Разговор с Илко Кръстителски, доктор по икономика, ст. ас. във Висшето училище по застраховане и финанси - София
Г-н Кръстителски, Вие сте експерт по въпросите на финансирането на здравната система. Моля да коментирате настоящия модел на финансиране у нас?
В настоящия момент финансирането на здравеопазването в България се осъществява основно от републиканския бюджет и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това превръща наложения в страната
модел в смесен, при който основните средства за здравеопазването постъпват посредством бюджетно финансиране и социално (здравно) осигуряване. Към тях трябва да добавим директните плащания,
заделяните от отделни фирми и в незначителна степен получаваните от външни източници средства, предназначени за здравеопазване. По такъв начин можем да изградим цялостна представа за структурата на
финансиране на здравеопазането в нашата страна. Характерно за България, подобно на повечето европейски страни, е че здравеопазването функционира в условията на здравноосигурителна система, което
определя и цялостния облик на здравеопазването.
Кои са факторите, които пречат на функционирането на този модел?
По-скоро бих перефразирал въпроса така: Какво пречи на успешното функциониране на модела, тъй като изграденият
модел функционира, а и не е възможно да се разглежда поотделно влиянието на един или друг фактор, поради комплексният им характер. На фона на лансираната пред широката общественост недостатъчност
на финансовите средства за здравеопазването, с която не мога да се съглася изцяло, трябва да добавим и необходимостта от преструктуриране на цялостната здравна мрежа, което несъмнено е
болезнен за обществото и продължителен във времето проблем. За успешно функциониране на здравноосигурителната система допълнително мога да акцентирам върху някои конкретни проблеми, а именно:
изграждане на единна информационна база данни за всеки осигурен, достъпна по всяко време (чието изграждане се забави неоправдано дълго); създаване на нови форми за предоставяне на здравни услуги (в
изграждането на които България изостава) и законоворегламентирана наказателна отговорност на различните нива на здравната система (с оглед на подобряването на контрола в системата).
Вашият коментар за уволненията в болниците и за състоянието на болничната помощ?
Нормално е проблемите в болниците да имат голям обществен отзвук,
защото те извършват основната част от лечебната дейност и използват най-голям дял от финансовите средства за здравеопазване. Проблемите в тях мога да коментирам само от икономическа гледна точка,
поради насочеността на работата ми. От тази позиция действията на министъра на здравеопазването са аргументирани. Не мисля, че има някой, който да се съмнява в професионалната компетенция на
директорите на големите болници да изпълняват заеманата от тях длъжност. Въпросът може да сведе до това, че в резултат на провежданото от тях управление се отчитат изключително влошени финансови
резултати, които дават основание за тяхното отстраняване. Искам да насоча вниманието към факта, че болниците с най-големи задължения са финансирани основно от Министерството на здравеопазването,
което означава, че проблемът не може да се разглежда локализирано само в конкретното лечебно заведение. Още повече на фона на задлъжнялостта на почти всички големи болници, бих поставил пред
широката аудитория въпроса: Защо се изграждат все повече и по-големи частни лечебни заведения за болнична помощ? Аз лично бих искал отговорът на този въпрос да е свързан с бъдещото развитие на
доброволното здравно осигуряване в България.
Има ли вариант за по-добър модел на функциониране на здравната система и кой е той?
Няма страна, изградила оптимален модел, независимо от размера на финансовите
средства, насочвани към здравеопазването. Дори и в САЩ, където за здравеопазване се заделят между 11 и 14% от брутния вътрешен продукт, не могат да претендират за изграждането на подобен модел.
Смятам за необходимо да отбележа, че промените в здравеопазването (придобили обществена форма на изразяване „здравни реформи”) са постоянен и непрекъснат процес. Но ако трябва да отговоря конкретно
на вашия въпрос, заставайки на страната на потребителите на здравни услуги, бих отговорил: да, има. Една от най-съществените социални придобивки за всяко общество е безплатното (за потребителите)
здравеопазване. За съжаление, повече от утопично звучи възстановяването на безплатно здравеопазване в България, поради съвкупност от фактори, свързани основно с обществено-икономическото развитие
на страната.
