Нищо няма да излезе от пула "Гражданска отговорност", защото има конфликт на интереси и няма желание за разбирателство, смята изпълнителният директор на "Булстрад" Румен Янчев
Румен Янчев е завършил застрахователно дело в Свищов. От 1980 г. работи в "Булстрад", като преминава през цялата йерархична стълба в дружеството. Многократно е специализирал във водещи застрахователни и презастрахователни компании в Европа, САЩ и Япония. Бил е изпълнителен директор на European Reinsurance Brokers Ltd в Лондон. Регистриран е като брокер на Лондонския пазар.
Г-н Янчев, кои са новите неща по застраховката "Гражданска отговорност"?
Новината - ако има такава - е, че преди четири години са поети ангажименти за скоростно привеждане в
съответствие с минимални изисквания и лимити, които действат в страните-членки на ЕС. Ние показахме, че не може всяка година да си играем на "мишка и котка", и поискахме да са ясни лимитите, които
ще бъдат в сила за 2005, 2006 и 2007 г., когато се очаква България да се присъедини към ЕС. И един ден се оказва, че такова животно 2007 г. няма и минималните лимити трябва да действат от 2006
г.
Това е първата голяма изненада. Ясно е, че въвеждането по задължителен ред на високи лимити автоматично води след себе си и покачване на цената на застраховката. Това вече е новина, защото трябва
да се бръкне в джоба на много хора и фирми. Изведнъж се оказва, че хората ще трябва да заделят цялото увеличение на доходите си за разхода, наречен задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
(автомобилите в България са над 3.2 милиона).
Какви цени на застраховките да очакваме?
Най-различни. Наредбата трябваше да даде яснота как точно да се формират цените, но такава яснота няма. Ние сме само изпълнители и за
нас остава техниката на продажбите. Знае се, че има фиксирана (това е някакво ново понятие, което не съществува на друго място по света) минимална задължителна рискова премия, под която цената на
застраховката не може да пада. Естествено е, че тази част от цената е свързана основно с риска, който се носи, и с дефинираните лимити, които трябва да бъдат покрити в случай на събитие. Всеки
застраховател има различни видове разходи, а и те варират за отделните дружества. Така всяка компания ще си добавя нещо отгоре, за да формира цена, под която не би следвало да продава.
Големият проблем идва от определената минимална цена. Миналата година в нея беше включен определен процент от тези разходи. Сега възниква обратната ситуация - за да знаем минимума, под който не
може да се слезе (да стигнем до миналогодишната цена), минималната цена би следвало да се увеличи с определен процент, ако се запазят техники на продажби и всичко друго. При тези условия надбавката
трябва да е поне 28% или между 25 и 30%. Това неминуемо води до оскъпяване на застраховката.
Миналата година се предлагаха и бонуси...
Сега за първи път много ясно се казва, че са забранени всякакви облаги, които да се дават от застрахователи, от брокери и от агенти.
Известни са триковете, които се използваха и които действаха като удари под кръста, защото даваха предимства на един за сметка на друг застраховател.
Само че не е много ясно в ситуацията на обезглавен надзор кой ще упражни контрол дали забраната се спазва. Гражданите могат да очакват всякакви цени и всякакви облаги под някаква форма. Но нека да
знаят, че законът го забранява. И ако някой предлага застраховки с облаги, да се знае, че това не е законно.
Следващият голям проблем е по-скоро технически. Досега тази полица се предлагаше основно чрез мрежа от застрахователни агенти, брокери. За направените продажби те получаваха комисионно
възнаграждение. Сега цената би се увеличила, ако в нея се включи това възнаграждение. Затова може би ще възникне конфликт между застрахователи, агенти и брокери и лицето, ползвател на услугата
"застраховане".
Значи застрахователите може да се окажат "ощетени" в такава ситуация - да направят компромис за своя сметка с цената на полицата...
- В крайна сметка винаги печели
потребителят. Ако избухне война между застрахователите и възникне конфликт между застрахователя и другите фирми по веригата, ще се възползва крайният потребител. Мога да ви уверя, че ще му е трудно
да провери коя цена е най-добрата.
