Маргарет Тачър бе казала, че терористите трябва да бъдат лишени от кислорода на публичността
Госпожо Табакова, около събитията в Ирак се заговори, че войните вече се случват по телевизията. Дали това няма да се отнася в бъдеще и за терористичните актове - похищения,
атентати?
Историята на тероризма през последните две-три десетилетия показа, че той е медиатизиран, т.е. телевизионен тероризъм. Оказа се, че както медиите са интегрална част от
политическия живот, така и посланията на терористите не могат без медиите.
Една от целите на терористите е жертвата да се превърне в повода, чрез който те да отправят посланията си. Тогава те могат да въздействат върху масовото съзнание и политиката и да окажат натиск.
Както казваше Уолтър Лакьор, един от най-известните изследователи на тероризма - терористичният акт е нищо, пропагандата е всичко.
Няма ли опасност медиите да се превърнат в "пощенски кутии" за терористите?
Точно това е опасното и заради това тече дискусия от 80-те години досега. Проблемът е, че
терористите много добре отчитат обстоятелството, че лошата новина е добра новина. Те знаят, че събития, които са пълни с насилие, имат приоритет в новинарската йерархия. Така намеренията на
терористите се синхронизират с йерархията на производството на новините.
Тази логика не е ли опасна за медиите?
Заради тази синхронизация се зароди и големият упрек към медиите, че възпроизвеждат посланията на терористите, че им служат и т.н. Преди
години стана ясно, че редица от тези актове са разчетени така, че да попаднат в праймтайма.
Защо е толкова силен този стремеж към публичност?
Това е начинът посланието да стигне до много по-голям брой хора, включително и до съмишлениците им. Не случайно има
автори, които говорят за "театъра на терора". Навремето Маргарет Тачър направи блестящо изказване, че терористите трябва да бъдат лишени от кислорода на публичността.
Защо не използват Интернет, там аудиторията е доста по-голяма?
Тя е масова, от гледна точка на хората, които са в Мрежата, и може да бъде доста по-голяма от тази на един тв
канал. Но в същото време посланието в Интернет не достига едновременно до огромна маса хора, така че най-подходящи са телевизиите и радиостанциите.
Как се справиха нашите медии около кризата със заложниците ни в Ирак?
Имат какво да научат, слава Богу, нямат голям опит в това отношение.
Този свръхинтерес няма ли да навреди на похитените?
Да, в редица случаи се е оказвал опасен за живота им. Оставям настрана, че министърът на външните ни работи реши, че може
да си прави ПР-акции, което е недопустимо от гледна точка на етичните стандарти.
Какво точно имате предвид?
Не може да прави извънреден брифинг, на който всъщност нищо не казва, освен едно изречение, че може би, май, че заложниците са живи, а цялата
история да е, за да се съобщи, че той заминава за Брюксел!
Останалите политици адекватно ли се държат?
Изключително странни са съобщенията, че министър-председателят имал близки в арабските страни и можел да въздейства. Не допускам,
че министър-председателят има връзки с попечителите и вдъхновителите на терористите. Ако по този начин се прави намек, че той има такива, не е хубаво. Не го и допускам, но не знам дали някой си
дава сметка какво съобщава с такива изявления в престараването си да изрази своето раболепие. Нелепо е да се обяснява, че някакъв приятел от детинство казал, че ние сме в Ирак като приятели, а не
като окупатори и затова нямало от какво да се притесняваме при това похищение. Това придава на подобни съобщения характер за анекдот на психически неуравновесени хора.
Кабинетът призова медиите да бъдат много внимателни какво говорят. Какво не трябва да казват?
Трябва да казват само това, което се говори на официално равнище. Не трябва да се
занимават с ровене, хипотези. В случая не съществува ситуация, в която да изтече информация и да облагодетелства похитителите, но такива случаи е имало. Преди години се разбра, че командоси ще
атакуват самолет. В резултат на това терористите се объркаха, не се чувстваха вече толкова силни и убиха няколко души. Т.е. принцип е, че медиите не бива да дават информация, която може да послужи
на терористите. Трябва много да се внимава, защото терористите нямат никакъв респект към човешкия живот. Така че тези призиви са реалистични, адекватни и са въпрос на стандарт.
Има обаче хипотеза, че в момента, в който интересът на медиите стихне, животът на двамата ни шофьори ще бъде отнет.
Трудно ми е да правя такива хипотези, макар че разбирам
тази логика - като убият, пак ще се заговори за тях. Лично аз не съм оптимист за изхода, тъй като съм чела адски много книжки за терористи. Трябва да се отбележи и че в течение на годините
тероризмът страшно се промени. През 80-те години беше определен като "Чумата на XX век", който обаче изглежда като детска играчка в сравнение с това, което сега се случва. Сега тероризмът е в
най-уродливата си форма.
Какви са журналистическите стандарти за реакция при терористични актове?
