Политически най-безболезнено е увеличаване на здравната вноска и въвеждане на втори стълб, коментира д-р Мими Виткова
Д-р Виткова, на път ли е да се излекува здравната система с дадените заявки от страна на правителството?
Опитвам се да разсъждавам какво пречи на здравната система да се развива. Неизбежно тя трябва да претърпи своето концептуално развитие, защото решения на парче (днес да се занимаваме с финансиране,
утре – със структурата, вдругиден – със собствеността, след това да се занимаваме с управлението, а накрая с квалификацията на кадрите) не разрешава въпроса. Всички тези едри проблеми на системата
трябва да бъдат гледани и разрешавани комплексно. Страхувам се, че от последните декларирани намерения едва ли ще има конкретни решения, на които да станем свидетели в рамките на този мандат.
Всички тези проблеми, които се натрупаха в системата през годините, не биха могли да се разрешат успешно в края на един мандат. Това са въпроси, които едно правителство декларира преди да встъпи
във власт, започва своите действия, щом встъпи в управление и до края на мандата бере плодовете. Те или са горчиви, или сладки. Една година преди края на мандата чувам предложения как да се
моделира здравноосигурителната система във финансовото направление, но не чувам декларации, че ще се промени нещо и по всички останали не по-малко сериозни проблеми: структура на системата, нейното
управление, качеството на здравните услуги, квалификацията на кадри.
С други думи, не е намерено точното лекарство, а само обезболяващо за системата, така ли?
Грубо погледнато, може би да. Ако обезболяващото се окаже само за медийна консумация, то дори няма да бъде и обезболяващо.
Някои анализатори вече изказаха мнение, че заявката за здравни реформи е заявка на коалицията за следващ мандат. Политически жокер ли е намерението за такива промени?
Когато се задават избори, мисля че хората по-скоро се обръщат назад, за да видят изпълнението на предишните обещания и едва ли биха могли да приемат повторението на стари обещания като нещо ново,
защото няма гаранции, че обещаното ще се случи. Нещо повече, такива обещания са проиграни. Не смятам, че това е сериозна политическа заявка – да се експонират нещата медийно, след като нищо от
обещаното не е свършено.
Много пъти съм казвала, че всички политически партии носят големия грях за това състояние на здравеопазването. Нито една от тях не пожела да изработи стройна концепция какво ще прави със здравната
система във всичките й направления. Проблемите не могат да се гледат на парче, но никой не анализира докъде доведе досегашният ход на промените. Примерно, като сменихме участъковия лекар с
общопрактикуващ лекар, какво се промени? Защо можехме да ходим свободно при своите педиатри, гинеколози и пр. без всякакви ограничения и колкото пъти искаме, без ограничения в изследванията, които
те ни назначаваха, а сега не можем? Защо в старата система имахме свободен достъп до специалисти, без значение дали участъковият ти терапевт ще те насочи, или не. Сега системата е с „врата“. Какво
се получи? Имаме ли по-здраво население? По-добро е обслужвано? По-малко ли са заболяванията? Това са важните неща. Ето защо когато се правят болезнени промени, те трябва да базират непременно на
сериозни анализи.
От много време са говори за увеличаване на здравната вноска. Дойде ли моментът за действия в тази посока?
Сигурно има дефекти в управлението на средствата както на национално ниво, така и в самите лечебни заведения. Очеваден факт е, че публичните средства са недостатъчни. Статистиката (макар и
дефектна) сочи, че ако цената на публичните разходи за здравеопазване се е увеличила със 150-160%, увеличението на семейните разходи е над 300%. Тоест, цената на здравните услуги се е увеличила, но
тежестта на плащанията се е изместила не към солидарния елемент, а към индивидуалния. Това не е практика в европейските страни, където до 70% от разходите за здравеопазване са за сметка на
обществените фондове. Ето защо увеличението на здравната вноска е неизбежно.
