Разговор с Оливие Дакамп, директор в ЕБВР за Югоизточна Европа и Кавказ
ГОСПОДИН ДЕКАМП, ПО ВРЕМЕ НА ВИЗИТАТА СИ У НАС ДЕЛЕГАЦИЯТА НА ЕБВР ПОСЕТИ РАЗЛИЧНИ ОБЕКТИ, В КОИТО БАНКАТА Е ИНВЕСТИРАЛА. НА ТАЗИ ОСНОВА КАКВО Е ВПЕЧАТЛЕНИЕТО ВИ ОТ КАЧЕСТВОТО НА ПОРТФЕЙЛА
ОТ ПРОЕКТИ НА ЕБВР В БЪЛГАРИЯ?
- Портфейлът на ЕБВР в България включва повече от 45 проекта на обща стойност 850 млн. EUR. Неговото качество следва да бъде оценявано в 3 различни измерения. Първо, трябва да се обърне внимание на
това, дали средствата по отделните проекти се усвояват добре. Днес грешките, допуснати през изминалите години при някои от местните предприятия, вече са напълно изчистени и при над 45% усвояване
може да се даде много добра оценка на първото измерение на портфейла.
Второто измерение на качеството на портфейла се отнася до това, дали той е добре диверсифициран. Дали представлява сбор от проекти в обществения и частния сектор и в рамките на частния сектор
успява ли да покрие най-активните и най-нуждаещите се сегменти на бизнеса. Нашият портфейл е много добре диверсифициран - 1/4 от него е насочена към държавния сектор, а 3/4 - към частния.
Третото измерение е свързано с това, дали проектите може да се разглеждат като успешни от гледна точка на ефекта, който постигат, подпомагат ли процеса на преход. Въпросът не е само във влагането
на пари и извършването на инвестиции, а в подпомагането на собствениците за постигане на по-добре управлявано и по-ефективно изпълнение. Мисля, че клиентите ни вече са се убедили, че си струва да
работят с ЕБВР и че дисциплината при работата с банката дава резултати. Смисълът на този ефект се крие в това, че вече съществуващи клиенти искат от нас да продължим дейността си тук, какъвто е
случаят с подписаните по време на тази делегация заеми.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИТЕ?
- Смятаме, че няма някакви фундаментални проблеми. Когато са възниквали трудности, те обикновено са били в
обществения сектор, при обществените поръчки, но сега, когато по-голямата част от дейността на банката е насочена към частния сектор, не се сблъскваме с този проблем.
2003 Г. БЕШЕ РЕКОРДНА ЗА ИНВЕСТИЦИИ НА ЕБВР В БЪЛГАРИЯ. КОЙ БЕШЕ НАЙ-ДОБРЕ И КОЙ НАЙ-ЗЛЕ ПРЕДСТАВИЛИЯТ СЕ ПРОЕКТ?
- 2003 г. беше рекордна по брой новоподписани споразумения -
подписахме 7 проекта на обща стойност 240 млн. EUR. Тази година се надяваме да надминем тази цифра и ако това стане, то ще е резултат от работата ни през миналата и тази година. През 2003 г.
станахме свидетели на някои доста големи сделки, като тази за Марица-изток 3. Според мен това е най-голямата пряка чуждестранна инвестиция в енергийния сектор. Сделката е крайъгълен камък за
развитието на енергетиката в региона, която показа, че частният сектор е готов да се заеме с подобен голям проект за производство на електроенергия. При тази сделка наблюдавахме огромно обединение
на търговските банки, работещи с ЕБВР. В този аспект това е може би най-новаторската и най-прозрачната сделка за изминалата година. Ние не правим класация на проектите - кой е най-добър и кой е
най-лош. Когато се подпише един проект, е необходимо да изминат няколко месеца и дори година, преди средствата по него да започнат да се усвояват. Така че проектите може да се оценяват само на база
дали са успешни, а не на база датата на подписването им. В този смисъл още веднъж мога да кажа, че съм много доволен от качеството на портфейла, от посоката, в която вървим. Освен това
инвестиционният климат се подобрява, клиентите стават по-дисциплинирани, а изискванията им по-задълбочени и с по-голяма търговска насоченост.
КАК ВЛИЯЯТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ КЛИМАТ В СТРАНАТА?
- Бизнесклиматът се влияе повече от законодателството и всекидневното му прилагане. Правителствата през
последните 4 години направиха много за подобряване на законодателството и ускоряване на реформите и в крайна сметка за подобряване на бизнесклимата в страната. Що се отнася до политическите
влияния, в едно демократично общество винаги са налице политически противоречия. Смятам, че занимаващите се с бизнес, в това число и ЕБВР, имат дългосрочна стратегия и решението им за инвестиране
не зависи от цвета на управляващите. Това, което може да се промени при избора на ново правителство, е яснотата на приоритетите и целите в зависимост от отношението на управляващите към бизнеса. Но
при днешните обстоятелства мисля, че България има много по-добър бизнесклимат в сравнение с другите страни от региона и се надявам, че местните и чуждестранните предприемачи осъзнават, че това е
добро място за правене на бизнес.
КАКВА Е ПРОГНОЗАТА НА ЕБВР ЗА 2004 Г., ЩЕ БЪДАТ ЛИ ОТБЕЛЯЗАНИ НОВИ РЕКОРДИ?
