Търсим спешно 1850 учители Осигуряваме заплати за още 1743 съдии, казва зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев
Г-н Ананиев, кои са основните акценти в бюджета за 2004 г.?
- Бюджетът за 2004 г. дава възможност ключови сфери от икономиката да направят решителна крачка към преструктуриране. Ясно очертаните приоритети са образованието, здравеопазването и съдебната власт. Разходите за тях чувствително се увеличават, за да се създадат базовите условия за реформи и да се даде шанс за осъществяването им. Освен това правителството дава сериозен бонус на бизнеса чрез намаляването на корпоративния данък от 23,5% на 19,5%. Това ще остави в ръцете на фирмите 150 млн. лв., които ще могат да инвестират в дейността си. Бюджетът предвижда стабилен икономически ръст от 5,3% и сравнително ниска инфлацията от 4%. Може да се каже, че Бюджет 2004 е бюджет на разумната и добре обмислена фискална политика. Това е бюджет на отговорност и баланс между потребностите и възможностите.
Каква реформа предстои в образованието и защо парите за него се увеличават с 16,3%?
- В средното образование трябва да стигнем до онази структура на учебните заведения, която отговаря на броя на учениците и териториалното им разпределение. Затова е необходимо да се инвестират допълнително средства, за да могат да се изградят т.нар. средищни училища. Те трябва
да осигуряват на децата
най-добрите условия
по отношение на материалната база и учителите. В същото време някои учебни заведения трябва да бъдат закрити заради намаляване броя на учениците в тях. В тези случаи е необходимо да се заделят средства за превоз на учениците и учителите до съседните населени места. Увеличението на парите за образованието обезпечава въвеждането на предучилищното образование на децата и на 13-и клас. В Министерството на образованието и науката са предвидени нови 1850 щатни бройки, които са свързани със заложения 13-и клас. Но общият брой на учителите се запазва на нивото от 2003 г. Това означава, че ще се съкратят бройки от училищата, които досега сме финансирали.
Депутатите отправиха доста критики към реформата в здравеопазването. Какво е новото във финансирането му през 2004 г.?
- Новото във финансирането на здравеопазването е свързано с това, че от 1 януари 2004 г. отпада районирането при ползване на медицинските услуги. Гражданите няма да са задължени да се лекуват в общинската болница, а ще имат право да отидат в болницата, където считат, че ще получат най-добрата медицинска услуга. Това налага държавата да се раздели с историческия принцип на финансиране на болниците. Въвежда се принципът
парите да вървят след пациента
В която и болница да отиде той, парите трябва да стигнат до него. Затова за първи път пред нас се открива възможността и шансът да финансираме общинските болници на база резултати от здравна дейност.
Какъв ще бъде механизмът на финансирането?
- Проектобюджетът предвижда НЗОК да финансира болниците по два механизма. Единият е цена на клинична пътека, а вторият е по цена на диагноза, но само за общинските болници. Министерството на здравеопазването трябва да финансира само по цена на диагноза, но за националните, университетските и областните болници. По този въпрос протече сериозна дискусия в парламента при приемането на бюджета на първо четене. Имаше изказвания като това, че за следващата година има "нула" средства за общинските болници. Което, разбира се, не е вярно. Затова аз направих предложение между първо и второ четене да се гласува един механизъм, който е по-гъвкав и по-точен. НЗОК през следващата година ще продължи да финансира болниците само на базата на цена на клинична пътека. Ще извадим 90 млн. лв. от бюджета на НЗОК и тези пари ще бъдат включени в бюджета на Министерството на здравеопазването. Така министерството ще разполага с ресурс от 280 млн. лв. От тях предлагам да се заделят 50 млн. лв. като един резервен фонд, а с останалите 230 млн. лв. да се финансират на база цена на диагноза всички болници - университетски, национални, областни и общински. Така те ще са равнопоставени. Тези 50 млн. лв. от резервния фонд ще се дават на общинските болници, където държавата трябва да провежда и определена социална политика, както и на националните и университетските болници. Те имат много по-добра апаратура и по-висок капацитет на лекарите, затова имат по-високи разходи.
Много от критиките са, че общинските болници няма да може да се справят с новия начин на финансиране...
- Общините ще получат повече пари, отколкото са получили през 2003 г. при този механизъм на финансиране - цена на клинична пътека и цена на диагноза. Но не всяка болница ще получи повече, а само тази, която работи добре и която постига резултати. През настоящата година общинските болници получават около 40% от предвидените пари в бюджета на НЗОК за болнична помощ. За следващата година за финансиране на клиничните пътеки в бюджета на НЗОК ще бъдат осигурени 315 млн. лв. Ако се запазят тези 40% на ползване на средства от общинските болници, те ще получат 126 млн. лв. по клинични пътеки. Като се прибавят и 90 млн. лв. от бюджета на Министерството на здравеопазването, догодина общинските болници ще разполагат с 216 млн. лв. Това е с 46 млн. лв. повече, отколкото имат през настоящата година.
Какви са разликите в бюджета на съдебната власт по проектите на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет?
- Висшият съдебен съвет предлага разходите в бюджета на съдебната власт да са 292,2 млн. лв., което е със 150,3 млн. лв. повече отколкото през 2003 г. Те искат над два пъти увеличаване на разходите спрямо 2003 г. Министерският съвет предлага 205,2 млн. лв. за съдебната власт, като увеличението спрямо бюджета за 2003 г. е 63,3 млн. лв., или 44,6%. Това е най-големият ръст в средствата за всички бюджетни сфери. Основната разлика в двата варианта на бюджета са парите за издръжка на съдебната власт и капиталовите разходи. За издръжка проектът на МС предвижда 31 млн. лв., докато ВСС искат 43,3 млн. лв. За капиталови разходи на съдебната власт МС предлага 15 млн. лв., а ВСС иска 64,9 млн. лв. В проекта на МС са осигурени необходимите пари за назначаване на 1743 нови магистрати и съдебни служители.
Колко пари са предвидени за капиталови разходи и какви проекти ще се изпълняват с тях?
- През 2004 г. се предвижда значителен ръст в капиталовите разходи, което ще допринесе за повишаване на икономическия растеж в страната. Заложените капиталови разходи в бюджета са 1,33 млрд. лв. или 3,5% от БВП, докато за настоящата година те са 1,232 млрд. лв. Това представлява увеличение със 100 млн. лв.
Акцентира се върху изграждането на големи инфраструктурни проекти
отговарящи на изискванията пред една модерна европейска икономика. За капиталови разходи само по линия на безвъзмездната помощ от фондовете на ЕС ще се дадат 272 млн. лв. Очаква се сериозен напредък при усвояването на средствата по ИСПА, която е насочена към големи инфраструкторни проекти. Това са транзитни пътища 3, електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград, разширяването на летище София, завършване на проектирането на Дунав-мост 2 и започване на строителството му. Прогнозните капиталови разходи на общините са 187 млн. лв. Очакваме около 130 млн. лв. да се похарчат за капиталови разходи в системата на отбраната, така че българската армия да постигне стандартите на НАТО.
