочетете в интервюто с Анхел Мартинес-Алдама,
президент на Eвропейската федерация по пенсионно осигуряване (EFRP) и генерален директор на Испанската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (INVERCO), дадено специално за Иншурънс
БГ.
АА