- Надяваме се, че България ще продължи с успехите си, и сме убедени, че няма причина да не
надминем стойността на собствените си директни инвестиции в страната. Важното в случая е успяваме ли достатъчно добре да мобилизираме капиталите на хората в България. Срещу всяко евро, което ЕБВР
инвестира, тя се опитва да привлече 2 или 3 евро от външни източници, а именно в това се крие ефектът на мултиплицирането. През изминалите 10 години ние сме инвестирали около 850 млн. EUR и сме
успели да привлечем 3.2 млрд. EUR от външни източници. Да се надяваме, че 2004 г. ще бъде рекордна за привличането на капитали, за да се достигне по-високо равнище на инвестиционните потоци към
страната.
В НОВАТА РЕВИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ НА ЕБВР В БЪЛГАРИЯ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНИТЕ. КАКВИ СА КОНКРЕТНИТЕ ПЛАНОВЕ НА БАНКАТА В ТАЗИ НАСОКА И В КАКВИ ПРОЕКТИ СМЯТАТЕ ДА
ИНВЕСТИРАТЕ?
- Досега дейността на ЕБВР беше концентрирана в София. Това е нещо съвсем естествено, защото като столица това беше единственият град, който имаше възможност да набере
финансови сили и да започне самостоятелно заемане на средства. Големият пробив беше постигнат в края на миналата година, когато се договорихме с правителството за разработването на регионална рамка
за подобряване на пътната инфраструктура във всички общини, като за тази цел ще работим с ИСПА. Тази година усилията ни ще са насочени към Пловдив и Бургас. Когато стартира пилотният проект, ще сме
готови да разширим дейността си и към другите общини. Освен това със Софийска община обмисляме проект за предоставяне на стандартен заем за концесиониране за паркингите. С общините ще работим не
само с проекти, свързани с околната среда, но и с такива, свързани с развитието на градския транспорт и градското осветление.
СТРАТЕГИЯТА НА ЕБВР Е ФОКУСИРАНА И ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА? КАКВИ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ В ТАЗИ НАСОКА?
- Туризмът определено е природният ресурс на България. В ранния
стадий на развитие на отрасъла приватизацията беше извършена по доста спорен начин и нямаше необходимата инфраструктура за развитие на потенциала му. Сега в туризма навлизат много нови собственици
или изпълнители, които имат необходимите средства и дългосрочни виждания за развитието му. Направихме инвестиция с един от най-големите немски изпълнители TUI, който е съсредоточил дейността си в
Югоизточна Европа. Предоставихме им голям финансов пакет, част от който ще бъде инвестирана в България. Понякога трябва да работим и чрез местните банки, тъй като те са в състояние да изпълнят
проектите на стойност 1.5-2 млн. EUR, а ние ще се концентрираме върху проектите на стойност над 5 млн. EUR. Трябва да имаме готовност за изпълнението на всеки проект в областта на инфраструктурата,
който може да доведе до повишаване на атрактивността на туризма.
СЪВСЕМ НАСКОРО ЕБВР СЕ ОТТЕГЛИ ОТ УЧАСТИЕ В БНП ПАРИБА СЛЕД 10-ГОДИШНИ ИНВЕСТИЦИИ. КОИ БЯХА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА РЕШЕНИЕ?
- Когато участваме като акционер или инвеститор в даден
бизнес, ние нямаме намерение да присъстваме там завинаги. След време бизнесът се разраства и идва момент, в който трябва да навлязат други акционери и инвеститори. При някои сектори на икономиката
пък оттеглянето се налага поради промяна в стратегията. БНП Париба беше една от първите чуждестранни банки тук, съвместно предприятие между немски и френски групировки. В световен мащаб се
наблюдава непрестанно консолидиране на банковия сектор и за нас сега дойде моментът да се отдръпнем със съгласието на останалите акционери, тъй като там вече не сме необходими. С това не слагаме
край на намеренията си да инвестираме във финансовия сектор и ще продължаваме да помагаме на банките да бъдат по-конкурентоспособни на този бързоразвиващ се пазар, защото българският банков сектор
е история на успеха.
ОБМИСЛЯТЕ ЛИ ОТТЕГЛЯНЕ И ОТ ДРУГИ БАНКИ?
- Не сме планирали нищо конкретно. Предстоят разговори с нашите партньори и заедно ще решим дали е необходимо да бъдат извършени някакви промени. Стратегията ни е да създадем стойност и да се
оттеглим в правилния момент при правилните обстоятелства.
ГОТОВ ЛИ Е БАНКОВИЯТ НИ СЕКТОР ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕС?
- Банковата система е наистина успешна - много от банките са собственост на стабилни чуждестранни групировки, разполагат с добра клонова мрежа, която започва да работи ефективно, а също така
кредитната им дейност е доста добре развита, що се отнася до едрото и дребното финансиране. Доверието в системата е високо и за това свидетелства големият брой депозити в банките. Все още обаче
банковият сектор е изправен пред някои предизвикателства. Броят на банките е доста голям за страна като България, така че е необходима последваща консолидация. Отчасти успехът се дължи на факта, че
конкуренцията е висока. От една страна, това води до по-високо качество на обслужването и изгоди за клиентите, но от друга, увеличава се натискът върху възможностите за печалби. За да продължат
успехите си и през следващите години, банките ще трябва да осигурят нарастването на клиентелата си. Мисля, че банковият сектор ще бъде основата за влизането на страната в ЕС, но той трябва да
продължи да бъде нащрек за външни и вътрешни промени и да се стреми към по-висока ефективност, за да помогне на България по пътя на възприемане на правилата на ЕС.