Но нека всеки да си "отваря очите" какво му продават. Защото могат да ви продадат годишна застраховка, тримесечна или шестмесечна. Известно е, че да си купите застраховка и за един ден, и за един
месец, цената, която ще трябва да платите, е за три месеца. Това може лесно да се смята. Въпреки че и тази една четвърт от годишната премия вероятно ще съдържа някакво увеличение.
Беше лансирана идеята за създаване на пул за "Гражданска отговорност". Каква всъщност е неговата цел и кога ще се реализира?
- Според мен нищо няма да се получи. Очевидно има
конфликт на интереси и няма желание за разбирателство. Същото е както с пула за природни бедствия. Идеята тръгна от това, че наредбата не върши работата, за която е създадена. Тогава
застрахователите, които предлагат "Гражданска отговорност", се запитаха дали не може нещо да се направи, за да се въведе някакъв регулатор. Положително като факт, отрицателно като резултат.
Какви други слабости има наредбата за задължителното застраховане?
- Единствената силна страна е опитът да се въведе прогресивно начало. Но остава само опитът, тъй като няма
съответен механизъм.
Използваме коефициенти (за рисковия профил на водача - б. р.), а какво знаем за водачите, за ползвателите, за техния стаж? По-голяма част от пътно-транспортните произшествия стават не само по вина
на водачите, а и по причина на сбърканите знаци, на "прекрасните" пътища, по които се движим, на "изрядните" годишни прегледи, които допускат автомобили в недобро техническо състояние изобщо да се
движат.
Целта не е да се плащат големи пари или да има такива лимити. А по-скоро тежестта пада в посока превантивност - да се подобрят пътищата, да е добро осветяването, да са разумни знаците, да има строг
контрол. Ако тази превантивна работа бъде свършена предварително, цената на застраховката ще е по-малка.
На пазара има и неизрядни компании. Как останалите коректни играчи се справят с тях?
- Те нищо не могат да направят. Комисията за финансов надзор е органът, който трябва да
прави констатации, да дава препоръки, да следи и коригира пропуски. Тя има достатъчно права да вземе съответните мерки срещу такива дружества. Ясно е, че всяка една мярка трябва да води до две
неща. Първо, да няма нерегламентирано издаване на застраховки, които някой няма право да прави. И второ, застраховките да отговарят на всички критерии и показатели, застъпени в действащите наредби
за финансовото състояние на дружеството.
Страшно е, ако има такива компании. Те сега ще започнат да продават такава застраховка. И ако се окаже, че в тях има проблем, какво ще стане тогава? Има юристи и адвокати, които се опитват да
докажат какво ще ви се случи, ако купите застраховка и се окаже, че продавачът не може да изпълни ангажимента си.
Затова е много важно кого избирате като свой застраховател по "Гражданска отговорност". Да, цената е важна, но сигурността е два пъти по-важна.
Какви други проблеми срещат застрахователите заради липсата на зам.-председател на КФН, отговарящ за "Застрахователен надзор"?
- Казано в кръга на шегата, дълги години сигурно
мечтата на всеки е била никой да не го контролира. Само че така се връщаме много назад - там, където тъмните сили надделяват над светлите. Може би застраховането е единственият сектор, който сам
пожела да има строг надзор върху дейността си.
В развитите държави надзорът върху застрахователната дейност действа безупречно. Никой не влияе политически на хората, които са в него. Поне досега не съм чул някой надзор да бъде "купен" да не
приложи определена санкция. А ако не се приложи, тя действа като лавина. На пръв поглед проблемът може да е малък, но ако го подминете и "пуснете топката", направете си сметката при такъв брой
застраховки колко хора ще бъдат потърпевши.
Какви са предизвикателствата пред регулирането на застрахователния пазар оттук нататък?
- Проблемът тепърва е "асемблирането" на Кодекса за застраховането, който трябва да
замени действащия Закон за застраховането. Няма необходимия потенциал за това. В работните групи, които работят по него, има хора, които изобщо не са се занимавали със застраховане. Все пак за база
се вземат европейските директиви в застраховането и хората трябва да са експерти, да знаят връзката на застраховането с други сфери на икономиката и правния мир изобщо.
На Германия са й трябвали 20 години, за да се изработи проект за промяна в наказателния кодекс. А кодексът у нас трябва да е готов до пролетта. Ето я разликата. Застраховането не е дейност, с която
да се правят експерименти. Тя е един от гарантите за стабилност, а всяка рязка промяна води до сецване.