Много трудно е обаче това да се направи сега, в края на мандата на управление. По-добре е да се направи в началото на който и да е управленски мандат. Ако тази стъпка бъде разяснена правилно, ако
бъде съпроводена не с увеличаващо се данъчно бреме, а с разместване на данъчната тежест за работодателя и работещия, мисля че ще бъде възприета правилно. Никой не би отказал парите му да се
пренасочват към здравеопазване от други данъци. Държавата най-сетне също трябва да влезе като равностоен участник. Дори нещо повече – тя трябва да участва повече в солидарния елемент на здравното
осигуряване. Какво означава до тази година държавата да плаща осигурителни вноски за всички категории деца (0,5% от минималния осигурителен доход) и в същото време от републиканския бюджет да се
трансферира към НЗОК 280-300 млн. лв. Защо? Сега тези пари се спряха от бюджета и в същото време вноската за тези категории стана 3%. В други страни (соча Германия като пример) държавата прави
бонус на своите служители с още едно здравно осигуряване осигуряване – частно. Заплатите може да са по-ниски, но социалните гаранции са по-високи. Нашата държава дори в солидарния елемент участва с
0,5%...
Оптимист ли сте, че част от промените ще станат факт в рамките на следващата година?
Не бих могла да преценя. Всичко зависи от политиците. Досегашните темпове на вземане на решения не индикират такива скоростни действия в рамките на една година.
Коя е предпочитаната формула за здравноосигурителните дружества – втори задължителен стълб с вноски във фондовете или падане на монопола на НЗОК и поява на частни здравни
каси?
Мисля си, че политически най-безболезненият начин е вноската да се увеличи и да се дефинира ясно пакетът, който ще покрива НЗОК. Нека го наречем основен, базов. Оттук насетне, в рамките на това
увеличение, които ще се направи, здравни актюери могат да решат за какъв пакет ще стигнат тези пари. Те могат да стигнат, например, за един директен достъп до специалисти – така няма да има това
задръстване при джипито; може да стигне и за поемане на онези консумативи, които не се заплащат. Сега по клинични пътеки за една операция на коляно (скъсан менискус) НЗОК плаща 2000 лв, а пациентът
вади от джоба си 4600 лв! Ето такива неща, които не се покриват от основния пакет, могат да бъдат включени в този надграждащ пакет и парите да бъдат дадени на здравните дружества. За някои
категории работещи може да бъде прието и реимбурсиране на някои медикаменти - практиките в другите страни са различни. Така хората ще имат и базов, и надграждащ пакет. Освен това пациентите могат
да сменят дружествата във всеки момент, когато пожелаят. Така ние ще бъдем заинтересувани да работим в интерес на хората. От друга страна, лечебните заведения ще имат не един контрольор – НЗОК, а
няколко, което ще стимулира по-добро качество на труда. При това ние ще бъдем желани партньори за лечебните заведения. В момента нашите средства не представляват интерес за тях.
Вариантът падане на монопола на касата е политически по-тежък, затова ми се струва че за такива радикални промени няма да се събере политическа воля у нас.
Ще участват ли ваши представители в обсъждането на здравните промени?
Ще участваме, ако бъдем поканени. До момента обаче това не се случва. Опитваме се да бъдем забелязани, но за съжаление всеки наш опит се интерпретира по най-превратния начин – че защитаваме
корпоративни интереси. Никой не противопоставя обществения осигурител на частния. Частният може да бъде подчинен почти на същите принципи, на които е подчинен и общественият – въпрос на
законодателни решения. Ние от асоциацията чакаме повече от 2 месеца среща с премиера – до момента такава няма.
За колко пари е битката?
Зависи от процента, с който ще се увеличи вноската, както и дали тя ще се отнася за всички, или за работещата част от населението. При сегашната средна работа заплата, ако е само за работещата част
от населението, това не могат да бъдат повече от 250-280 млн. лв. Ако е за всички и процентът е отново 3 – не повече от 500-600 млн. лв. Има редица параметри, които влияят.
Кой е по-добрият вариант за вноската - увеличение за всички или за работещите?
Увеличението на вноската за всички е по-солидарният вариант, защото всички ще имат еднакви пакети услуги. Ако държавата обаче не е готова да участва за категориите, за които тя плаща осигурителната
вноска, тогава ще е само за работещите. В този случай пенсионерите могат да бъдат успокоени с това, че при джи-питата ще останат повече лимити, защото ако надстроечният пакет даде по-висока свобода
работещите да посещават специалисти, в здравната каса ще останат повече лимити. Въпрос на политическо решение.
Д-р Мими Виткова е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и изпълнителен директор на ОЗОФ„Доверие”АД.
