Управниците отписаха болните българи
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов е роден на 23 декември 1964 г. в смолянското село Козарка. Завършва Висшия медицински институт в Пловдив, работил е като хирург в
рудоземската болница. Два мандата е председател на БЛС в Смолян. Бил е и президент на Ротари клуб в града. Сега следва магистърска програма по "Здравен мениджмънт". Много добър шахматист. Женен, с
едно детe. Здравното министерство на няколко пъти обвини ръководения от Кехайов лекарски съюз, че саботира подписването на националния рамков договор за 2004 г.
Д-р Кехайов, преди няколко дни общопрактикуващи лекари поискаха вноската за здраве да се вдигне от 6 на 9%. Подкрепя ли Българският лекарски съюз това предложение?
- Срещата във Варна, на която е повдигнат този въпрос, не е била под егидата на нашия съюз. Там са присъствали не много лекари. Разбира се, всеки може да изразява мнение по въпроса. Но това не е позиция на лекарския съюз към момента. Вярно е, че са необходими повече средства за здравеопазване. Но въпросът е дали те трябва да бъдат подсигурени от увеличаване на вноската или от увеличаване на ангажимента на държавата. За в бъдеще вноската със сигурност ще бъде завишена. В страните от ЕС тя е по-голяма, отколкото у нас.
Колко е там?
- 9, 12, дори 15% на някои места.
Кога в България ще стане толкова?
- Това е въпрос, който засяга цялото общество, и по него трябва да се направи обществен дебат. Той не е на дневен ред. За 2005 г. е необходимо държавата да увеличи парите от бюджета, които отделя за здравеопазване, защото в последните години здравната система непрекъснато е в дефицит.
Как се покрива той?
- Болниците непрекъснато са в дългове. Това трябва да се отчете, когато се прави бюджетът за следващата година. Но проблемът не е само в дълговете. Трябват пари за капиталови разходи, за нова техника, за иновации. Не бихме могли да осъществяваме качествена медицина без модерна техника.
Всички звена в системата ли усещат този дефицит? Защото има теза, че просто лошо се разпределят.
- Големият проблем в момента е болничното здравеопазване. В доболничната помощ като че ли нещата започнаха да се наместват, но въпреки това и там е необходим повече ресурс.
Здравният министър няколко пъти намекна, че вашият съюз е виновен за недостига на пари в болниците, защото не е подписал националния рамков договор и не могат да се усвоят парите по новите клинични пътеки.
- Здравният министър няколко пъти по тези въпроси изразява различни позиции. Аз искам да му препоръчам да си помисли и да се изрази точно и ясно дали лекарският съюз е виновен за тази ситуация. Не приемаме позицията му за коректна. Направихме необходимото. Още на 28 април в официално писмо поканихме здравната каса да подпишем Националния рамков договор според уточнените параметри, както съборът на лекарите ни делегира. Касата ни отговори с писмо, че ще предприеме мерки, но нищо не прави. Не можем да приемем критиките, че имаме вина за състоянието на здравеопазването. Министърът на здравеопазването трябва да си поеме отговорностите, а не да обвинява и да прехвърля вината на други институции.
Какви са тези спорни моменти, за които не можете да се разберете с касата?
- Към този момент по клиничните пътеки по рамковия договор от 2003 г. касовото изпълнение е 28-30 млн. на месец. При такова усвояване сумата от 305 млн. лв. е крайно недостатъчна. Аз задавам риторичния въпрос: "Откъде ще се вземат пари за новите клинични пътеки?" Според нас ще са нужни още 60 млн. лв. Вероятно в касата много добре разбират, че не им достига ресурс, за да покрият новите клинични пътеки, но е крайно време да заявят това открито.
Докато не се подпише новият рамков договор, се работи по този от миналата година. Това по-изгодно ли е за лекарите?
- Не бих искал да разглеждам кое е по-изгодно. Трябва да се намери баланс. Ако договорът беше в сила и парите не стигнат, през септември трябваше да намаляваме общо цените на всички пътеки, за да се вместим в рамката от 305 млн. лв. На това вече няма да се съгласим, тъй като през миналата година дори министърът ни критикува, че сме го направили. Една дейност не може да бъде извършвана, без да има ресурс за нея.
Предполагам, че имате визия откъде могат да се вземат липсващите пари?
- При всички случаи това преминава през актуализиране на бюджета, приет от парламента. Резервът на касата в БНБ е 800 млн. лв.
Тогава ще настоявате ли касата да плаща за лечението на повече болести.
- Всичко зависи от бюджета. Ако е осигурен достатъчно ресурс, най-добре е да се разширят дейностите. Но ако касата не може да ги подсигури, те остават ангажимент на държавата.
Колко пари трябват, за да нямат финансови проблеми болниците?
- Още толкова. Сега се заделят 600 млн., а болниците приключват с дефицит от 250 млн., като изобщо не се инвестира в нова техника. За запазване на системата и съвсем леко надграждане е необходим около 1 милиард.
В понеделник вашият съюз взе решение да съди здравната каса. Каква е причината?
- В последните месеци управителният съвет на касата взема решения, които противоречат на Закона за здравното осигуряване и на заложеното в рамковия договор. Дават се указания към регионалните каси да предприемат действия, които не са били предмет на договора. Това, че касата променя сама параметрите, противоречи на философията на системата, в която най-важното е договорното начало.
Добре, но какво точно губят лекарите от всичко това?
- Аз бих предпочел да коментирам какво губят пациентите. Не се плаща за дейности, които лекарите извършват. Но тези дейности в крайна сметка са за пациентите. Те имат право на определени услуги, а касата едностранно им ги отнема. Като например наблюдението на болни с клапни протези, мозъчно-съдова болест и дори бременни жени.
Всяка година рамковият договор не се подписва навреме. Здравното министерство вече настоява да се въведе арбитър, който да решава спорните проблеми...
- Когато някоя институция е безпомощна и не може да договаря коректно, тя прибягва към всякакви други стъпки. Те обаче противоречат на реформата. Аз не знам какво точно имат предвид в министерството, но договорът е между 2 страни. Ние направихме необходимото, но не срещнахме разбиране. Така че вината не е при нас. За тези институции, които не изпълняват ангажиментите си в определения срок, е необходим не арбитраж, а санкция. Припомням, че закъснелите наредби на МЗ блокираха подписването на договора. Заради една от тях сега са и съдебните дела, които общопрактикуващи лекари заведоха. Лично на мен не ми е ясно какво искат в министерството. И съм убеден, че и те не знаят какво искат.
Вече открито се говори за оставката на здравния министър Славчо Богоев, след като дори председателят на парламента Огнян Герджиков го критикува? Вчера и депутати също я поискаха. Ще се включите ли и вие?
- Председателят на парламента и политиците вероятно имат своите основания. Ние винаги сме се опитвали да поставяме реалните проблеми, като търсим диалог.
Да разбирам ли, че конфронтацията още не е стигнала дотам, че да му поискате оставката?
- Към този момент оставяме на морала на министъра сам да оцени здравеопазването в България и да вземе отговорно решение.
