Българската пенсионна система работи много добре - мнение на Анхел Мартинес-Алдама, президент на Eвропейската федерация по пенсионно осигуряване (EFRP) и генерален директор на Испанската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (INVERCO)
Поводът за разговора с президента на Eвропейската федерация по пенсионно осигуряване (EFRP) - г-н Анхел Мартинес-Алдама е предстоящата у нас международна конференция, посветена на мултифондовете в пенсионните системи на страните от Централна и Източна Европа. Събитието е организирано от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) като част от тазгодишния календар за конференции на Европейската федерация за пенсионно осигуряване. Форумът ще се състои на 18 септември 2009 г. в София.
Въвеждането на мултифондовете в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване е една от най-дискутираните в последните години тема. Какво е Вашето впечатление - как се възприема идеята
в страните от Европа и света?
Системата на мултифондовете бе въведена в много страни със схеми с дефинирани вноски (например Чили, Перу, наскоро и Mексико, Унгария, Словакия, Естония,
Латвия и Литва) и дава на работещите добра възможност, в зависимост от възрастта им, да изберат подходящия за тях рисков профил. Предстои въвеждането на мултифондовете в Полша и България.
Как бихте коментирал адекватността на момента за въвеждането на мултифондовата система? Доколко ефективна ще бъде тя в момент на криза и няма ли да доведе до отлив на доверие от страна на
осигурените?
Тъй като философията на мултифондовата система е напълно основателна и благоразумна, всеки момент е подходящ за нейното въвеждане.
След всяка криза политици и работещи могат да се поучат от неблагоприятните последици включително и и от това, че не са въведени мултифондовете, особено за онези работещи, които са пред
пенсия.
В генезиса на мултифондовата система е заложено многообразието и свободата на избора. Готови ли са обаче осигурените за такъв свободен личен избор?
Тъй като не всички хора имат минималните познания да вземат лично решение, някои страни са въвели такива базисни фондове, в които влизат работещи, които не могат или не искат да направят личен
избор. Други държави пък са приели между два и пет фонда с различен процент на инвестираните средства (от 0 до 100%), в които работещите са разпределени в определени сметки според възрастта.
В Германия се коментира въвеждането на т. нар. „автопилотни” фондове като разновидност на мултифондовата система, при които отговорността за рисковия портфейл пада изцяло върху компаниите.
Каква е оценката Ви на тази идея?
Идеята за използване на жизнения цикъл при тези мултифондове е много добра. Всъщност работещите не сменят своя фонд в продължение на трудовия си живот, но техният фонд променя портфолиото си
от рискови към нерискови активи в продължение на тези 30-40 години до пенсионирането им. Въпреки това философията на основните фондове или на системата на мултифондовете е много сходна, независимо
че има различна структура.
Какъв модел бихте препоръчал на България?
Това трябва да реши българският парламент, който трябва да прецени кой модел е най-подходящ. Известно ми е, че колегите от България работят по темата за мултифондовете от няколко години и,
доколкото знам, има подготвен законопроект, който предстои да бъде приет. Сигурен съм, че този законопроект е съобразен с международния опит и резултатите от приложението на мултифондовете.
Каква е оценката Ви за българския пенсионен модел?
Българската пенсионна система работи много добре и като всяка пенсионна система изисква някои подобрения и по-нататъшно развитие. За щастие, има много страни със смесени пенсионни
системи (с разходопокривна и капиталова част), каквато е българската и техният опит е може да бъде много полезен за тези бъдещи подобрения.
АА
