За 3 г. заплатите се вдигнаха само с 1,8%; ДДС може да падне най-много до 15 на сто, казва Димитър Чобанов
Димитър Чобанов е изследовател по макроикономика в Института по пазарна икономика. Роденият през 1980 г. в Ямбол експерт е завършил УНСС и вече е докторант по финанси. От една година работи в
И.П.И., но вече е доказал качествата си на икономически и финансов анализатор.
Г-н Чобанов, защо със споразумението с МВФ на работниците в държавните предприятия им се обвързва растежът на заплатите с брутния вътрешен продукт, а на чиновниците миналата седмица
вдигнаха възнагражденията с 8%? А първите произвеждат БВП за разлика от администрацията.
- Наистина служителите в държавните предприятия произвеждат, но голяма част от тези фирми са губещи и получават субсидии. Затова има нужда от такова ограничаване на заплатите. Нелогично е работещите в губещо предприятие да бъдат награждавани. От друга страна пък, са чиновниците, за които трудно можем да кажем, че произвеждат реален доход. За тях подобно задържане на равнището на заплатата би било логично и оправдано. Но по принцип правителството води политика към повишаване на възнагражденията в публичния сектор. Получава се преместване на хора от частния сектор към държавния. А в частния сектор реално добавената стойност е много по-висока. С насърчаването на публичния сектор правителството действа дестимулиращо на частния бизнес.Наистина, от около две-три години се забелязва задържане в растежа на заплатите и в частните фирми. Ако погледнем данните за управлението на НДСВ, средната работна заплата за периода от около три години е нараснала реално с 1,8%. Тук отчитаме и инфлацията, която е около 16% за това време.
Защо се получава така? При наличието на толкова данъчни стимули за бизнеса, преференции при инвестиции в определени региони?
- Това даване на преференции е вредно. Те насочват ресурси към точно определен отрасъл, който според правителството е приоритетен за икономиката. Но не е ясно дали икономическите агенти, ако имаха възможност, не биха инвестирали другаде. Но при наличието на облекчение те се насочват там, където е то. По-правилното решение е намаляването на всички данъци - върху личните доходи, върху осигуровките, корпоративния данък. Тогава доходите ще нараснат и всеки ще може да използва оставащите му средства по начин, по който сметне, че е най-добър за него. Това ще доведе до най-добри възможности и за повишаване на брутния вътрешен продукт.
Значи ли това, че просперитетът ни е изкуствен?
- Аз съм сигурен, че хората, които предлагат тези мерки, го правят с добри намерения. За конкретен отрасъл, за момента, това може да е добре, но дали е така за цялата икономика? Според мен по-скоро е негативно.
За догодина засега са обявени намаления на налозите за бизнеса и семейно подоходно облагане, което обаче пак касае само част от населението.
- Дори и това намаление на данъците за бизнеса пак няма да е достатъчно. Виждаме как в страните, които са конкуренция на България в привличането на чуждестранни капитали, се води сериозна политика на корпоративните налози. В Сърбия се чува, че догодина данъкът върху печалбата ще бъде 10%, а тук той ще бъде 15 на сто. Веднага вниманието на чуждите инвеститори ще бъде привлечено там, а ние ще останем назад. В Естония пък имат нулева ставка при реинвестиране. Има ресурс намалението на данък печалба у нас за догодина да е по-голямо. Дори за тази година това бе възможно, защото има голямо преизпълнение на приходите в бюджета. Мисля, че до април преизпълнението беше с половин милиард лева. Вместо да се харчи то за неясни цели, може да отиде за намаление на данъците. Което ще има много по-добър ефект.
Добавиха нови 250 длъжници на данъци към хазната и несъбраните налози са над 2 млрд. лв. Защо се получава така?
- Това е проблем, който трудно може да се реши на този етап. При по-ниските данъци съществува по-голям стимул човек да си ги плати. Иначе може да бъде преследван, да му се отчужди имущество за погасяване на дълга, не може да получи кредит. Тогава човек си създава по-големи разходи, за да се скрие от плащането на данъците. Става почти престъпник. Пример за това е Русия, където нагласите към плащането на данъци са много по-негативни, отколкото у нас. С въвеждането на плоския данък от 13 процента за няколко години реалните приходи са се удвоили.
Плоският данък и тук се обсъждаше. Реален ли е на този етап?
- По-скоро близката цел трябва да са ниските данъци. След това може да се мисли за тяхното оплоскостяване. Тъй като имаме по-малко изкривяване на стимулите в пределната ставка - облагането на един допълнителен лев. С това се създават по-добри стимули за труд и предприемачество. И съответно за по-висок растеж.
Все по-често браншови организации искат намаляването на данък добавена стойност. Възможно ли е диференцирано намаляване на ДДС?
- Намаляване на ДДС е възможно, но диференцирането му е съвсем нежелателно. Защото ще се създадат пак преференции за дадени отрасли А и по ДДС-веригите отново ще се оформят измами при отчитане на стоката. Според дължимата ставка хората естествено ще са склонни да изкарат стоката си по по-ниския ДДС. Ако се пристъпи към намаление на ДДС, то трябва да е за всички. Но това е данък, който дава изключително голям процент от приходите в бюджета. От друга страна, за ДДС има минимум от 15% за страните членки на ЕС. По-добре да се свалят преките данъци. Защото ДДС е данък върху потреблението, а сега в България са нужни повече спестявания, които да се инвестират. При намаляване на преките данъци хората ще разполагат с по-голям разполагаем доход и по-големи спестявания. В момента, за да се извършат нужните инвестиции в икономиката ни, българите трябва да заемат от чуждите спестявания. Затова и се получава този дефицит по текущата ни сметка. При положение че спестяванията ни нараснат -дефицитът ще намалее. Това е и по-простото решение вместо ограничаване на кредитирането. В момента доходността от капитала в България е по-висока от тази на световните пазари. Затова и чуждите капитали идват тук. Но постепенно лихвеният процент у нас ще се изравни със световните пазари. Тук ще се натрупа капитал, но се запазва сравнително дългосрочно ниво на потребление, което трябва да бъде удовлетворено от производителите. Така ще се ограничи до известна степен вносът.
Така ще се преодолее ли дисбалансът във външнотърговския ни стокообмен от над 1 млрд. долара?
- Това не е такъв проблем, а решение на хората. Когато имат нужда от дадена стока и имат пари за нея, те си я купуват. Например автомобили тук не се произвеждат, така че си внасяш.В момента виждаме, че излишъкът по финансовата сметка е почти равен на дефицита по текущата. Освен това резервите на БНБ непрекъснато се увеличават. Така че не виждам драма с дефицита. Защото нарасналите резерви на БНБ поддържат стабилността на борда и означават, че са повече парите в обращение. Това е положителен фактор.
