Димитър Костов е изпълнителен директор на Търговска банка "Алианц България". Дълги години преди това е работил в Министерството на финансите. Бил е зам.-министър, а от 1994 до 1997 г. и министър на финансите.
Г-н Костов, преди няколко години банките бяха обвинявани, че много трудно дават кредити. Сега ги укоряват в точно обратното. Къде е истината?
- Наистина през последната
година има значително разширяване на банковото посредничество, което се вижда не само по обема на отпуснатите заеми, но и в активите на банковата система. Увеличените спестявания и инвестираният в
бранша капитал са двата основни фактора, довели до този бум. Собствената капиталова база на банковата система е над 2 млрд лв. И тези пари трябва да се оползотворят. Има и подобряване на средата, в
която работи банковата система - макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, относително добра защита на кредиторите. Това означава, че вече излизаме от забранителната зона на
риска.
Защо тогава МВФ се притеснява от кредитния бум у нас?
- Притесненията на фонда не са свързани с непосредствената кредитна дейност, защото банковата система поддържа висока
капиталова адекватност. Те са продиктувани по-скоро от състоянието на платежния баланс. Когато дадена икономика се преструктурира, преди да се появят новите конкурентоспособни отрасли, логично е да
има увеличение на дефицита по текущата сметка. Затова по-важна е стабилността на източниците, с които се финансира този дефицит.
Каква е в момента бизнессредата от гледна точка на банкерите?
- Ако използвам аналогията със светофара, от червено вече сме готови да преминем на жълто, но в никакъв случай
все още не сме на зелена светлина.
След труса от 1996-1997 г. действат ли банките все още на принципа "парен каша духа"?
- Има голяма разлика от банковата система сега и тогава. 98% от активите вече са частни.
80% от тях са в ръцете на реномирани чуждестранни инвеститори.
Каква бе ролята на Асоциацията на търговските банки през годините?
- Тя се утвърди като организация, която дава възможност на банковата общност да консолидира мнението си и
да отстоява общите си интереси. Нейна ще бъде основната роля при формирането на етичен кодекс за поведение в бранша. Тази идея бе лансирана още в началото на тази година и предстои нейното
осъществяване.
Има ли нелоялна конкуренция между банките?
- Наистина конкуренцията е една от основните характеристики на сегашната банкова система. Тя неизбежно ще нараства. Това се вижда и
от увеличаването на продуктите, които се предлагат. За нелоялна конкуренция не мога да кажа.
Необходими ли са някакви промени в нормативната уредба, които могат да подобрят още работата на банковата система?
- Винаги има неща, които могат да се доизкусурят. Общо
взето, нормативната рамка, в която функционират банките, е добра. Смятам, че може да се направи още за по-ефективната защита на интересите на кредиторите при съдебни спорове.
Неотадавна Асоциацията на търговските банки се срещна с шефовете на БНБ. Какви проблеми обсъждахте?
- Това бяха въпроси, свързани с развитието на банковата инфраструктура.
Стана дума за разширяването на кредитния регистър и на картовата ситема за плащания. Банковата общност очаква решения, които улесняват бизнеса. Нас не ни интересува просто създаването на кредитен
регистър, а възможността оттам да се получава лесно актуална информация.
Как трябва да се използва натрупаният фискален резерв. Миналата година имаше трансфер от 250 млн. лв. към някои от банките, който стана повод за спорове.
- Категоричното
мнение на банкерите е, че при подобни операции трябва да има ясни и прозрачни правила. Що се отнася до използването на резерва, е необходимо да се следи състоянието на платежния баланс.
Не са ли все още твърде скъпи кредитите у нас?
- Лихвите са функция на икономическата среда. Те зависят и от неща, за които вече стана дума - ефективността на съдебната
система, добрия кредитен регистър, увеличаването на дела на картовите плащания. Сигурен съм, че с тяхното развитие ще намалеят рисковете пред банките, а заедно с това ще поевтинеят и кредитите.