Има един много извествен случай - отвлякоха американски самолет, който кацна принудително в Бейрут,
медиите услужливо поднесоха микрофони на терористите да лансират декларациите си. В резултат на конкуренцията между кореспондентите и изнесената информация един заложник бе убит. Случаят породи
остър дебат - журналистиката е показала своите възможности да реагира бързо, но не и своите отговорности.
Българските журналисти изпълниха ли своите отговорности около двамата заложници?
За съжаление нашата журналистика е свикнала да търси насилието в едър план. Няма да забравя
как една дама, която се прави на анализаторка, след трагедията от 11 септември в САЩ недоволстваше силно, че в Си Ен Ен нямало едри планове. В това отношение в света има ясни стандарти - не може да
се увеличава страданието, трябва да има респект към човешкото достойнство и живот, не може да се увеличава и страданието на зрителите въобще.
Тези стандарти не отдалечават ли журналистиката от действителността?
Не искам да коментирам поведението на Си Ен Ен, тъй като тогава тя действаше като кризисен щаб, беше дори
упрекната, че е манипулирала зрителите. От друга страна, при съобщаването на имена при актове на насилие трябва добре да се проверят, за да не стане грешка. Т.е. проблемът няма само една страна.
Много е важно отразяването на терористични актове да не се превърне в желана сензация.
И гонене на рейтинг...
Точно така.
Преди години Милена Милотинова беше уволнена от БНТ, след като в нейна емисия беше показано обезглавяване на руски войник...
Да, и тя стана шеф на медийна комисия, което
показва, че депутатите изобщо не са гледали телевизия. Иначе едва ли биха направили точно такава журналистка такава шефка.
Случаят, освен че смути половината зрители, предизвика сериозни спорове. Как трябва да се отразява насилието?
При Милотинова проблемът не беше, че е показано насилие. Насилие
има в действителността и медиите не могат да не го покажат. По този въпрос има и препоръка на Съвета на Европа - не да не се показва, а дали неговото показване е оправдано от контекста и как ще
бъде показано. При Милотинова драстичният проблем беше, че аудиторията не беше подготвена. Вече в редица случаи има предупреждения, че ще видите кадри, които е добре да не бъдат гледани от малки
деца, от хора с неустойчива нервна система и т.н. Същите кадри са били показвани и в западни телевизии, но в по-далечен план и с коментар. А тогава поведението на медиата и на водещата бяха
изключително непрофесионални.
Заради такива кадри обаче някои твърдят, че медиите произвеждат насилието?
На медиите им се вменяват много неща, включително и че произвеждат насилие, което изобщо не е така.
Ако някой го твърди, означава, че изобщо не се вглежда в причините за това в обществото. Не медиите пораждат насилието.
А ако става въпрос за тероризма?
Той е от големите изкушения и опасности за медиите, тъй като предоставя възможност фактите да бъдат трансформирани едва ли не в сюжет - има
конфликт, проблем и решение.
Етичният кодекс, който се подготвя за българската журналистика, дали ще регулира проблемите при отразяването на насилие и тероризъм?
Всички етични кодекси съдържат такива
текстове. Проблемът е, че сам по себе си всеки кодекс е лист хартия. Може да стане функциониращ само и единствено, ако журналистите започнат доброволно да се придържат към тези стандарти. Ако
собствениците на медии се придържат към възгледа, че кръвта и сексът привличат читателите, очевидно е, че този кодекс няма да функционира.
В кодекса има и текстове, че трябва да има уважение към скръбта на хората... Това случва ли се у нас?
Задължително трябва да има. Иначе се получава "вторична виктимизация" -
медиите почти с упоение чоплят трагедията на хората, което означава, че превръщат за втори път жертвата в жертва. Това се наблюдаваше в поведението на медиите при трагедията в Лим. Няма да забравя
как преди години бях шокирана от убийството на млада ватманка... бях стресната от пълната липса на уважение към човешкото достойнство, страданието на хората - по телевизията имаше кадър, в който
момичето беше снимано голо, защото така е било намерено в някакъв контейнер в подлеза на НДК. Това беше един от шоковете - до каква степен може журналист да няма уважение към човешкото достойнство
и скръбта на хората. Беше изключително нагло, грубианско и просташко. Освен това, когато става дума за насилие, има задължителен стандарт за защита на малолетните и непълнолетните. Над това трябва
да се разсъждава - етична норма има, когато имаш избор. Едно време такива неща нямаше, защото нямаше и избор.
Защо "Ал Джазира" изпревари информационно Си Ен Ен?
Така е била замислена при създаването си - да бъде контрапункт на Си Ен Ен и се превръща относително в независим
източник.
Си Ен Ен като че ли не се интересува от случая със заложниците ни, за разлика от Скай нюз и Фокс нюз.
За Си Ен Ен България е много далечна страна - невинаги отвличането на
двама българи заслужава да влезе в новините. Има скала на ценностите. Освен това виждаме, че Скай нюз е прекрасен канал, при това европейски.