Вашият коментар за дискутирания модел на тристълбово здравно осигуряване?
Идеята не е нова за България и се налага в последните 2-3 години. Лично аз приветствам подобна идея,
но имам резерви за механизма на нейното реализиране. Например, един от обсъжданите варианти е да се въведе допълнителна задължителна здравноосигурителна вноска за осигурените лица (спряга се размер
от около 2%), която да се използва от дружествата, осъществяващи доброволно здравно осигуряване. Това означава допълнително увеличаване на осигурителната тежест (което не смятам, че е възможно на
настоящия етап) и акумулиране в горепосочените дружества на значителен финансов ресурс – около 200 – 300 млн.лв. На фона на финансовите затруднения, които ще има НЗОК от предстоящото увеличение за
финансиране на болничната помощ и необходимостта от допълнителна законова регламентация на дейността по доброволното здравно осигуряване, не смятам че подобен вариант е сполучлив. Все повече
съм склонен да се съглася, че се търси вариант за увеличение на размера на финансовите средства за здравеопазване (дори и чрез увеличаване на здравноосигурителната вноска) и в това някои виждат
един възможен изход.
Възможно ли е НЗОК да загуби монопола си и до какво би довело това?
Теоретично съществува подобен вариант. В Германия например
съществуват много осигурителни каси, които сами се договарят с ползващите и предоставящите здравни услуги. НЗОК е обществена институция, провеждаща задължителното здравно осигуряване в страната. Тя
управлява фонд, формиран от различни източници, преобладаващият от които са здравноосигурителните вноски (над 97% от приходите на НЗОК), задължителни за всички български граждани. Това го превръща
в централизиран фонд. Ако в България се създадат условия и законоворегламентирани правила за децентрализацията на този фонд по определен признак, например териториален или отраслов, то тогава е
възможно така създадените отделни (децентрализирани) фондове да се управляват от повече от една институция. Отново повтарям, че това е само теоретична възможност, реализацията на която минава през
изпълнението на много условия. Загубата на монопола не би довела до “колосални” крайни промени в системата на здравеопазването и предоставените здравни услуги, но може да доведе до оскъпяване на
отделните дейности в здравеопазването и крайния продукт. От друга страна, това би подобрило качеството на предоставените здравни услуги и удоволетвореността на обслужваното население, най-малкото
от възможността за самостоятелен избор.
В настоящата ситуация кои биха били адекватните мерки за функциониране на здравната система?
Смятам, че е неправилно да се насочва общественото мнение основно към проблемите
на болничното лечение. За да се се реализира основната цел на провежданите в страната здравни реформи – подобряване на здравното състояние на населението, е необходимо да се насочат както средства,
така и да се ангажира населението там, където възникват заболяванията. Или, с други думи, усилията ни трябва да бъдат насочени към профилактика и предпазване от заболяванията
Развитието на доброволното здравно осигуряване също може да стимулира положително развитието на здравната система, но, независимо от възходящите си темпове на развитие, то също се нуждае от
законодателна подкрепа, за да разшири обхвата на действието си.
И не на последно място – системата се нуждае от прецизиране на поеманите задължения и изпълнения на присъщите дейности от ангажирания в нея кадрови потенциал. Забелязва се известно преплитане между
поетите и изпълняваните функции. Не е тайна, че системата се нуждае от подготвени и квалифицирани икономически и управленски кадри, които да допълват медицинските специалисти. Изземването на
правомощията на едните от другите в много редки случаи подобрява резултатите от извършваната дейност. А крайният резултат от цялостната здравна дейност, както имах възможност да спомена, е
подобряване на здравното състояние на населението – цел към която всички заедно трябва да се стремим.
